Понеделник, 30 Януари 2023
09
дек
 

В МУ-Пловдив представиха медицинския диктофон и международно пациентско досие

Петък, 09 Декември 2022 | 17:23:02


Водещи университети и БАН отчетоха резултатите от Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" по време на заключителна конференция, проведена в Медицински университет-Пловдив, съобщиха от учебното заведение. Меж

Водещи университети и БАН отчетоха резултатите от Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" по време на заключителна конференция, проведена в Медицински университет-Пловдив, съобщиха от учебното заведение. Международно пациентско досие, медицински диктофон и система за отдалечена диагностика в COVID отделение са само част от интересните разработки, които бяха представени в рамките на конференцията.

„Смятам, че постигнатите успехите от съвместната работа ще дадат тласък в развитието на електронното здравеопазване и ще доведат до интегриране на така необходимите иновации, които да улеснят медиците в изпълнение на ежедневните им технически задължения и да им осигурят повече време за същинския лечебно-диагностичен процес“, коментира ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.

Иновациите са резултат от труда на седем партньорски екипа от Медицинските университети в Пловдив, София и Плевен, Софийския университет, Българската академия на науките, Техническия университет – София и Тракийски университет – Стара Загора по Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" на МОН. Програмата се разработва в отговор на задачи, поставени от Министерството на здравеопазването, и за нуждите на обществото. А целта й е подобряване качеството и своевременността на медицинската помощ при оптимизиране на разходите за информатизираните дейности и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.

„Демонстрираме готови продукти и прототипи и представяме перспективите пред тяхното приложение. С гордост можем да потвърдим, че основната цел на програмата – изграждане на научен капацитет за решаване на проблемите през електронното здравеопазване в България, е постигната“, каза проф. д-р Нонка Матева, ръководител на Катедра по медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение във Факултета по обществено здраве на МУ-Пловдив.

„Предимствата на тази програма са, че в изключително кратки срокове ние успяхме да догоним други страни, които повече от 20-30 години работят в областта на електронното здравеопазване. И създадохме приложения, които са добре познати в международната общност”, сподели проф. Евгений Кръстев от Факултета по математика и информатика към Софийския университет по време на конференцията.

Неговият екип е успял да създаде редица приложения, които позволяват да се обменят данни между държавите в Европейския съюз. Те напълно отговарят на стандартите, признати от години не само в лечебните заведения в Европа, но и в останалата част на света. Така всеки лекар може да прави обосновани заключения, като е наясно в какъв контекст са взети съответните данни.

Сред иновациите е модел за международно пациентско досие, който се основава на европейски стандарт.

 „Също така позволихме да се използват данните от НЗОК за цели, различни от тази за финансиране. По-специално успяхме да извлечем данни за телесна маса, кръвно налягане, кръвна захар, които позволяват да се направят заключения в национален мащаб как тези показатели са разпространени в различни области на страната. Също така имаме възможност да работим по европейски проект, при който клинични данни бяха трансформирани в общ модел, позволяващ да се изследват лекарства за различни заболявания”, обясни проф. Кръстев.

Проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, допълни, че в тяхната дисциплина, която се развива най-интензивно за английски език в САЩ и Англия, се работи в насока от естествения език на свободния текст на пациентите, да се извадят записи с важни факти и стойности. И по този начин лекарите да се сдобият с повече медицинско знание и повече информация как протичат заболяванията у отделните индивиди.

„Известно е, че много голяма част от медицинската информация в медицинското досие се състои от свободен текст. И информацията в него е недостъпна за обработка. Затова се разви и дисциплината Обработка на естествен език. Специално за български език ние работим вече над 15 години. Най-много сме работили със записи на диабетици. Освен това студенти от Факултета по математика и информатика на Софийския университет изработват прототипи за автоматично разпознаване на диагнози, симптоми, оплаквания, фамилна обремененост и рискови фактори. По-нататък те могат да бъдат разработвани и прилагани в истински приложения”, обясни проф. Ангелова.

Проф. д-р Димитър Чаръкчиев, координатор на Националната научна програма „Електронно здровеопазване в България“ и началник на отделението по медицинска информатика в УСБАЛ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ – София, разказа, че по програмата вече четвърта година екипите работят в областта на здравната информатика, информационните и комуникационни технологии, клиничната медицинска информатика, фармакологията и планирането на разходите в здравеопазването. Разработват също методология и технологии за оценка на иновативни медикаменти, чийто ефект тепърва ще се проследява.

„Ние работим за пациентите и за колегите, които са в областта на здравеопазването – от общопрактикуващи лекари, специалисти, болници, до управлението на здравеопазването и оценката на новите технологии”, поясни той.

Медицински диктофон - иновация, насочена към облекчаване на административната тежест на медиците, представи ученият Георги Шопов. Компютърната система преобразува автоматично речта в електронен текст. Така медиците няма да бъдат принудени часове наред да пишат анамнези, епикризи и всички останали медицински документи. Единственото, което лекарят трябва да направи, е да запише информацията на диктофона.

„В медицината в световен мащаб са навлезли такива технологии. Основно те подпомагат медицински специалисти от области като образна диагностика, хирурзи, патоанатоми. Те могат да бъдат подпомогнати в работата им, като, докато разглеждат дадена снимка, на момента могат да диктуват това, което виждат, вместо първо да гледат, а след това да пишат”, обясни Шопов.

Системата не само спестява време, но също така прави създадената документация доста по-точна.

Доц. Иван Евгениев от факултет „Автоматика” към Технически университет – София и колегите му са разработили прототип на национална система за обмен и архивиране на образни данни за диагностика и подсистема към нея за подобряване качеството на изображенията с цел подобряване на диагностиката. В рамките на програмата те са постигнали няколко иновитивни за България резултата.

„Направи се връзка между няколко болници с цел обмен на данни между тях. Освен това беше оборудвано допълнително COVID отделение със система за отдалечена диагностика, така че ангажираните лекари не се налагаше да влизат в заразената зона, което подобри както обслужването на болните, така и грижата за самите лекари”, каза доц. Евгениев.

Проф. Тодор Кундурджиев пък представи разработки в областта на Трудовата медицина.

Всички участници в конференцията определиха Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" като изключително полезна и успешна. Според тях се е създал човешки потенциал, който позволява резултатите да бъдат надграждани в бъдеще.

Домакините от Медицински университет – Пловдив, които са ангажирани с разпространението на резултатите от програмата, определиха поканата за участие като голяма чест.

„Това беше едно признание за нашия научен потенциал и за нашия капацитет да работим в областта на електронното здравеопазване. Ние сме катедра, която се занимава с медицинска информатика и биостатистика. Тази поливалентност, която имаме в нашия екип, ни прави подходящи да работим както с общопрактикуващи лекари, така и с клиницисти и с други специалисти. Защото в екипа ни има математици, инженери, компютърни специалисти и информатици и това ни помага много в съвместната работа”, заяви проф. Нонка Матева, ръководител на катедра „Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение" към Медицински университет - Пловдив.

Тя представи и постигнатите резултати. В рамките на програмата 51 научни публикации са изнесени в списания с импакт фактор или с отворен достъп. Партньорските екипи са участвали в 55 национални и международни форуми и изложения. Включени са 25 млади учени, докторанти и студенти и са проведени 7 мероприятия, организирани за популяризиране на получените резултати.

„Програмата излиза с шест работещи прототипа, което е един голям успех. Тя участва в три международни научни мрежи. Мисля, че можем да се гордеем с това, което постигнахме, и смятам, че програмата е изключително успешна. Тя само положи началото на едно бъдещо сътрудничество между университетите партньори”, категорична е проф. Матева.

 



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
djT$


Всичко за коронавируса
Още новини
Директорът на УМБАЛ
30.01.2023 10:09:22

Директорът на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" д-р Дечев е подал молба за напускане

Директорът на столичната болница "Св. Иван Рилски" - д-р Дечо Дечев, е подал молба за напускане, ...

Гърция очаква пик на коронавируса през февруари
30.01.2023 09:31:03

Гърция очаква пик на коронавируса през февруари

Коронавирусът ще показва нарастваща тенденция към разпространение до средата на февруари, според ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...