Порочните практики нямат място в Медицински университет София

Отговорът е много прост. В средата на септември постъпи окончателният доклад от Одиторска проверка, проведена от Министерство на образованието и науката. В него е разгледана дейността на Медицински университет София, включително и изнесеното обучение. Както вече стана и публично известно, одитът започва заради сигнал, постъпил от един немски професор за проблеми с изнесеното обучение в Кьолн, Германия.

В края на доклада са изредени основните нарушения, като срещу всяко от тях е посочена и степента на риска за Университета, в случай че не бъде отстранено нарушението. Повечето са определени като високорискови, включително и проблемите с изнесеното обучение.

Като ректор съм длъжна да взема това под внимание и да изпълня препоръките, така както е записано в доклада. Разгледахме с екипа ми всичко описано като високорисково и се заехме да подреждаме дейността на Университета, така че да отговаря на законодателството. Разработват се правила за работни заплати и извънтрудови възнаграждения, преглеждат се цитираните като спорни, обществени поръчки, търсим начин да направим изнесените обучения, законови. Затова на този етап, договорът с италианския партньор е временно спрян, докато се изясни ситуацията и се вземе решение как и под каква форма ще се работи.

Аз със сигурност няма да съм ректорът, който при ясни констатации и категорични препоръки от страна на Министерството, което регулира дейността на Университета, ще продължи да прилага вредни и неправомерни практики. Това противоречи на логиката на позицията, която заемам, както и на собствените ми принципи.

Както вече казах – имаше одит и той констатира проблеми. Като ректор аз ще изпълня предписанията на одиторите. В противен случай последиците за Университета ще бъдат катастрофални. Не ми се вярва ако акад. Митев беше на мое място, да постъпи по друг начин.

А и какво значи война между мен и академик Митев? Аз не влязох в Ректората на МУ, за да водя битка. Не застанах на тази позиция и да създавам ред в администрацията на Университета, нито да разчиствам проблеми, защото смятах, че нещата в Ректората се случват както трябва. Нямах никаква идея, че всичко това ще се окаже един от основните ми приоритети на това място. Както може да се види и от мандатната ми програма, моето намерение беше да развивам МУ, да насоча инвестициите в хората - в преподавателите, в студентите, а не да издирвам документи, договори и да давам справки на прокурори, което правя вече почти месец.

Моята представа, както предполагам и тази на много мои колеги за Университета беше че много е направено, че има над какво да се надгражда. Защо бих поискала да руша, да отнемам предимство на нашето училище, да спирам възможностите му за развитие?

Но когато виждам, че има проблеми – няма как да си затворя очите и да се надявам резултатите от доклада, от прокурорските проверки да ни подминат. След 6 месеца начело на МУ София вече съм наясно с много неща, зная къде има пропуски, какво трябва да се промени. Затова не виждам как може да се говори за война, за реванш и други подобни лични квалификации.

И още нещо - по никакъв начин не мисля, че трябва да се слага знак за равенство между Университета и неговия ректор – нито бившия, нито настоящия или бъдещия. Ние говорим за един осемгодишен период в управлението на висшето училище, в които са постигнати резултати, но и са допуснати значителни, сериозни нарушения. И това трябва да се промени. Който ще дойде след мен – ще анализира направеното от мен и това е нормален процес нали? А не война.

Искам много категорично и ясно да заявя – аз в договорености преди кандидатирането си, по време на моята кандидатура и след това не съм влизала. Непрекъснато се лансира тезата, че аз съм „лична кандидатура“ на акад. Митев – вероятно затова намира място и подобна теория, че аз съм „преход“ към негов нов мандат. Първо това по закон не е възможно. И второ – решението ми да се кандидатирам за ректор на Медицински университет София е мое лично, дълго премисляно, осъзнато, рационално и емоционално подкрепено от моя собствен опит като преподавател. Човек се развива в определена посока, трупа знания, опит и в един момент от кариерата си решава, че може да даде нещо повече от себе си, от времето и енергията за определена кауза. На това се базира решението ми да се кандидатирам – смятам, че мога да допринеса в някаква степен към досегашното развитие на Университета, на който аз самата дължа всичко – обучение, опит, професионално развитие, среда, ако искате даже и приятелства.

Пак ще попитам – за какви войни и битки говорим? Аз не воювам с никого. Има проблеми – опитваме се да ги решаваме. Но ако това се приема по този начин – нека тогава да сложим точните определения – да, това е битка за името на Университета като почтена, спазваща закона и даваща качествено обучение, образователна институция.

Това ме води в действията ми до тук. Ако те се приемат по този начин, това означава, че другата страна - тези които ме обвиняват в унищожаване на МУ, смятат, че той може да се развива добре само по този начин – на ръба и отвъд закона, чрез намиране на „тънката страна на нещата“, на третирането на разпоредбите на нормативната уредба „творчески“. Този начин на работа обаче, е довел и до Одитен доклад с 50 страници констатации с проблеми, оценени като високорискови.

Моят подход към работата е друг. Смятам, че трябва да се сложи ред, да се спазват законите и разпоредбите във висшето образование, че трябва да се положат усилия да се мотивират колегите за работа, да намерим начин да бъдем привлекателни за чуждите студенти не с ниски такси и никакъв контрол при влизане в Университета, а с качествено образование и диплома, която ще им отвори място навсякъде, където те искат да се развиват.

Но ако трябва да се върна към въпроса Ви за парите на Университета ще кажа само това – те ще бъдат разходвани съгласно определените приоритети, характерни за едно висше учебно заведение – за обучение на студентите, за заплати на преподавателите, за инвестиции в инфраструктура и оборудване, за проекти, с които да се развива Университетът.

Нищо, което до този момент е работело като източник на средства на Университета и което е в рамките на закона, няма да бъде спряно. Ако не е законосъобразно – ще се опитаме да го направим такова, както става и с изнесените обучения например.

Странен ми е този начин на изразяване, който чувам през последните седмици за средствата на МУ – „докарани от някого“, „оставени от някого“, „спечелени“. Бюджетът на един университет се формира от субсидията, която държавата отпуска за един студент, публичен ресурс, таксите на платените студенти и проектно финансиране – това основните пера в него. Университетът не е частна фирма, акционерно дружество, в което акционерите „вкарват“ инвестиции, развиват и делят дивиденти от печалба. Всеки лев, който стои в банковите сметки е резултат от труда на всички, които участват в работата на Университета ни. Нали за всички е ясно, че без преподаватели – няма обучение, няма такси, няма приходи, няма „капитал“?

Не съм убедена, че е много добър мениджърски подход и повод за гордост при налични средства от близо 100 млн. лв. - хората, които носят съдържанието на висшето училище да получават между 400 и 700 лв. – асистенти, доценти и професори. Трябва да се търси баланс между инвестицията в инфраструктура и инвестицията в хората, въпреки че „възвръщаемостта“ от двете инвестиции не е съвсем същата.

И още нещо по темата за парите, смятам, че е крайно време решенията за приоритетите за разходването им да се вземат от всички членове на Общото събрание, защото това е логиката на демократичния процес.

Сред колегите ми вече официално се разпространява моя снимка, под която е написано че това е унищожителят на Медицински университет. Аз благодаря за тези квалификации, защото показват, че определени хора виждат в мен огромна сила, а това значи, че аз трябва да я намеря – дори и да я нямам. Защото предполагам, че те не се съмняват дотолкова в устойчивостта на Университета, за да сметнат че един човек за 5 – 6 месеца може да го разбие. Тук отново се налага да коментирам лични квалификации, оценки, нападки, които отдавна напуснаха полето на добрия тон.

Аз обаче, няма да изляза от това поле и затова ще кажа в отговор на въпроса Ви само това – уви не изпълнявам приоритетите, заложени в мандатната ми програма, защото се наложи да се занимавам с проверки – одитни, прокурорски, всякакви. Наложи се да давам отговори на въпроси, на които трудно се отговаря и да решавам проблеми, които не аз съм създала. И всичко това на фона на упоритото и в нарушение на правилата, саботиране на административния процес в МУ, което далеч не се ограничи до отказ от предаване на документи на прокуратурата. И което започна от самото ми встъпване в Университета. Няма смисъл да навлизам в подробности – само ще кажа, че през първите месеци до мен документи трудно стигаха или стигаха частично. А за началото на учебната година всички преподаватели бяха „поканени“ от страна на бившето ръководство да не отиват на откриването й с надеждата то да се провали. Което така или иначе не се случи. Изобщо в обобщение мога да кажа, че отвън се налага един добре организиран хаос, който цели да покаже колко несъстоятелна като ректор съм.

Затова и предприех някои стъпки да променя работата в администрацията на Университета, което включваше и пенсиониране на главния секретар и уволнение на някой от служителите, които съвсем открито саботираха дейността. Не съм „обезглавила“ ректората. Нямам и не съм имала намерение да пенсионирам насилствено никого, както са плашени колегите ми, нямам намерение да уволнявам преподаватели – това също активно се говори вече повече от месец.

И за да ви докажа, че работата върви, че отлив на студенти – нито български, нито чуждестранни няма – ще ви кажа, че досега са подадени 735 молби от чужденци, от които 580 са за медицина. До момента са обработени и са записани 300 от тях, а на по останалите кандидатури продължава да се работи.

Да. Нима не е най-нормалното нещо да търсиш подобна приемственост в работата? Затова и за мен беше естествено да поканя акад. Митев за първи заместник-ректор, защото смятах, че той може да бъде от полза със знанията и опита си. За съжаление от периода на края на одита той е в продължителен болничен, което не му позволява да идва на работа и да помогне за изчистването на констатациите за неуредици, посочени в доклада. Но от друга страна той е написал сериозни възражения срещу тях.

Виждам обаче, че болестта му позволява организиране на пресконференции и активна организационна дейност по извънредното общо събрание, което би трябвало да се състои следващата седмица. Това между другото също е нарушение на закона, този път на Кодекса на труда, нарушение с което се занимава Инспекцията по труда.

Заради това, а и вероятно защото другата страна в този конфликт има съмнения, че още от „тънкостите“, чрез които е управляван Университета ще излязат на бял свят. Сигурно и заради това, че посреднически фирми вече не работят за МУ София.

След като станаха ясни много неща напоследък започнах да получавам писма от най-различни колеги, от студенти, дори от пациенти, които говорят за това какво трябва да се промени, какви практики, които са съществували досега трябва да се премахнат. Извънредно Общо събрание, свикано в нарушение на Закона за висшето образование и на Правилника на МУ, ще ми търси сметка за унищожаването на Университета. Колегите ми са буквално всекидневно засипвани от анонимни имейли, в които се „разкриват“ всички мои злодеяния, дори студентите са убеждавани са да се подписват против мен. Всичко това, в комбинация със заплахите и обещанията, че след 11 октомври „всичко ще си дойде на мястото“ създава една нетърпима среда за работа.

Затова преди няколко дни аз се обърнах в лично обръщение към колегите си от Общото събрание, в което се опитах да представя своята гледна точка. Обясних им защо съм мълчала досега. Надявам се, че са оценили мотивите ми и поне отчасти са разбрали какво е действителното състояние на нещата в Университета.

Ще Ви кажа онова, което казах и колегите си. Мълчах, не защото не можех да отговоря на всичките неистини и на откровените лъжи, които се разпространяват. Не защото не мога да покажа реалните факти за размера на заплатите на преподавателите, за състоянието на сметките на Университета, за нарушенията и гражданските договори, които останаха извън обхвата на Одитния доклад.

Мълчанието ми беше продиктувано не от страх, малодушие или от гузна съвест, а защото смятам, че е важно преди всичко да съхраним името на Университета, който трябва да стои над нашите дребни „битки“ и желания. Защото за мен е обидно преподаватели и студенти да бъдат въвличани в подобни скандали.

Но както казах и на тях сега вече съм убедена, че е време и аз да кажа своите думи. Защото е добре истината да излиза на бял свят по-често и по-чиста, отколкото обичайно се случва в подобни ситуации. И защото ситуацията вече истеризира, рискува да разцепи изцяло преподавателите в Университета, да се отрази и на обучителния процес. А това не бива да се допуска.

Уви не. На част от темите в него бих могла да сложа и професионална оценка. Трудно се говори за подобни проблеми, когато те засягат образование и още повече обучението на бъдещи лекари. Образованието и медицината са стратегически инвестиции в бъдещето на една нация. Затова за мен е изключително важно в тези две сфери нещата да са чисти. И ако не мога да променя голямата картина, цялостната ситуация, аз със сигурност нося отговорност, докато съм ректор – за обучението в Медицински университет София, докато съм лекар – за здравето на своите пациенти. На тази отговорност няма да изневеря, независимо от атаките срещу мен.

Обърнах се към колегите си с призив да си спомнят какво е Медицински университет София – за тях самите, за медицината у нас. Сигурна съм, че никой от тях, които сте вложили години от живота си в него, не е забравил, какво стои зад славната му история. Призовах ги да спрем да се позорим, като поставяме напред личните цели и страсти над достойното минало и над името на това уникално висше училище.

Университет ще има и след нас, защото той е резултат от обединените усилия на много хора, назад във времето, а и днес. Но това как ще излезем всички ние от тези страсти, които ни владеят сега – с тежки поражения или с гордост зависи само от нас самите, от зрелостта ни да избираме приоритети.

Защото е дошло време за избор – в каква посока и с какво име да вървим напред. И това решение трябва да се вземе без страх, със смело сърце и хладен разум.