Експерти: COVID пандемията драстично увеличи употребата на антибиотици у нас

България е единствената страна в ЕС, в която употребата на антибиотици бележи ръст по време на COVID пандемията. По този показател от 12-то място преди 2020 г. сме се изкачили на 4-то в общността, като особено увеличение се наблюдава при употребата на макролиди. За това алармираха експерти на кръгла маса на тема „Зелена стратегия срещу антимикробната резистентност“.

Свръхконсумацията на антибиотици и свързаната с нея антимикробна резистентност

изисква приемането на стратегия на национално ниво с включени индикатори и измерители, върху която страната ни трябва да стъпи, за да се пребори с този проблем, който е реално предизвикателство за общественото здраве, подчерта председателят на БФС проф. Асена Стоименова (вече министър на здравеопазването).

Същата цел очерта и директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова. По думите й, не е добър атестат за страната ни това, че заедно с Полша, Естония и Литва сме единствените държави в ЕС, които нямат план за мерки срещу антимикробната резистентност. Проф. Христова допълни, че това е едно понятие, което трябва да се възприема в по-широките му граници – т.е. резистентност, предизвикана от нерационална употреба не сама на антибиотоци, но и на противовирусни, антипротозойни и противогъбични лекарства, и то не само в хуманната, но и във ветеринарната медицина.

„През последните две години европейските страни са успели да намалят употребата на антибиотици, Румъния е останала на същото ниво, само в България има увеличение“, каза проф. Христова и увери, че НЦЗПБ разполага с възможности, инструментариум и добри традиции, за да участва и координира борбата с антимикробната резистентност, но за

цялостно решаване на проблема е необходима дългосрочна стратегия.

Да мислим отговорно и с перспектива, като си даваме ясна сметка, че проблемът се задълбочава и неговата икономическа тежест ще става все по-осезателна, а медицинските последици – все по-тежки. За това призова и доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антимикробната резистентност в НЦЗПБ. Той подчерта, че до 2050 г. мултирезистентните инфекции ще се увеличат драматично според прогнозите, като броят на починалите по тази причина ще бъде съизмерим с този на починалите от рак и засегнатите от диабет например. В допълнение доц. Иванов обясни, че към момента рекорд по свръхупотреба държат антибиотиците от групата на макролидите, следвани от флуорохинолоните и и тетрациклините. Очакваните последици според него ще се изразят в ръст на детските пневмонии, на упоритите хеликобактерпилорни инфекции и на неподатливи на лечение полово предавани инфекции.

Над 80% от антибиотиците у нас се назначават в доболничната помощ,

отбеляза той.

Според доц. Иванов един добър подход би било разделянето на антибиотиците на три групи с точно определени възможности за назначаване от конкретни специалисти – първото ниво да бъде на тясноспектърните антибиотици, следвани от антибиотиците, назначавани с повишено внимание и на специалните антибиотици, които да могат да се предписват и прилагат само в болнични условия.

Специален режим на предписване по подобие на „зелените рецепти“ за бензодиазепини

препоръча и проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация. Той подчерта особената необходимост от строг контрол при отпускането на антибиотици в аптеките и изрази надежда, че с навлизане на е-рецептите този процес ще бъде улеснен, защото ще могат бързо да се съпоставят броят на наличните в аптеката антибиотици и броят на рецептите, в които има такова предписание.

За повишено ниво на контрол се обявиха и председателката на Научното дружество по вирусология проф. Радка Аргирова и председателят на Българското дружество по микробиология проф. Тодор Кантарджиев.

Всички участници в дискусията подчертаха необходимостта от смяна на подхода в доболничната помощ, при който да има изискване антибиотик да се назначава само след изследване на хемокултури и антибиограма.

Друг аспект на темата засегна доц. Цветан Велинов, декан на Медицинския факултет в Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“. Той цитира данни от проучване, което сочи, че всяко второ дете, консултирано онлайн, е получавало антибиотик като назначение, докато такава терапия е била изписвана само на 30% от децата, преглеждани амбулаторно. Директорът на НСЦРЛП проф. Николай Данчев пък посочи, че по данни от национално проучване най-много антибиотици на деца се назначават в градовете, където има университетски болници, а най-малко – в по-отдалечени градове като Видин и Враца. Той подчерта необходимостта от

стриктно спазване на препоръките, заложени във фармакотерапевтичните ръководства,

утвърдени от здравните министерства.

За устойчива инвестиционна политика в областта на рационалната употреба на антибиотици се обяви и д-р Александър Колевски от Лабораторията по микробиология на УМБАЛ „Александровска“. Той подчерта, че опасенията от забавяне на резултатите от микробиологични изследвания не трябва да има, защото с навлизането на модерна апаратура времето за тяхното получаване е съкратено значително. Д-р Колевски бе категоричен, че трябва да има

разделяне на антибиотиците по категории и регламентиране на групите специалисти, които имат право да ги изписват.

В същото време са важни и консултациите със специалист микробилог, допълни той. 

Директорът на ИАЛ Богдан Кирилов увери, че контролът по отпускането на антибиотици, осъществяван от агенцията, е постоянен, но подчерта особеното значение на добрата информираност на хората и борбата с нагласите им към самолечение.

Доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО за България увери, че експертите на организацията у нас полагат усилия да подкрепят здравното министерство във всички инициативи, насочени към формирането на устойчива национална политика за борба с антимикробната резистентност, и изрази надежда, че в недалечно бъдеще България ще има утвърдена стратегия в тази област.