!
Петък, 29 Март 2024
12
февр
1
 

УМБАЛ "Александровска" успешно прилага иновативните технологии за проследяване на пациентите

COVID oтвори пътя за телемедицината у нас

Д-р Ценка Бонева: Това е бъдещето във всяка една сфера на медицината

Петък, 12 Февруари 2021 | 17:10:51 Полина Тодорова
1

Епидемията от COVID-19 се превърна в истинско предизвикателство за медиците по целия свят, но и доказа все по-голямата нужда от използването на модерните технологии и по-конкретно телемедицината в грижите за пациентите. УМБАЛ „Александровска&ldqu

Епидемията от COVID-19 се превърна в истинско предизвикателство за медиците по целия свят, но и доказа все по-голямата нужда от използването на модерните технологии и по-конкретно телемедицината в грижите за пациентите. УМБАЛ „Александровска“ вече месеци наред успешно прилага иновативната апаратура, за да проследява състоянието на болните. Телемедицината ще залегне и в пост-COVID програмата на лечебното заведение, която е насочена към консултиране, долекуване и рехабилитация  на преболедувалите от вируса.

За това как работи системата на телемедицината и по какъв начин спомага за наблюдението на пациентите разговаряме с кардиолога от университетската болница д-р Ценка Бонева.

„На територията на Александровска болница темедицината се използва от месец октомври миналата година, когато всъщност беше и втората вълна на коронавирусната епидемия. Идеята е минимизиране на контакта между болничния персонал и хоспитализираните с коронавирус. Тя позволява едно постоянно наблюдение на пациентите, както в болницата, така и в домашни условия“, разказва специалистът. 

Системата се състои от пулсоксиметър, който измерва автоматично сатурацията (насищането на кръвта с кислород),  както и датчик за температура. Чрез специално устройство  данните се изпращат в телемедицинска платформа, с помощта на която резултатите се визуализират в реално време и могат да се следят от лекар. Към системата за следене и мониторинг се включва и ивент холтер рекордер, който информира за сърдечното състояние. Медицинските данни се настройват така че бъдат изпращани към платформата през определени кратки интервали от време.

В системата са залегнали два прага на следените медицински параметри - предупредителен и критичен. Когато показателите преминат зададените граници, се включват своеобразни „аларми“. Ако те светят в жълто, данните трябва да се проверят от медицинското лице, а ако са достигнали „червено“, състоянието на пациента е критично.

„Тази система създава спокойствие, както в наблюдаващия лекар, така и в пациента. В същото време рискът от заразяване на болничния персонал се свежда до минимум. Пациентите могат да сигнализират по всяко време, ако усещат, че нещо не е наред“, обясни д-р Бонева.

По думите й иновативната технология може да се използва при различни състояния на пациента, включително и след прекаран остър миокарден инфаркт. „Тя ни помага да наблюдаваме показателите на пациентите и в процеса на възстановяването им. В условията на пандемия използването й е особено рационално“, изтъкна още д-р Бонева. „Наблюдаването на основните параметри дава възможност да се „хване“ моментът, в който състоянието се пречупва и започва да се подобрява или влошава, което пък налага и допълнителни мерки“, допълни тя.

За момента с телемедицина са наблюдавани около 30 пациенти от кардиологичната клиника на лечебното заведение, като състоянието на част от тях е проследявано и в домашни условия „На няколко основни монитора, по всяко едно време дежурната сестра и лекар могат да наблюдават параметрите на пациента, дори ако той спи. Лекарите имат възможност да наблюдават пациентите дори и през телефона си“, допълни д-р Бонева.

Тя беше категорична, че дистанционното наблюдение е бъдещето на медицината във всяка една сфера.

Кардиологът изтъкна, че COVID oставя своето отражение и върху сърдечно-съдовата система. „Това, което можем да кажем след една година наблюдение на пациентите е, че той засяга както малките съдове основно в белия дроб, така и съдовете на сърцето и ЦНС. Не са редки и острите коронарни инциденти. Може са се твърди, че това е в много голяма степен инфекциозна, имунообусловена болест със значителна съдова патология. Освен това има данни и за сериозни нарушения в системата на кръвосъсирване. COVID засяга и големите съдове и може да доведе до венозни тромбози и белодробен тромбоемболизъм“, обясни тя. Много пациенти развиват и миокардит, който впоследствие води до сърдечна недостатъчност. Голяма част имат перикардно засягане, пневмонит и увреждане на бъбречните съдове, допълни още специалистът. Хубавата новина е, че според пулмолозите при около 70% от наблюдаваните пациенти белодробните промени с времето са обратими. Последиците в сърдечно-съдовата и нервната система обаче ще се изследват тепърва. Затова е добре и пациентите, прекарали COVID, да се следят през определени интервали от време, смята специалистът.

Тя подчерта, че медицинската общност върви към общото мнение, че COVID ще придобие профила на хронично заболяване, което ще налага и непрекъснатото наблюдение на пациентите, преминали през диагнозата. Именно това е и целта на инициативата на УМБАЛ „Александровска“, свързана със създаването на PostCovid програмата, към която интересът вече е огромен.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
t%rw

пневмофтизиатър 12.02.2021 18:55:48

Поздрави на д-р Бонева от В.Търново.


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...