Петък, 02 Декември 2022
20
дек
 

Десет години чакаме наредба за палиативните грижи

На дъното сме в класацията по преживяемост при онкозаболяванията

Вторник, 20 Декември 2016 | 15:08:25 Надежда Ненова


Не платиш ли, трябва да умреш, каза преди дни онкоболната Ивелина Драгнева, за която се грижи единствен

Не платиш ли, трябва да умреш, каза преди дни онкоболната Ивелина Драгнева, за която се грижи единствено 17-годишната й дъщеря Стела. Заради тежкото онкологично заболяване жената е инвалид първа група с 267 лева пенсия. Разходите й обаче са много по-големи.

Ивелина е с карцином на гърдата, но с вторични злокачествени новообразувания на бял дроб, глава и шия, черен дроб, кости и костен мозък.

За да се грижи за майка си, момичето е частна ученичка в гимназията по текстил и моден дизайн, но не е в състояние да осигури болкоуспокояващите лекарства на майка си, нито нужната й течна храна.

„Точно такъв случай имаше и в София преди няколко месеца. Тогава детето се свърза с нас, за да пита какво да прави. Обърнахме се към Агенцията за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика и Столична община. Всички реагираха много бързо. Има предвидена наредба за такива случаи и те могат да помогнат на семейството – реално на детето, но чрез него и на майката“, каза пред Zdrave.net председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

Той обаче допълни, че това, че държавата има механизъм да се намесва в случаите, когато единствения близък на онкоболен пациент е непълнолетното му дете, не означава, че на практика се предоставят палиативни грижи, освен срещу заплащане. По клинична пътека № 297 „Палиативни грижи при онкологично болни“ НЗОК поема болничен престой от общо 20 дни при терминалния стадий, в рамките на 6 месеца на онкологичното заболяване.

„По тази причина много малко на брой са местата, където грижите се предоставят по договор със здравната каса. Има доста разкрити хосписи, които приемат само срещу заплащане. Това е скъпа грижа. Това са тежко болни хора, които много често са на парентерално хранене, на вливания, на легло, памперси“, каза още д-р Кацаров. Единственото отделение за палиативни грижи извън частните болници у нас пък се намира на територията на онкоцентъра във Враца.

В същото време по данни от 2013 г. от проучване на Европейската мрежа на раковите регистри, в което са участвали повече от 9 млн. онкоболни от 29 страни, България е в дъното на класацията по преживяемост при онкозаболяванията. У нас едва 29% от мъжете с рак успяват да живеят пет години с болестта.

При жените данните са малко по-оптимистични. Всяка втора българка с онкозаболяване живее поне пет години след откриване на болестта. Едва 60% от българчетата до 14 години обаче, при които е открито раково заболяване, успяват да навършат пълнолетие. За сравнение, 80% връстниците им в Западна Европа успяват да пораснат с болестта.

В Закона за здравето е записано, че всеки нелечимо болен има право на палиативни грижи, но все още това е само на хартия. Оказва се, поради липса на първо място на нормативна база.

„От 2006 г. има записан текст в Закона за здравето, който задължава министъра в шестмесечен срок да издаде Наредба за реда, условията и организацията на палиативните грижи в страната. През 2016 г. такава наредба все още не съществува. Ние, от нашия център, няколко пъти сме подемали инициатива за създаване на нормативен акт и ни отговарят „Да. Ще го имаме предвид. Започваме подготовка“. А наредбата трябва да постави началото“, каза д-р Кацаров.

Той допълни, че финансирането на палиативните грижи също не може да е проблем, тъй като е въпрос на правилно разпределяне на приоритетите. „Има разходи, които могат да бъдат отложени и такива, които да не бъдат направени. Можем да направим така например, че държавните служители, съдиите и прокурорите да си плащат здравните осигуровки. Първо, не са малко на брой и второ, доходите им не са никак малки. Отношението към точно тези хора показва цивилизоваността на обществото. Ако не можем да се погрижим за тях, не струваме пукната пара. Има твърде много неефективни разходи, които прави държавата, а терминално болните умират в нищета. И това показва, че не е особено цивилизована тази държава“, допълни д-р Стойчо Кацаров.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
gcsv


Всичко за коронавируса
Още новини
Сложна реконструкция на сънна артерия в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“
02.12.2022 17:19:11

Сложна реконструкция на сънна артерия в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“

Лекари от Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чир ...

За трети път тази година актуализират ръководството по медицинска онкология
02.12.2022 16:48:15

За трети път тази година актуализират ръководството по медицинска онкология

Третата за тази година актуализация на фармако-терапевтичното ръководство по медицинска онкология ...




Актуална тема
Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...