Психичните заболявания в България – в омагьосания кръг на отричането

Изолиране, отричане и стигма – това е отношението, което продължават да получават засегнатите от психични заболявания в България. Около това мнение се обединиха участниците в обширен форум в София, посветен на предразсъдъците спрямо хората с подобни проблеми. Основният извод от срещата беше, че за съжаление у нас засегнатите от психични заболявания живеят изолирано, което задълбочава проблемите им, а грижите за тях са крайно недостатъчни. Липсата на информация за характера на заболяванията им също е причина те да живеят вън от обществото.

Стигма

„Психично болните са дискриминирани и отхвърлени от обществото. Това от своя страна води до задълбочаване на проблемите им и все по-трудното им възприемане като част от него”, се посочва в изследване на д-р Вяра Ганчева, социолог от Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Според нея една от основните причини за подобно отношение спрямо засегнатите от психични заболявания е липсата на информация за психичните болести. Основната причина за неприемането в обществото на хора с психични заболявания е, че техните проблеми в масовия случай не се разбират и хората не са достатъчно добре информирани за тях. Доказателство за това са и данните от изследването, според които над една четвърт от запитаните са на мнение, че психично болните трябва да живеят изолирано - тоест в специализирано заведение или болница. За съжаление подобно отношение се предава и на децата, които също смятат, че проблемите на хората с подобни затруднения ще се решат, ако те бъдат затворени в институция. Подобен извод става ясен от изследване в две столични училища, представено на форума.
Крайно негативните нагласи на обществото спрямо хората с психични заболявания водят не само до криенето на проблема от самите тях, но и до неглижирането и непризнаването му. Така например 30% от участвалите в проучване лица с психични разстройства, повечето от които настанени в клиника, отричат да имат подобен проблем. Стигмата и дискриминацията са толкова силни и непреодолими, че те създават в себе си една илюзорна представа за заобикалящия свят, където желаното се смесва с действителното и където се задействат подсъзнателните механизми на автостигматизация и оправдание в болестта”, отбеляза директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков.

Лечение

За съжаление грижите за болните у нас са една от сферите, които се нуждаят от дълбока реформа. Голяма част от пациентите са настанени в отдалечени клиники, помещаващи се в разпадащи се сгради, за които дори ремонтът не е спасение. Условията, в които се лекуват болните, са меко казано отвратителни, призна и директорът на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски” д-р Цветеслава Гълъбова. Съвсем естествено е подобна работна среда, съчетана с ниското заплащане за тази сфера на здравеопазването, да повлияе негативно и на мотивацията на лекарите, което създава съвсем реалния риск скоро да няма кой да се грижи за хората с психични болести. Въпросът за пълноценната им терапия за съжаление опира и до отношението на част от медиците - оказва се, че немалко от личните лекари у нас не разпознават симптомите на психично разстройство. Стряскащ е фактът, че дори специалисти не желаят да поемат грижите за болните, илюстриран с примера, даден на форума от д-р Гълъбова, за пациент с ниво на хемоглобина 50 g/l, който обаче не е бил желан в столична болница. След заплаха за подаване на сигнал в Агенция „Медицински одит“ мъжът в крайна сметка бил приет, но открит остава въпросът това ли е пътят за лечение при усложняване на състоянието на човек с подобен проблем.
У нас липсват и дневни центрове, които да поемат болните. Реално засегнатите от психични заболявания или биват приемани в болница, където живеят крайно изолирано, или са оставени на грижите на семействата им, които за съжаление нерядко ги изоставят. Центровете, които предлагат различни терапии и социални програми за тези хора, се броят на пръсти. Работа за психично болните също няма, защото работодателите са слепи за хора в подобно състояние. Това се доказва и от проучването сред хората с психични заболявания, 25% от които споделят, че най-голямата промяна на обществото зя тях ще е да им позволят да работят. Високият процент подобни отговори показва, че има активна съпротива от страна на обществото или системата срещу интеграцията на тези хора. Не са за пренебрегване и другите отговори на въпроса какво трябва да се промени в обществените нагласи, дадени в свободен текст, като например „Да се знае, че не сме заразни…“, „Да станат по-добри към нас“, от които става още по-ясно, че хората с психични разстройства се сблъскват с високи нива на стигматизация и дискриминация, посочва д-р Хинков.

Промяна

Всички тези данни за съжаление доказват, че промяна спрямо засегнатите от психични заболявания е крайно необходима. Както от системата, така и от нас като хора. В противен случай рискуваме да ги обречем не само на изолация, но и на пълна забрава. Така, както някога са постъпвали в Средновековието, неслучайно определяно като епохата на Тъмните векове. За съжаление в много отношения спрямо грижите за хората с психични проблеми не сме се променили много. Те обаче не заслужават нито тъмнина, нито отричане, а просто грижа и разбиране.