Понеделник, 20 Септември 2021
29
дек
3
 

Доц. Красимира Христова:

Мечтая да създам Център за съвременна диагностика и научни изследвания в кардиологията

Неделя, 29 Декември 2019 | 09:58:57 Невена Попова
3

Доц. Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография в НКБ. Има защитена докторска работа върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.Спец
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Доц. Красимира Христова е специалист кардиолог и експерт по ехокардиография в НКБ. Има защитена докторска работа върху приложението на новите ехокардиографски методи за оценка на миокардната деформация при пациенти след остър миокарден инфаркт.Специализирала е в престижни университети в Австрия и Белгия. Има успешно защитена магистратура в областта на Аdvance Medical Imaging в кардиологията към Католически Университет в Льовен, Белгия.Участва в разработването и клиничното приложение на първия софтуер за триизмерна миокардна деформация. Автор е на много научни статии и учебници, публикувани у нас и в чужбина, носител е награда за млад изследовател на Международната асоциация по хипертония през 2006 г., както и на редица отличия на национални и международни организации.Председател е на Работната група по ехокардиография към Дружеството на кардиолозите в България, Член е на борда на Европейската асоциация по ехокардиография – ЕАСVІ, Член на Борда на Научния комитет на Американската асоциация по ехокардиография.От 2013 до 2015 г. е избрана за Президент на International College of Cardiology, а през 2016 г. е избрана за генерален секретар на колежа. Fellow на Европейската асоциация по кардиология и почетен член на IACS – Meждународната академия по сърдечно-съдови заболявания. От декември 2013 г. е член на Борда на Директорите на Световната лига по хипертония. От 2015 г. проф. Красимира Христова е лектор и гост–професор в Creighton University, Oмаха, щата Небраска, САЩ.

Доц. Христова, моля, разкажете как избрахте медицината?

Meдицината е моята детска мечта, повлияна от литературата.Независимо, че моите родители са професионално далеч от тази област, приеха моето желание с ентусиазъм. Но бях категорична, че ще кандидатсвам само медицина и нищо друго като второ и трето желание – стоматология или фармация. Въпреки, че мечтата ми беше насочена към акушерството и гинекологията, където всичко е свързано с много точност и прецизност, станах кардиолог. Може би поради факта, че съм от част от випуск, който по една или друга причина имаше разпределение, а то беше свързано и с началото на моята кариера в областта на вътрешните болести. Така все пак намерих моята професионална реализация в нещо, което е много по-вълнуващо, екстремно. В същото време разбрах, че и вътрешната медицина, и кардиологията са много бързо развиващи се области в медицината, свързани с много нови технологии. Това важи за тях като цяло, и за неинвазивната образна диагностика в частност.

Какво повлия на избора Ви да станете кардиолог?

Кардиологията е специалност, където трябва да си бърз и точен в диагнозата си. Имаме ситуации когато поведението и решението за лечение при пациента трябва да се осъществи сега и не търпи отлагане, защото всичко е много динамично. Това съм научила и от колегите ,които съм срещнала в моятпрофесионален път в кардиологията. Преди всичко обаче трябва да се работиш с желание и любов към пациента. Щастлива съм, че мога да правя това тук и да обучавам моите колеги на всичко, на което бях научена в чужбина. По друг начин не може се се осъществяви удоволствието от това което работиш. Дори и сега срещата ми с пациента, освен моето желание да му помогна и разреша неговия здравословен проблем, е преди всичко взаимно уважение и доверие. Мога да преглеждам до късно, това не ме изморява, защото харесвам това което правя. Всеки един клиничен случай е изключително интересен и различен от останалите и може да бъде истинско приключение.

От години работите в една стара и утвърдена институция – бившата Трета градска болница, днес Национална кардиологична болница. С какви спомени е свързано идването Ви тук?

Започнах моята специализация в тази институция , която е свързана с професионалното израстване на много кардиолози в България. Имах възможността да се уча от светила в кардиологията – като проф. Илия Томов, проф.Нина Гочева.

Това беше институция, свързана с много академизъм, много висок професионализъм и модерни техонологии за това време, където пациентът знаеше, че ще трябва да намери своята диагноза и лечение. Тук се научаваш да вземаш решение, да работиш в колектив, да дадеш мнение да лечение и където решението при поведението при пациента се вземаше от „Heart time”още преди години.

За съжаление, през последните години нещата са много променени, както е и навсякъде в областта на здравеопазването, и това е така, защото лекарят не може да бъде търговец .Независимо, че здравеопазването е отрасъл, който се нуждае от много финанси, но това е навсякъде. Но субсидирането от държава, от фондове за научни изследвания са много по–големи и по-различни в страни като САЩ, Германия, Белгия , Франция , Чехия, и др.

Кои са Вашите учители в кардиологията?

Освен имената които споменах тук в България имах възможност да специализирам за различен период от време в Австрия и Белгия.

Имах щастието още в началото на моя професионален път да започна специализация по неинвазивна диагностика чрез проект от Министерството на здравеопазването на Австрия и бях одобрена. Така се озовах като специализант в Университетската болница в Грац под ръковоството на проф. Гюнтер Крайс. Това е едни от важните моменти в моето професионално израстване - когато някой да ти подаде ръка и ти покаже и даде възможност да работиш с нови технологии.

Тези моменти са много ценни за професиолнато ми израстване, особено престоя ми в Белгия, където имах възможността да започна и научна кариера.

Работата ми в Белгия през тази една година и половина ме изгради и като учен на международно ниво. Така името ми започна да ставя разпознаваемо на световните форуми в областта на ехокардиографията. Благодарна съм и на целия изследователски екип в Университетската болница в Льовен, с който успяхме да разработим един от софтуерите в областта на триизмерните миокардни деформации. Това е част от моята докторска работа, който намира приложение в съвремените ехокардиографски апарати. Тук имах възможността да работя с много колеги, които в момента са водещи имена в световен мащаб в областта на ехокардиографията. Аз винаги се връщам с удоволствие там всяка година за участие в една научна среща, която събира колеги от цял свят, отделили време в своята кариера да работят в този изследователски център.

А Вашите най-добри ученици?

Моите ученици са и мои колеги, много от тях за съжаление, работят извън България. Аз се радвам на техните успехи, защото това е показателно, че тук се изграждат добри специалисти, които се реализират успешно.

Моля, разкажете с няколко думи за преподавателската си работа – у нас и в чужбина?

През последните години се опитваме, с помощта на моите колеги и създадената Фондация по неинвазивна образна диагностика, извън редовното обучение на специализантите по кардиология, да пренесем обучение по ехокардиография в практически модули, които съчетават теория и практическо обучение. Това се приема с голям интерес от младите колеги. Стана традиция, организирания форум Софийски дни по ехокардиография за пета поредна години да организираме сесия с клинични случаи, които се презентират от млади кардиолози.

Опитвам се голяма част от това, което преподавам навън да организирам и тук в България. От няколко години чета лекции по неинвазивна образна диагностика в университет в Небраска, САЩ , както и участвам в много форуми и курсове, които се провеждат с участието на Европейската и Американската асоциация по ехокардиография ,не само в Европа, но и в Азия, Латинска Америка.

Кое научно признание е най-скъпо за Вас?

Всяка една награда е скъпа, защото тя е свързана с много труд и усилие, особено когато си оценен на международен форум. Много е трудно да се докажем , че тук в България можем да създадем и създаваме наука, в много от случаите е за сметка на свободното време и самофинансиране. Правя сравнение дори и от собствен опит със страни, където университетите сами отпускат средства за научни изследвания и стимулират колегите да работят в тази насока, подкрепят изявите на своите служители на международни събития.Това по един или друг начин е покачване на рейтинга на този университет и тази болница.

Но като се връщам в годините...Първата ми награда като млад изследовател от Световната асоциация по хипертония и пътуването ми до Япония са в основата на всичко, което съм постигнала до този момент. Това е като едно малко пламъче, което те стимулира всеки път да се доказваш отново и отново, включително и днес, когато вече съм доказан експерт и изявите са ми на съвсем друго ниво.

Кой от всички проблеми в българската кардиология според Вас се нуждае от най-спешно решаване? А останалите?

Проблемите в кардиологията в България са част от проблемите на цялото здравеопазване. Липсата на финансиране е основния и наболял въпрос. От друга страна, и цялата медийна пропаганда към кардиологичната гилдия, която се вихри спрямо инвазивната кардиология е в минус за всички нас - и лекари и пациенти. Създаването на това недоверие и съмнение за професионализъм в работата, ще рефлектира в един момент към пациентите, което може да струва човешки животи.

Престъпление е да се говори по този начин срещу лекарите, защото постоянното напрежение и стрес при работа, свързана с такава отговорност изтощават, а допълнителното напрежение от медиите идва и в повече към всичко това.

Все пак всеки един от нас е положил Хипократова клетва и, заедно с високия морал, който се изгражда и по време на следването по медицина, ни поставя на едно много по-високо хуманно ниво на отговорност към живота на хората, а тази отговорност се носи за цял живот. Да си лекар не е професия, това е призвание.

Все пак през последните години значително се намали смъртността от инфаркти в България именно чрез тази инициатива за ранно интервенционално лечение на остър миокарден инфаркт, както и усложненията след възстановяване след инфаркт също са по-малко.

Коя е най-голямата Ви мечта?

Аз съм един оптимист и наистина продължавам да вярвам, че можем и заслужаваме по –добро съвременно здравеопазване.

Мисля, че до голяма степен съм постигнала част от моите детски мечти и съм удовлетворена от това, което работя и създавам. Мечтая да имам повече време да осъществя целите си в създаване на Център за съвременна диагностика и научни изследвания в областта на сърдечно–съдовите заболявания и да създам едно поколение от млади кардиолози, които да работят съвременна мултимодална образна диагностика, и да бъдат обучени по европейските стандарти по неинвазивна образна диагностика.

Между целия този работохолизъм се опитвам и да намеря и малко време за моите любими занимания – музика, книги, пътувания, както и да прекарвам повече време със семейството ми. Щастлива съм, че синът ми тръгва по моите стъпки и се радвам, че съм го „заразила” с този работохолизъм още от сега.

Обичам Коледните празници, които събират семейството ми извън ежедневното напрежение. Противно на всички, които тръгват да пътуват в тези дни, аз предпочитам да бъда у дома сред любимите ми хора



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
X7*v

Гост 30.12.2019 12:07:03

К'ва наука, к'ви пет лева! За усвояване на пари става въпрос. "Научни изследвания в кардиологията"! Я първо кажете каква е петгодишната преживяемост след стентиране и след коронарен бай-пас?

Лекар 30.12.2019 01:04:57

Още един защитник на инвазивните кардиолози. Те не го заслужават.

6 29.12.2019 20:57:07

"....Проф. Красимира Христова: Мечтая да създам......." А ПАРИЧКИ И ТО МНОГО ПАРИЧКИ ОТКЪДЕ? БЕЗ МНОГО ФИНИКИЙСКИ ЗНАЦИ ЩЕ ОСТАНАТ САМО МЕЧТИТЕ!!!! Бате Бойко даде милиарди за ненужни стари самолети, сега и за подводници трета употреба.... Така, че мило момиче от снимката ще си останеш с тъжния поглед!!!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Почина полк. доц. д-р Марин Шиваров
19.09.2021 15:41:11

Почина полк. доц. д-р Марин Шиваров

На 17 септември 2021 г. почина полковник доц. д-р Марин Шиваров. Той е роден на 30 август 1938 г. ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...