Разходите на НЗОК през 2016 година продължават да бъдат предимно за лекарства и активно лечение в болниците. За лекарства и медицински изделия касата е платила над 905 милиона лева, което е малко над 30% от всички разходи. Процентът на тези разходи е още по-голям, ако към него се добавят разходите за лекарства в болниците, но той и така надхвърля значително средните стойности в ЕС, посочват от Центъра за защита правата в здравеопазването.
През 2016 НЗОК е закупила от болниците за активно лечение услуги за малко над 1,6 млрд. лева, което е почти 50% от всички разходи. Като процент, този показател е малко под средните в Европа. За извънболнична помощ са платени 466 милиона лева, или 14%, а за дентална помощ – 117 милиона лева, или 3.6% от всички разходи, посочват от там.
Въпреки високия относителен дял на лекарствата на НЗОК, пациентите доплащат над 55% от стойността им, което е 3 пъти повече в сравнение с ЕС, където средно пациентите доплащат 18% от цената на лекарствата.
Като цяло за медицинска помощ българите доплащат близо 1/2 от всички разходи. По този показател сме втори в ЕС след Кипър, отбелязват от ЦЗПЗ, като отчитат, че като абсолютна сума на публичните разходи правителството и НЗОК плащат най-малко за здраве от целия Европейски съюз.
„Ситуацията със заплащането на дългосрочната медицинска грижа у нас е направо катастрофална. България е последна в целия Европейски съюз с разход 1 лев на глава от населението. За сравнение Холандия, Швеция и други разходват за дългосрочни медицински грижи над 3000 лева на глава от населението. Над 40% от всички разходи за здравеопазване във Финландия отиват за дългосрочна медицинска грижа“, информират още от организацията.
