Четвъртък, 26 Януари 2023
09
окт
1

Доц. Гергана Петрова: Всички педиатри сме богати на детски усмивки и картини, рисувани от малки ръчички за нас



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Доц. Гергана Петрова е началник на Клиниката по педиатрия на Александровска болница. Тя е завършила медицина в Медицински университет - София през 2003 г. Професионалният й път започва през 2004 г. като редовен аспирант в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“. През 2008 г. е назначена за лекар ординатор, през 2009 г. става асистент в педиатричната клиника, по-късно и главен асистент. Доцент е от ноември 2016 г. Придобива специалност по детски болести през 2008 г. Преминава следдимпломно обучение по пневмология в Киото, Япония, а през 2017 г. защитава тясна специалност по детска пневмология и фтизиатрия в МУ-София.

От декември 2015 г. е член на Експертната лекарска комисия за лечение на деца с муковисцидоза. Доц. Гергана Петрова е председател на Експертната лекарска комисия за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с рядкото заболяване, консултант е на центъра „Фонд за лечение на деца“ от януари 2017 г., както и консултант на НЗОК за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с муковисцидоза.

Доц. Петрова е преподавател в Катедрата по педиатрия на МУ - София. Съавтор е на учебници по педиатрия. Има множество участия на медицински конгреси и стотици публикации в български и международни академични издания в направленията: муковисцидоза, астма, имунологични проблеми, хронични белодробни заболявания, пневмонии, редки болести.

Доц. Петрова, заставате начело на най-старата Детска клиника у нас, от която са поели професионалния си път стотици български педиатри. Как приемате това предизвикателство?

Поемам това предизвикателство с голяма отговорност.

Не е тайна, че специалността педиатрия е в криза, малко са желаещите млади лекари да й се посветят. Как може да бъде обяснено това нежелание?

Считам, че това е най-хубавата специалност. Споделям моето мнение с всички студенти и съм щастлива, че има хора, които се престрашават да ми повярват и да поемат предизвикателството да станат педиатри. Не е желана, защото не гарантира бързо и лесно финансово забогатяване. Всички педиатри сме изключително богати на усмивки, на картини нарисувани специално за нас от малки ръчички, и топли детски прегръдки, когато си свършим успешно работата. Това е истинско богатство.

Освен лечебната дейност, клиниката, която ръководите, ще продължи да бъде и университетски център, който подготвя бъдещи специалисти по детски болести. В каква насока ще се постараете да развивате учебната работа, в която ще бъде ангажирана заедно с колегите си?

Клиниката никога не е спирала своята активна учебна работа, дори и по време на пандемията. Създаваме и участваме в редица научни проекти, научни събития, публикуваме статии. Като водеща клиника в областта на детската пулмология, се надявам да продължим да се развиваме в това направление, чрез въвеждане на иновативни методи на диагностика и лечение.

Имате непосредствени впечатления от потока малки пациенти със заболявания на белия дроб. Кои от тях зачестяват, кои будят притеснение?

Заради пандемията, много деца с хронични белодробни заболявания като бронхиална астма например, не идваха при нас от страх „да не се заразят в болницата“ и заболяванията им излязоха от добър контрол, за съжаление.

Каква част от децата, които консултирате и лекувате, не са от София и идват специално в клиниката, за да търсят помощ?

Не мога да цитирам конкретен процент, но специално пациенти с муковисцидоза и пациенти с имунни дефицити идват от цялата страна да се консултират и лекуват при нас.

Какви са плановете ви за професионално развитие – за Вас самата и за колегите Ви?

Личното ми професионално развитие, както и това на колегите, го свързвам с повишаване на квалификацията ни, чрез участия в курсове, научни конференции, симпозиуми и други. Неизменна част ще и обмяна на опит с други клиники и специалисти от други болници.

Кои са учителите Ви в професията, хората, на които дължите най-много за формирането Ви като специалист?

Имах късмета, когато реших да работя като педиатър да бъде приета от доц. Калев, първоначално като доброволец, а впоследствие като докторант и специализант. От него се научих, че е важно да разкриваме познанията си на младите колеги и да насърчаваме техния научен устрем. Той ме насочи, към моя първи учител за лечение на пациентите с муковисцдиоза – д-р Куфарджиева. Благодарна съм на всички свои преподаватели в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет н София – те са от няколко различни болници, като от всеки съм научила по нещо. Няма как да не спомена и проф. Переновска – моят научен и административен ръководител. Благодарение на всички тях се изградих и утвърдих като лекар, преподавател и човек.

След немалко години работа в педиатрията ще споделите ли с кого е по-лесно общуването – с болните деца или с родителите им?

За себе си съм категорична, че това е общуването с децата. В силното притеснение за детето си, понякога родителите съобщават непълни и дори взаимноизключващи се данни, което може да затрудни лекаря. В такива случаи е възможно, когато лекарят задава уточняващи въпроси в опита си да изясни противоречията, родителите да възприемат това като „разпит или прекомерно любопитство“. Последното неминуемо води до конфликт, който не е в интерес на нито една от страните. За сметка на това, децата са искрени и споделят какво според тях не е наред или ако са много малки – показват проблема си според възрастта.

Кое е най-приятното нещо, което Ви се случи откакто сте на ръководния пост?

Много е рано да дам отговор на този въпрос, все пак съм поела поста от по-малко от месец. Благодарна съм на колегите си, които ме приеха като ръководител и се стремят всячески да ми помагат.

И, вместо финал Ви моля да споделите – какво си пожелавате за бъдещето – на себе си и на колегите Ви от екипа, който ръководите?

Най-вече да сме здрави.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
R9vq

Гост 10.10.2022 10:33:24

Елементарна частица


Всичко за коронавируса
Още новини
МЗ: Доставките на нискомолекулни хепарини за бременни са регулярни
26.01.2023 18:12:33

МЗ: Доставките на нискомолекулни хепарини за бременни са регулярни

Във връзка с медийни публикации относно липсата на нискомолекулни хепарини, прилагани при бременн ...

Сестрите в Ню Йорк постигнаха исканията си и прекратиха стачката
26.01.2023 17:32:08

Сестрите в Ню Йорк постигнаха исканията си и прекратиха стачката

Медицинските сестри, които стачкуваха в две големи болници в Ню Йорк този месец, са постигнали ус ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...