Неделя, 28 Ноември 2021
17
окт
 

Доц. Мария Димитрова: Безценно е да имаш около себе си млади, ентусиазирани хора

Лекарската професия се „демонизира“

Неделя, 17 Октомври 2021 | 10:35:59 Невена Попова


Доц. Мария Димитрова завършва медицина в МУ – София през 2007 г. През 2008 г. след конкурс, е зачислена в ординаторска програма за придобиване на специалност "нервни болести" във Военномедицинска академия - София. Специалист по нервни бо
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Доц. Мария Димитрова завършва медицина в МУ – София през 2007 г. През 2008 г. след конкурс, е зачислена в ординаторска програма за придобиване на специалност "нервни болести" във Военномедицинска академия - София. Специалист по нервни болести  от 2013 г. От същата година до 2018 г. заема последователно длъжностите ординатор и асистент във ВМА, военнослужещ в Българската армия за същия период.

Д-р Мария Димитрова е сертифициран специалист по невросонология. През 2018 година защитава дисертационен труд на тема "Невропсихологични нарушения при обструктивна сънна апнея" с научен ръководител проф. Красимир Генов и научен консултант акад. Лъчезар Трайков.

От 2018 година е началник на Отделение по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.  Автор на публикации в български и международни периодични издания, както и на монографията "Диагностични и терапевтични подходи при криптогенен мозъчен инсулт".

Участнва в редица научни форуми и обучения по специалността. Изследовател в международни клинични изпитвания. Сертифицирана за оценка на пациенти с множествена склероза и на пациенти с инсулти. Член е на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по неврология, Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Европейската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българското дружество по сомнология.

 Доц. Димитрова, ръководите клиника в най-голямата спешна болница у нас. С какво Ви привлече работата тук?

За мен започването на работа в УМБАЛСМ „Пирогов“ беше едно голямо начало, защото Отделението по нервни болести в болницата дотогава беше функционирало с доста малък капацитет - предимно консултантска дейност и малък брой легла на функционален принцип. Привлече ме именно това, че ще се постави начало на едно звено, функциониращо в пълен обем. Колкото и трудно и предизвикателно да изглеждаше тогава, ми се стори добра възможност. Накратко, предизвиках себе си!

Разбира се, съществуваха и предпоставки да се развива структурата. От предварителните разговори с проф. Габровски знаех, че в Клиниката по неврохирургия има обучени и сертифицирани специалисти за провеждане на ендоваскуларно лечение при пациенти с мозъчно-съдови заболявания, а като цяло малко лечебни заведения имат такава организация. Тоест, оставаше разработването на структурата по неврология, за да се започне този тип терапия. Вече имаме начален опит в тази посока.

Ако мога да отгранича и друга причина, която ме мотивира да започна на работа в тази болница - това, че в „Пирогов“ има „младост“ на екипите, много специализанти и млади специалисти, което може би отличава тази болница от много други. Безценно е да имаш около себе си млади хора, ентусиазирани да знаят и да могат, да „разгадаят“ диагнозата и да помогнат на пациента. До голяма степен, те са богатството на болницата. Това е причината, според мен, „Пирогов“ толкова добре да се справя с огромното натоварване в „ковид“ ситуацията. Истината е, че младите медици са „гръбнакът“ в лечението в тази „ковид“ криза.

Всъщност, как медицината стана Ваша съдба?

Изборът да уча медицина не е свързан с някаква интересна история, нямам в семейството си лекари, така че не е повлиян от близките ми, не съм си мечтала за тази професия от дете. По-скоро медицината беше естествено продължение на образованието ми. Завършила съм Математическата гимназия в Русе, която даваше добра подготовка по биология и химия, ходехме на кръжоци, явявахме се на олимпиади. Не бях убедена, че съм направила правилния избор през цялото следване и дори ми са се прокрадвали мисли да не продължавам с клиничната си дейност. Давам си сметка, че е било израз на страх, дали ще се справя. „Влюбих“ се в медицината, едва когато започнах специализация в Клиниката по неврология във Военномедицинска академия. Проф. Генов и колегите ми дадоха спокойствие и увереност за бъдещата работа и още в първия месец там бях убедена, че съм в свои води и това е моята професия.

Защо се посветихте на неврологията?

Не беше лесен избор. Не си представях да работя хирургична дейност. Обучението по неврология в четвърти курс в Медицински университет беше много добре структурирано, практическите упражнения бяха интересни и случаите бяха много демонстративни. Тогава реших, че е моята специалност. Щастлива съм от избора си, неврологията е „умозрителна“ специалност.

Кои са учителите Ви в специалността – хората, на които дължите най-много за формирането си като професионалист?

Както вече споменах, започнах работа в Клиниката по неврология на ВМА и там са първите ми учители в специалността. Проф. Генов ръководеше клиниката и до голяма степен на него се дължеше, както колегиалната атмосфера, така и добрата среда за обучение. Той е от тези хора, които могат да ентусиазират хората около себе си. Д-р Кана Принова беше прекият ми ръководител в обучението, тя ми е дала много в тази професия. Впоследствие, по отношение на научната дейност, безценна роля са имали съветите на проф. Янчева, която е рецензент и на дисертационния труд и на монографията, както и на акад. Трайков, научен консултант на дисертацията ми. Изключително благодарна съм за всичко, на което са ме научили.

Какво е Вашето кредо за общуването между лекар и пациент?

Аз винаги съм смятала, че е добре да погледнеш от страната на пациента и на близките му и да се отнасяш с пациентите така, както би ти се искало да се отнесат с теб, ако си пациент. Много е важна съпричастността и диалога с хората. Особено в условията на спешност, което е ежедневие в „Пирогов“, се срещаме със страха на пациентите от неизвестното, понякога с неадекватна и остра реакция към ситуацията, но диалогът и информирането на пациента и близките за предстоящото помагат в трудните ситуации.

Кои според Вас са най-големите трудности, с които се сблъсква българският лекар днес?

За съжаление, в последните години има опити за всяване на недоверие към нашата гилдия. Лекарската професия се „демонизира“. Това понякога много утежнява общуването и доверието в отношенията лекар-пациент.

Естествено, пандемията ни изправи пред много предизвикателства, накара ни да мислим по различен начин, да работим по различен начин.

В личен план коя е най-голямата Ви мечта?

В личен план най-голямата ми радост и смисъл е семейството и синът ми Георги.

Най-големите ми мечти са свързани именно с него, с неговото бъдеще. Понякога се чувствам виновна, заради малкото време, което имам с него, но се опитвам да компенсирам с приятни съвместни семейни занимания.

Какво искате да пожелаете на колегите, с които сте заедно и в трудни и в по-спокойни дни?

Много ценя колегите, с които работя - колегите от Отделението по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Както споменах, това отделение беше създадено с нов екип, започнахме заедно и поставихме началото заедно. Доверието беше в основата и остава и до днес безценно в нашата работа. Най-големият ми страх преди три години беше, че няма да мога да убедя никой, че ще успеем. Повярваха ми много хора, преди дори аз да си вярвам, екипът вече е голям, изключително съм благодарна за подкрепата на всички. Лекарите са млади, търсещи, можещи, знаещи. Удоволствие е да работя с такъв екип. Често им казвам и пожелавам да запазят професионалното си любопитство и желанието да учат, защото само така се напредва в работата. Бих казала, че често ме изненадват приятно с добрата си работа. Днес бях много шастлива, имаме пациент с по-трудна диагноза и щях да поставя задача да се направи справка в литературата на описаните досега подобни случаи. Оказа се, че и тримата лекари, които са на работа, са го направили вече и са извадили информацията. Така се направи много широко диференциално- диагностично обсъждане.

Ето това е най-важното, това осмисля работата - да имаш съмишленици!



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
Y#hL


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Ивелина Петрова: Обичам професията си безкрайно
28.11.2021 10:57:53 Невена Попова

Д-р Ивелина Петрова: Обичам професията си безкрайно

Д-р Ивелина Петрова е завършила медицина в МУ - Плевен. Специализира хирургия и онкологична х ...

5% са положителните случаи, 47 са починали
28.11.2021 10:11:37

5% са положителните случаи, 47 са починали

1218 са новите случаи на коронавирус у нас, установени за последното денонощие при направени 25 0 ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...