Инсултът – какъв е редът за лечение, рехабилитация и проследяване по НЗОК? (Видео)

В седмицата, в която отбелязваме Световния ден за борба с инсулта, експертите на НЗОК фокусират вниманието ни върху заболяването. В рубриката „НЗОК за теб“ те разясняват какво представлява инсултът, как работи системата при постъпване по спешност в болница с инсулт, какъв е редът за рехабилитация по Здравна каса и др.

Вижте:

Какво представлява инсултът/ мозъчният кръвоизлив, какви са първите симптоми и какво трябва да направят пациентът или неговите близки при съмнение за новопоявил се инсулт?

Инсултът е една от най-честите причина за смъртност и водещата причина за трайна инвалидизация при възрастните. Инсултът представлява остро настъпило нарушение на кръвоснабдяването в част от мозъка, в следствие на което мозъчните клетки са лишени от кислород и започват да умират. Инсултът може да причини загуба на движенията, речта и паметта. Въпреки честата му проява и тежките последици, твърде малко хора знаят какво представлява инсултът и как да разпознаем неговите първи симптоми. Всяко внезапно нарушение на говора, изкривяване на лицето, слабост и изтръпване на крайници, внезапно нарушение на зрението и равновесието трябва да са алармиращи, за да потърсим спешна медицинска помощ. Не трябва да се изчаква симптомите да отшумят. Времето е изключително важно, защото при част от пациентите с исхемичен инсулт съществуват възможности за специфично лечение, но това лечение може да се осъществи в кратък времеви прозорец.

Какво се случва с пациента при постъпването му по спешност в лечебно заведение от болнична помощ?

При постъпването по спешност в лечебното заведение не е необходимо близките да губят време да вземат направление за хоспитализация от ОПЛ.

С постъпването в болницата на пациента се извършва неврологична оценка и образна диагностика – най-често компютърна томография или МРТ, мозъчна ангиография, а при необходимост и други изследвания. Целта е бързо да се установи какъв е видът на инсулта – исхемичен или хеморагичен, защото лечението е различно. При исхемичен инсулт, и ако пациентите отговарят на строго определени медицински критерии, може да се приложи тромболитично лечение, а при определени случаи -  и ендоваскуларно лечение, включително механично изваждане на тромба. Всички необходими за диагностиката и лечението на инсулта медицински дейности са включени в цената на клиничната пътека и се заплащат от НЗОК. Пациентите, лекувани по клинична пътека в болница, имат право на до 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни след изписването си в същото лечебно заведение без заплащане.

Кога след прекаран инсулт пациентът може да ползва медицинска рехабилитация по НЗОК?

След приключване на активното лечение, за пациента с инсулт започва дълъг период на възстановяване, който може да включва неврологично наблюдение, медикаментозно лечение, контрол на рисковите фактори и рехабилитация. При много пациенти инсултът оставя двигателни нарушения, проблеми с говора, преглъщането, равновесието и извършването на ежедневните дейности. Рехабилитацията не е допълнение, а е съществена част от лечението и възстановяването на пациентите с инсулт и трябва да започне възможно най-рано. Затова е важно при изписването пациентите да получат епикриза, в която точно да са описани препоръките за последващото лечение и рехабилитация.

Непосредствено след активно лечение по повод исхемичен или хеморагичен мозъчен инсулт, на лежащо болни с остатъчен дефицит (парези, говорни проблеми) се предоставя  рехабилитация по клинична пътека №  254„Продължително лечение и ранна рехабилитация след острия стадий на исхемичен и хеморагичен мозъчен инсулт с остатъчни проблеми за здравето“(за ранна рехабилитация до 20 дни). Лечението по КП № 254 може да се проведе в същото лечебно заведение, при наличие на разкрити легла за продължително лечение към клиника/отделение по нервни болести или отделение за продължително лечение с терапевтична насоченост.

При последваща рехабилитация в извънболничната помощ, когато пациентът е изписан от болницата и е у дома, но има нужда от провеждане на допълнителни курсове по физиотерапия и рехабилитация, личният лекар (ОПЛ) или невролог издават „Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение“ (бл. МЗ-НЗОК № 3) към лекар специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ (физиотерапевт). Физиотерапевтът прави първоначален преглед на състоянието и назначава конкретния физиотерапевтичен курс (кинезитерапия, уреди, процедури).

В извънболничната помощ НЗОК заплаща физиотерапевтичен курс, който включва първоначален преглед от специалист по физикална и рехабилитационна медицина и до 20 процедури, като броят и видът на процедурите се определят от лекаря специалист, и заключителен преглед. Броя на физиотерапевтичните курсове за календарната година не са лимитирани, те се извършват при необходимост, в зависимост от здравословното състояние на здравноосигуреното лице.

Как продължава проследяването на пациента в извънболнична медицинска помощ

Независимо какъв инсулт е прекарал пациентът - исхемичен или хеморагичен, той подлежи на диспансерно наблюдение от лекар в извънболничната помощ.

През първата година след настъпването на инсулта пациентът се наблюдава от лекар специалист по „Нервни болести“, който му извършва общ клиничен с неврологичен статус до 4 пъти пред календарната година и Доплерова сонография на артерии и вени и лабораторни изследвания – 1 път в годината.

По преценка на лекаря при прояви на деменция пациентът се насочва за консултация с лекар специалист по „Психиатрия“ - веднъж годишно.

След първата година до края на живота диспансерното наблюдение се осъществява от ОПЛ, извършват се четири  прегледа  за календарната година.

До петата година от инцидента ОПЛ назначава веднъж на 2 години консултация с лекар специалист по „Неврология“, който извършва и доплерова сонография на артерии и вени.

След петата година консултацията с невролог е по преценка на ОПЛ.

При необходимост от консултации с други специалисти или изследвания личният лекар (общопрактикуващият лекар) или лекар специалист могат да издадат електронно направление, след извършване на преглед. При невъзможност на пациента да посети кабинета на личния лекар, може да се осъществи домашно посещение.

Как можем да намалим риска за получаване на инсулт?

Световната организация за инсулти (WSO) дава шест правила за намаляването на риска от инсулт:

• Контрол на артериално налягане, захарен диабет, висок холестерол и профилактиране с антитромботична терапия на пациентите с предсърдно мъждене;
• Физическа активност;
• Редуциране на наднорменото тегло;
• Намаляване на консумацията на алкохол;
• Спиране на тютюнопушенето;
• Обучение на населението за разпознаване на симптомите на мозъчен инсулт и последващи действия.

Добрият контрол на рисковите фактори и правилното лечение са от съществено значение за намаляване на риска от повторен инсулт

Каква е ролята на профилактичните прегледи и изследванията за ранното откриване на високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет и други рискови фактори заплащани от НЗОK?

Профилактичните прегледи заплащани от НЗОК помагат да се открият скрити рискове за инсулт преди да възникне спешното състояние. Много от пациентите не знаят за своите здравословни проблеми и често те се откриват при годишен профилактичен преглед провеждан от ОПЛ. При прегледа могат да се намерят скрити проблеми като високо кръвно налягане или висок холестерол. Лекарят следи важни показатели и дава насоки за здравето. При направена електрокардиограма могат да се засекат ритъмни нарушения като предсърдно мъждене.

 Редовният профилактичен преглед не е формалност и дава възможност тези здравословни проблеми и рискови фактори да се установят навреме, пациентът да бъде насочен към необходимите изследвания и при нужда да започне лечение или промяна в начина на живот.

Снимка: Pixabay