Водещи университети и БАН отчетоха резултатите от Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" по време на заключителна конференция, проведена в Медицински университет-Пловдив, съобщиха от учебното заведение. Международно пациентско досие, медицински диктофон и система за отдалечена диагностика в COVID отделение са само част от интересните разработки, които бяха представени в рамките на конференцията.
„Смятам, че постигнатите успехите от съвместната работа ще дадат тласък в развитието на електронното здравеопазване и ще доведат до интегриране на така необходимите иновации, които да улеснят медиците в изпълнение на ежедневните им технически задължения и да им осигурят повече време за същинския лечебно-диагностичен процес“, коментира ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.
Иновациите са резултат от труда на седем партньорски екипа от Медицинските университети в Пловдив, София и Плевен, Софийския университет, Българската академия на науките, Техническия университет – София и Тракийски университет – Стара Загора по Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" на МОН. Програмата се разработва в отговор на задачи, поставени от Министерството на здравеопазването, и за нуждите на обществото. А целта й е подобряване качеството и своевременността на медицинската помощ при оптимизиране на разходите за информатизираните дейности и намаляване на натоварването на медицинския персонал с технически и с административни задачи.
„Демонстрираме готови продукти и прототипи и представяме перспективите пред тяхното приложение. С гордост можем да потвърдим, че основната цел на програмата – изграждане на научен капацитет за решаване на проблемите през електронното здравеопазване в България, е постигната“, каза проф. д-р Нонка Матева, ръководител на Катедра по медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение във Факултета по обществено здраве на МУ-Пловдив.
„Предимствата на тази програма са, че в изключително кратки срокове ние успяхме да догоним други страни, които повече от 20-30 години работят в областта на електронното здравеопазване. И създадохме приложения, които са добре познати в международната общност”, сподели проф. Евгений Кръстев от Факултета по математика и информатика към Софийския университет по време на конференцията.
Неговият екип е успял да създаде редица приложения, които позволяват да се обменят данни между държавите в Европейския съюз. Те напълно отговарят на стандартите, признати от години не само в лечебните заведения в Европа, но и в останалата част на света. Така всеки лекар може да прави обосновани заключения, като е наясно в какъв контекст са взети съответните данни.
Сред иновациите е модел за международно пациентско досие, който се основава на европейски стандарт.
„Също така позволихме да се използват данните от НЗОК за цели, различни от тази за финансиране. По-специално успяхме да извлечем данни за телесна маса, кръвно налягане, кръвна захар, които позволяват да се направят заключения в национален мащаб как тези показатели са разпространени в различни области на страната. Също така имаме възможност да работим по европейски проект, при който клинични данни бяха трансформирани в общ модел, позволяващ да се изследват лекарства за различни заболявания”, обясни проф. Кръстев.
Проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, допълни, че в тяхната дисциплина, която се развива най-интензивно за английски език в САЩ и Англия, се работи в насока от естествения език на свободния текст на пациентите, да се извадят записи с важни факти и стойности. И по този начин лекарите да се сдобият с повече медицинско знание и повече информация как протичат заболяванията у отделните индивиди.
„Известно е, че много голяма част от медицинската информация в медицинското досие се състои от свободен текст. И информацията в него е недостъпна за обработка. Затова се разви и дисциплината Обработка на естествен език. Специално за български език ние работим вече над 15 години. Най-много сме работили със записи на диабетици. Освен това студенти от Факултета по математика и информатика на Софийския университет изработват прототипи за автоматично разпознаване на диагнози, симптоми, оплаквания, фамилна обремененост и рискови фактори. По-нататък те могат да бъдат разработвани и прилагани в истински приложения”, обясни проф. Ангелова.
Проф. д-р Димитър Чаръкчиев, координатор на Националната научна програма „Електронно здровеопазване в България“ и началник на отделението по медицинска информатика в УСБАЛ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ – София, разказа, че по програмата вече четвърта година екипите работят в областта на здравната информатика, информационните и комуникационни технологии, клиничната медицинска информатика, фармакологията и планирането на разходите в здравеопазването. Разработват също методология и технологии за оценка на иновативни медикаменти, чийто ефект тепърва ще се проследява.
„Ние работим за пациентите и за колегите, които са в областта на здравеопазването – от общопрактикуващи лекари, специалисти, болници, до управлението на здравеопазването и оценката на новите технологии”, поясни той.
Медицински диктофон - иновация, насочена към облекчаване на административната тежест на медиците, представи ученият Георги Шопов. Компютърната система преобразува автоматично речта в електронен текст. Така медиците няма да бъдат принудени часове наред да пишат анамнези, епикризи и всички останали медицински документи. Единственото, което лекарят трябва да направи, е да запише информацията на диктофона.
„В медицината в световен мащаб са навлезли такива технологии. Основно те подпомагат медицински специалисти от области като образна диагностика, хирурзи, патоанатоми. Те могат да бъдат подпомогнати в работата им, като, докато разглеждат дадена снимка, на момента могат да диктуват това, което виждат, вместо първо да гледат, а след това да пишат”, обясни Шопов.
Системата не само спестява време, но също така прави създадената документация доста по-точна.
Доц. Иван Евгениев от факултет „Автоматика” към Технически университет – София и колегите му са разработили прототип на национална система за обмен и архивиране на образни данни за диагностика и подсистема към нея за подобряване качеството на изображенията с цел подобряване на диагностиката. В рамките на програмата те са постигнали няколко иновитивни за България резултата.
„Направи се връзка между няколко болници с цел обмен на данни между тях. Освен това беше оборудвано допълнително COVID отделение със система за отдалечена диагностика, така че ангажираните лекари не се налагаше да влизат в заразената зона, което подобри както обслужването на болните, така и грижата за самите лекари”, каза доц. Евгениев.
Проф. Тодор Кундурджиев пък представи разработки в областта на Трудовата медицина.
Всички участници в конференцията определиха Националната научна програма „Електронно здравеопазване в България (е-Здраве)" като изключително полезна и успешна. Според тях се е създал човешки потенциал, който позволява резултатите да бъдат надграждани в бъдеще.
Домакините от Медицински университет – Пловдив, които са ангажирани с разпространението на резултатите от програмата, определиха поканата за участие като голяма чест.
„Това беше едно признание за нашия научен потенциал и за нашия капацитет да работим в областта на електронното здравеопазване. Ние сме катедра, която се занимава с медицинска информатика и биостатистика. Тази поливалентност, която имаме в нашия екип, ни прави подходящи да работим както с общопрактикуващи лекари, така и с клиницисти и с други специалисти. Защото в екипа ни има математици, инженери, компютърни специалисти и информатици и това ни помага много в съвместната работа”, заяви проф. Нонка Матева, ръководител на катедра „Медицинска информатика, биостатистика и електронно обучение" към Медицински университет - Пловдив.
Тя представи и постигнатите резултати. В рамките на програмата 51 научни публикации са изнесени в списания с импакт фактор или с отворен достъп. Партньорските екипи са участвали в 55 национални и международни форуми и изложения. Включени са 25 млади учени, докторанти и студенти и са проведени 7 мероприятия, организирани за популяризиране на получените резултати.
„Програмата излиза с шест работещи прототипа, което е един голям успех. Тя участва в три международни научни мрежи. Мисля, че можем да се гордеем с това, което постигнахме, и смятам, че програмата е изключително успешна. Тя само положи началото на едно бъдещо сътрудничество между университетите партньори”, категорична е проф. Матева.
