Д-р Ваня Митова: По-важното е да следваме принципа "Преди всичко бъди ефективен"

Д-р Ваня Митова завършва медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност  "Хирургия" . От 2015 г. до момента е асистент по хирургия към Медицинския факултет в СУ и обучава студенти от специалностите "Медицина" и „Медицина на английски език“. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Д-р Митова печели I-во място в конкурса на БЛС „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години, отново след спечелен конкурс, е стипендиант на БЛС. От 2019 г. е включена в Лигата „Лекарите, на които вярваме“.

През 2022 г. д-р Митова става един от учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).

Д-р Ваня Митова е преминала през редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, коремна и лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Франция, Унгария, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата в УСБАЛ по Онкология с ръководител проф. Иван Гаврилов.

Професионалните и научни интереси на д-р Митова са в областта на диагностиката и хирургичното лечение при злокачествени и доброкачествени заболявания на млечната жлеза, както и в областта на общата и коремна хирургия.

Има над 50 научни публикации, част от които във водещи международни издания.

Член е на Българското хирургическо дружество, Съвместната онкологична национална мрежа, Европейското дружество на специалистите по рака на гърдата (EUSOMA) и Европейската асоциация по ендоскопска хирургия (EAES).

Д-р Митова, Вашият първи досег с медицината е била работата Ви като санитар и помощник - сестра доброволец в клиниката. На какво Ви научи тя, кой е най-яркият спомен от тези години?

Да, първият ми досег с хирургията като специалност беше във втори курс, когато започнах работа в Клиниката по хирургия на Университетска болница „Лозенец“ - отначало като санитар, а след това и като помощник-медицинска сестра. Неведнъж съм казвала, че не само не ме е срам от този ми опит, но дори се гордея, защото това е едно от изключително полезните неща, които студентите по медицина могат да направят по време на своето обучение. Докосвайки се до специфичната работа, особено в областта, в която искаш да се развиваш, получаваш възможност за един по-широк кръгозор, както в йерархично отношение, така и в детайлите и отговорността в работния процес на всички нива. 

А що се касае до спомените оттогава, те са толкова много - от първия ми стресиращ работен ден, през първото ми вълнуващо влизане в операционната зала, та чак до последния ми незабравим ден като студент, когато на дипломирането ми дойдоха толкова скъпи за мен хора, които срещнах именно в болницата и клиниката.

Там ли дойде решението Ви да станете хирург?

Всъщност точно обратното - почнах да работя в Клиниката по хирургия, за да се докосна до така желаната от мен специалност. От самото начало идеята ми да уча медицина беше свързана с това да бъда хирург. Именно поради тази причина през цялото ми следване всички усилия, които съм полагала, са били насочени към това.

Какво харесвате най-много в тази специалност, кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Хирургията не е просто специалност, тя е страст – или я носиш в себе си, или – не. За разлика от много други специалности, при нея резултатите се виждат почти веднага, т.е. удовлетворението от работния процес се появява в рамките от няколко часове до няколко седмици. Но въпреки това, на мен лично най-голямо удовлетворение ми носи, когато пациенти, оперирани преди години, идват за проследяване, особено когато говорим за онкологично болни. Тогава работата ти наистина придобива смисъл, виждат се реалните резултати и спасените човешки животи, но същевременно с това и отговорността е много по-голяма.

Кои са учителите Ви в хирургията? Какво от това, което научихте от тях, искате да предадете на Вашите ученици, студентите, на които сте асистент?

Говорейки за учители, сериозно мога да заявя, че аз имах невероятното хирургично щастие да попадна на учители като доц. Радосвет Горнев и проф. Иван Гаврилов. Първите си стъпки в хирургията, свободата в работа и емпатията към пациентите дължа на доц. Горнев. Проф. Гаврилов пък със своята сериозност и отдаденост към професията успя да ме запали към едно от най-социално значимите заболявания, а именно рака на гърдата. Показвайки ми важността на проблема, тънкостите в диагностиката и поведението при тези пациенти, доведе до пълната ми убеденост да избера да се развивам в тази област.

Ако мога да предам нещо на студентите си от това, на което аз съм научена, то бих се спряла на чувството за отговорност, сериозност и отдаденост към професията, давайки им свободата да работят, избират и да се развиват.

В момента сте двигател на една голяма кампания за профилактика на рака на млечната жлеза. Какви са впечатленията Ви – проявяват ли жените интерес към здравето си, търсят ли помощ навреме, срещате ли се с много запуснати случаи?

Тази година нашата болница също се включи в информационната и профилактична кампания в Световния месец за борба с рака на гърдата. Ако говорим за интерес - буквално часове след обявяване на кампанията всички часове за профилактични прегледи бяха запълнени. Със съжаление обаче констатираме, че огромна част от жените са се записали, защото прегледите са безплатни, а не защото редовно посещават профилактични прегледи. Повече от 85% от преминалите за последен път са се преглеждали преди повече от година, а най-тъжното е, че има и такива, които никога не са посещавали лекар за преглед на гърдите си. В тази връзка няма как при липса на каквото и да е профилактика и действаща скринингова програма, да не се натъкваме на напреднали, или както Вие ги определихте, запуснати случаи. Това от своя страна води до по-лоши резултати като по-висока смъртност, по-ниска петгодишна преживяемост и влошено качество на живот при тези пациенти.

Ако имахте административна власт, какво бихте променили така, че здравеопазването ни да стане по-добро и по-достъпно?

Административната власт носи след себе си и много отговорности. Липсата обаче на една добре организирана и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медицинския персонал, е пагубно за сектора на здравеопазването. Като допълним и липсата на профилактика, скрининг и иновации, картината става все по-красноречива. Ето защо стремежът ни трябва да бъде към система, в която водещо е здравето, а не административните и финансови модели. 

И вместо финал, нека Ви попитам - кой е принципът, най-голямата истина, от която се стараете да не отстъпвате никога и при никакви обстоятелства?

Принципът, който ме води в ежедневната ми практика, е, че компромис със здравето на пациента в диагностичния и лечебен процес не трябва никога да се допуска. И въпреки че един от основните принципи, който е заложен и в Хипократовата клетва: „Primum non nocere“ („Преди всичко не вреди“), е важен, по-важното за мен е да следваме принципа „Преди всичко бъди ефективен“.