„Една от най-големите промени, прокарани от бившия здравен министър Петър Москов, също беше отменена от съда. Националната здравна карта беше и последният по-съществен нормативен акт, издаден по времето на ексминистъра, който досега беше оцелял. Тричленен състав на Върховния административен съд обаче реши да обяви за нищожно постановлението на Министерския съвет от март миналата година, което утвърждава националната здравна карта”, четем днес в „Сега”.
„Сценарият и при този нормативен акт е същият, както и при останалите, издадени от здравното министерство по времето на Москов. Той също е обжалван от Центъра за защита правата в здравеопазването и Националното сдружение на частните болници и обявен за нищожен заради формален пропуск. Жалбоподателите смятат, че националната здравна карта е административен акт и като такъв, трябва да бъде публикуван в "Държавен вестник", но това не е станало. Съдът приема мотивите им и отменя постановлението на Министерския съвет”, допълва изданието и отбелязва: „Всички промени, приети като нормативни актове по времето на Петър Москов, крушираха в съда. Конституционният съд отмени разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен. Във ВАС падна въвеждането на пръстовия отпечатък като вход за болниците, редица наредби - например за удовлетвореността на пациентите и за критериите, по които касата да избира болници, които да финансира, а също и почти всички медицински стандарти”.
„24 часа” разговаря с ендокринния хирург проф. Румен Пандев, който след въпрос на изданието прави паралел между България и Швейцария. След като сравнява управлението на двете държави, проф. Пандев се спира и на здравеопазването: „Бюджетът за здравеопазване през 2014 г. в Швейцария е 72,8 милиарда долара, докато в България е едва 2 милиарда долара. За последните години съотношението не се е променило съществено. Към 2016 г. в Швейцария функционират 500 болници, от които едва 5 са университетски.
При близка численост на населението в България имаме 410 болници, от които университетски над 30 болници. Само в София те са близо 25. В „карето” на Александровска болница имаме над 10 отделни университетски болнични структури, всяка със собствено управление и многобройна администрация”, коментира хирургът.
И още: „В Швейцария няма здравен министър или министерство на здравеопазването. Съществува федерална агенция по здравеопазване (BAG) към Министерството на вътрешните работи, начело на която стои директор. Тази агенция е отговорна за развитието и контрола върху здравната политика в 26-те кантона на страната. Агенцията контролира работата на здравните каси по прилагане на законите, одобряване на премиите и следи за тяхното финансово състояние. В структурата на Агенцията по здравеопазване на Швейцария работят около 600 сътрудници.
В България имаме здравен министър, трима заместник-министри, четирима души кабинет на министъра (началник, парламентарен секретар, главен секретар, главен здравен инспектор). В самото Министерство на здравеопазването има 15 дирекции, агенции и инспекторат. Броят на чиновниците в българските здравни ведомства: министерство, Национална здравноосигурителна каса, районни здравни инспекции и други подразделения е над 3000 души. Резонно е да се запитаме защо броят на министрите в най-бедната държава в Европа е четири пъти по-голям от този в една от най-богатите”, коментира той.
По отношение на здравноосигурителните системи пък четем: „Както в Швейцария, така и у нас съществува задължително (основно) и допълнително (доброволно) здравно осигуряване. Но на пазара в Швейцария оперират 80 здравноосигурителни каси, покриващи задължителния пакет от здравни услуги. Всеки швейцарец, който е внасял редовно своите осигурителни вноски, може до 30 ноември на текущата година да уведоми здравноосигурителната каса, че прекратява договора с нея и да избере такава, която отговаря на неговите очаквания. Докато в България има само една здравноосигурителна каса, покриваща задължителния пакет от здравни услуги.”
„Труд” пък съобщава за още едно лечебно заведение със сериозни финансови проблеми у нас. „Задълженията на Комплексния онкологичен център във Велико Търново са в размер на 2 791 000 лв. В същото време лечебното заведение чака 809 000 лв. от здравната каса. В тази връзка управителят д-р Мария Рачева ще внесе за разглеждане в местния парламент декларация за прецизиране на лекарствената политика в онкологията”, пише ежедневникът.
„Според Рачева новите правила, подписани с Националния рамков договор за 2017 г., ще затруднят лечебния процес и ще доведат до нови задължения на здравното заведение. За тримесечието на тази година бившият онкодиспансер има негативен резултат от 15 хил. лв. при обем от 2 милиона и 4 хиляди лева”, допълва публикацията.
Може ли да не се сравняваме чак със Швейцария, нека слезем по-надолу, нека погледнем към една Чехия, която също беше от бившия СОЦ, както и Унгария, Румъния. Ами как Македония са със 400лв минимална пенсия????