Понеделник, 18 Октомври 2021
22
авг

Д-р Борис Петров: Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Лейтенант д-р Борис Петров е роден през 1990 г. в Кюстендил. Завършва медицина в МУ – Варна. От 2017 г. специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. От 2019 г. е военен лекар.

Д-р Петров е един от медиците на първа линия при посрещането на пандемията от COVID-19. Активен участник в редица научни и научно-практически форуми у нас и в чужбина.

Асоцииран член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ) и на Европейската асоциация по изгаряния.

Д-р Петров, как решихте да се посветите на лечението на термичната травма?

Както всички мои колеги, така и аз в началото на студентските ми години бях доброволец в болница. Защото в първи и втори курс ние се „срещаме” едва ли не само с различни учебници и атласите по анатомия. Но това е съвсем недостатъчно. За да станеш добър специалист, трябва да си на терен. Затова избрах през летните месеци да доброволствам в болницата в родния ми град Кюстендил.

И така, една сутрин, когато отивам в Спешното, колегите ме посрещнаха с „Подготвяй се бързо, ще транспортираме пациентка с изгаряне до София“.

Дойде екипът на линейката, свалиха и пациентката – млада жена, на 23 г., която предварително хирурзите бяха обработили - бяха превързали тялото и крайниците в операционната. Направи и впечатление лицето, по което също имаше изгаряне, но беше без превръзка. Забелязах, че на места „части“ от кожата липсват. И така се „запалих” по този вид травма – до този момент не знаех нищо за нея. Започнах да се интересувам, да чета различни учебници, търсех статии и всъщност разбрах, че това е специалността, в която искам да продължа да се развивам. Следващата стъпка беше да намеря своята база за обучение. Оказа се, че във варненската Военна болница има клиника с профил е термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. И след трети курс започнах да доброволствам тук.

Кои са Вашите учители в специалността, тези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Лечението на термичната травма и нейните последици са обект на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Сами разбирате, че това е една много голяма специалност, в която има много добри професионалисти.

При участието ми в множество курсове, симпозиуми и конференции, част от които и в чужбина, съм имал възможността да се докосна до опита на редица специалисти в различни направления, като от всеки е имало какво да науча. Доц. Йоланда Заякова е човекът, който ме въведе в тази специалност. Благодарен съм на целия екип, с който работя в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. Именно тук получих и може би най-ценния съвет: „Отнасяй се с пациента така, както би се отнесъл, ако на операционната маса се намира твой родител“.

Как се промениха пациентите, които идват при Вас – кои видове травми зачестиха, кои намаляха?

По принцип можем да говорим за известна специфика на термичната травма в зависимост от възрастовата група. Прави впечатление, че при децата преобладават пораженията от гореща течност, докато при възрастните по-често се срещат пламъковите травми. Забелязва се известна тенденция в намаляването на трудовите злополуки, макар че екипите на ВМА многократно са участвали в лечението на тежко пострадали при различни инциденти хора, като например този в Хитрино преди години.

Кои са новите и по-модерни тенденции в тази област на хирургията?

Лечението на термичната травма търпи бурно развитие през последните години. Създават се редица синтетични и биосинтетични материали за локално лечение - т. нар. регенеративни дермални матрици, които позволяват постигане на по-добри функционални и естетични резултати. Трябва да отбележим и различните видове сребърни препарати, позволяващи отделянето на активно сребро в раната, способстващо за превенция и лечение на локалната инфекция.
В личен план каква Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Голяма част от изброените по-горе продукти вече са налични и се прилагат с успех в клиниката, в която работя във Военноморска болница. Именно възможността да помагам в тежък за даден човек период, какъвто представлява термичната травма ми носи удовлетворение. Боря се, за да запазя живота на пациента, мога да прилагам най-добрия световен опит в моята област. Това за мен е истинското удовлетворение, то потвърждава, че изборът ми е бил правилен. Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума.

Разкажете за случаи от практиката, в които намесата Ви е била решаваща за спасяването на човешки живот?

Термичната травма, особено когато е обширна, представлява тежка травма – освен чисто физическа, тя е и психическа. Нашата клиника има стратегическо значение за региона, а палитрата на случаите, с които сме се борили, е изключително пъстра. Но работата с пострадали деца, като че ли оставя най-дълбоки следи у нас. Няма да забравя едно 14-годишно дете, което постъпи при нас след опит да си направи опасно селфи, върху вагон, над който преминава високоволтов проводник. Резултатът беше изгаряне на 65% от телесната повърхност. Това беше един от първите пациенти, при който използвахме синтетичен дермален заместител, благодарение на който успяхме да спасим живота му. Държа да отбележа, че лечението на тези пациенти е екипна работа и за благополучния изход заслуга имат специалисти от различни направления – реаниматори, физиотерапевти, психиатри, рентгенолози, интернисти. За щастие, ВМА е така структурирана, че можем да окажем комплексна грижа – тук пациентът не е на дадена клиника, а на цялата болница.

Какво бихте искали да се промени, за да има по-голям интерес у младите лекари да специализират в тази област?

Спорно е дали лекарят избира специалността си или тя него. Както вече казах – за тази работа се иска сърце и ясно осъзнаване на отговорностите. И готовност за много лишения, най-вече в личен план. В последните години специалността придоби популярност, но има още какво да желаем. Наистина отговорността е изключително голяма, сблъскваме се с голям обем тежка патология, с множество среднощни операции, което може би донякъде е сред причините, които отказват част от колегите.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
8%gV


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Колчаков: „Резервоарът“ на хората, които не са ваксинирани, е мястото, където се раждат новите щамове
17.10.2021 11:41:13

Д-р Колчаков: „Резервоарът“ на хората, които не са ваксинирани, е мястото, където се раждат новите щамове

Отказът от ваксинация срещу коронавирус крие риск не само са собственото ни здраве, но и здравето ...

Доц. Мария Димитрова: Безценно е да имаш около себе си млади, ентусиазирани хора
17.10.2021 10:35:59 Невена Попова

Доц. Мария Димитрова: Безценно е да имаш около себе си млади, ентусиазирани хора

Доц. Мария Димитрова завършва медицина в МУ – София през 2007 г. През 2008 г. след конк ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...