Адв. Мария Петрова: Медиците сами трябва да изберат дали да се ваксинират

„Наредбата за имунизациите може лесно да се измени и ваксината за COVID-19 от препоръчителна да стане задължителна. Но ако това се направи само за лекарите, на първо място в мотивите за промяната трябва да се изведат достатъчно данни, налагащи подобна промяна. За мен обаче, ако решим да възприемем тази идея в България, тя крие редица рискове с оглед на трудовото ни законодателство“. Това каза пред Zdrave.net адвокатът по медицинско право Мария Петрова в коментар на факта, че някои европейски страни предприеха задължителна ваксинация за лекарите. Засега подобна идея не стои на дневен ред в България. В същото време преди известно време главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев посочи, че ваксинацията срещу вируса трябва да е задължителна за работещите в социалните домове. В случай че такова изискване стане факт, то би могло да е първата крачка към задължителната имунизация за редица категории работещи, сред които и медиците.

Рискове в трудовото законодателство

„Факт е, че още около третата вълна на първи април, съвсем не на шега, италианските лекари и фармацевти бяха задължени да се ваксинират. Идеята на пръв поглед изглежда логична – те са на първа линия, за тях е най-необходимо да са предпазени“, заяви адв. Петрова. „За мен обаче, ако решим да възприемем тази идея в България, тя крие своите рискове с оглед трудовото ни законодателство, свързани с категорията на труд на лекарите, застраховките им, както и това коя конкретна ваксина ще се прилага или дали ще се даде свобода на избор, а също и с нежеланите постваксинални проявления и отговорността, която те пораждат“, допълни тя.

В Италия бяха посочили, че страната е една от европейските държави, която е най-силно засегната от COVID-19, с над 3,5 милиона случая и 108 839 (3%) смъртни случая, припомни Петрова. В същото време тя допълни, че там са започнали дела именно за това дали подобно задължение не е противоконституционно и дали не дискриминирани лекарите. В тези дела активно участие взе тяхната съсловна организация (FNOMCeO Federazionale Nazionale degli Ordini dei Medici e degli Odontoiatri), т.е. самите медици изразиха несъгласие с така наложената им промяна, отбеляза Петрова. Същото може да се случи и тук, а при недостига на кадри, при лошите условия, в които работят те, подобна промяна може да стане предпоставка за допълнително напрежение, недоволство и отлив от системата, каза още специалистът по медицинско право.

Адв. Петрова припомни посоченото в Закона за здравето, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. Министърът на здравеопазването е този, който определя с наредба лицата, които подлежат на имунизации, както и реда, начина и сроковете за извършване на имунизациите. Имунизациите могат да бъдат задължителни планови имунизации и реимунизации, включени в имунизационния календар, целеви имунизации и реимунизации, които се извършват по специални показания, както и препоръчителни имунизации. Към настоящия момент ваксината за COVID-19 e уредена в Наредбата като препоръчителна, поясни тя.

Липса на нормативна основа

Петрова допълни, че за да работи някой като лекар, той трябва да притежава медицинско образование и да е член на съсловната организация. Според настоящите наредби при постъпване на работа няма изискване да се предоставя документ, който да удостовери, че лекарят е ваксиниран за COVID-19. Ако се разглежда хипотеза, че това ще важи само за новопостъпилите, то трябва да се променят още няколко наредби, което ще постави и други въпроси на дневен ред, заяви адв. Петрова. Сред тях са дали трябва да се ваксинира всеки лекар или само тези на „първа линия“, как работодателят ще обработва тази здравна информация и т.н. „Ако се въведе подобно задължение за всички лекари, включително за тези, за които вече е възникнало трудово правоотношение, то за тази промяна няма нормативна основа“, поясни тя. За да се изменят изискванията за заемане на съответната длъжност, трябва да се направят още нормативни промени. Евентуална промяна в насока задължителна ваксинация за всички медицински специалисти ще наложи промени в трудовото законодателство, което значително ще удължи процеса, особено ако промените в наредбите трябва да са законосъобразни и трайни, допълни адв. Петрова.

Задължителната ваксинацията не е придобивка

Освен ясни мотиви защо тази ваксина трябва стане задължителна само спрямо лекарите, следващата стъпка е да се прецени как това ще се обвърже с правата и задълженията на лекарите, които работят, каза още тя. Нужно е да се гарантират действително безопасни условия на труд за медиците, категорична бе тя.

Според нея е недопустимо предложение за задължителна ваксинация да бъде поднасяно като „преференция или придобивка“. „Трябва да е ясно дали те ще получат по-висока категория труд, дали ако имат временни постваксинационни неразположения, ще могат да ползват болничен, ще получат ли обезщетения, дали ако имат здравна застраховка, която не покрива риск за нежелани простваксинални прояви, някой друг ще покрива риска“, коментира специалистът.

Лекарите имат известни задължения, които произтичат от Етичния кодекс, но към настоящия момент да се ваксинират срещу COVID -19 не е едно от тях. Подобно задължение би ги поставило в неравнопоставено положение и може да бъде възприето като форма на дискриминация. Ако лекар откаже да бъде ваксиниран – до какво ще доведе това? Нито могат да го уволнят, нито могат да не му платят, нито могат да го лишат от право да практикува, изтъкна адв. Петрова.

Тя обясни, че ако ваксината за COVID стане задължителна, то тя трябва да влезе в имунизационния календар и тогава за неваксинираните лица ще се прилагат всички санкционни механизми, които законът предвижда. В случай обаче, че подобно изискване залегне само за медиците, то  няма как да е в имунизационния календар и тогава следва да се регламентира на кого и при какви условия ще се поставя. Ако е задължителна само за лекарите, всеки ще има право да я откаже, а трудно могат да се изработят адекватни санкции за този отказ, посочи тя.

От правна гледна точка подобна мярка би била непропорционална на поставената цел и може да доведе до осъждане на държавата ни в ЕСПЧ. От гледище на правото тя е твърде ресурсоемка, изисква много промени, което означава, че ще отнеме „техническо“ време, за да може да стане реална, това „техническо“ време е изгубено време в борбата със заразата, коментира още адв. Петрова.

„Не съм антиваксър, критиката ми е насочена не към имунопрофилактиката и към ваксините, а към правното необмисляне на проблема и всички последващи негативи, които може да се наложи да понесем като общество. Медиците доказаха, че са достатъчно жертвоготовни, те все пак от години работят, носейки риска от недъзите в здравната ни система, не е нужно допълнително да се злоупотребява с търпението и доверието им“, допълни тя и апелира както разчитаме на тях докато ни лекуват и правят най-доброто за нас, така да им се доверим и сега и да ги оставим да имат свобода на избор.

По-важните въпроси

Според адв. Петрова много по-важно от задължителната ваксинация е да се обмислят действия в насока какво ще се случи със семействата на починалите в пандемията лекари, както и дали ще се обезщетят лекарите, които се разболяха и носят пост-COVID усложнения. „Едни аплодисменти са признание, но са безкрайно недостатъчни, за да продължат тези хора напред. Медиците заслужават по-добро отношение и доверие първо от страна на властимащите, второ - от страна на обществото“, обобщи тя.