Д-р Асен Хаджиянев е специалист по неврохирургия, началник сектор “Запад“ на Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Научните му интереси са в областта на ендоскопската и микроскопската хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни заболявания. Автор е на повече от 80 научни труда в областта на неврохирургията. Има защитен дисертационен труд на тема „Съвременното място на транссфеноидалната хирургия в комплексното лечение на секретиращите хипофизни аденоми“.
Ръководител на Националния референтен център по ендоскопско лечение на хипофизни аденоми.
Д-р Хаджиянев, работите в една от най-прецизните области на медицината – неврохирургията. Ако трябва да определите тази специалност накратко, как бихте я описал с няколко думи?
Това е изключително сложна специалност, без да подценявам разбира се другите медицински специалности. Изисква 100% себеотдаване и дълги години усъвършенстване и надграждане на знания и умения. Най-приятните моменти са, когато пациентите си тръгват с усмивка и думи на благодарност. За съжаление, работата на неврохирурга ежедневно е свързана и с много стресови ситуации, като понякога изходът от тях не е благоприятен. Най-трудните моменти са при загубата на пациент, което за съжаление се случва понякога. Тогава всеки един от нас остава с чувството за неизпълнен дълг и неудовлетвореност.
Как направихте този професионален избор?
Заинтригуван бях от използването на микротехнологиите и техниките при оперативните интервенции на мозъка. Възможността да погледнеш анатомичните структури през операционен микроскоп, да се докоснеш до най- фините и важни зони в мозъка и същевременно да имаш възможността да лекуваш, да използваш ръцете си.
Кои са учителите Ви в неврохирургията?
Започнах своя професионален път в Клиниката по неврохиругия на УМБАЛ „Александровска“, тогава ръководител беше проф. Андруш Къркеселян, впоследствие клиниката се оглави от проф. Венцеслав Бусарски, ръководител на катедрата беше проф. Кирил Романски, а на по-късен етап – проф. Марин Маринов, който оглави клиниката и катедрата - той беше в продължение на осем години и декан на Медицинския факултет при МУ - София. Това са блестящи неврохирурзи, от които успях да „открадна“ много знания. В момента Клиниката се ръководи от доц. Васил Каракостов, по времето когато аз бях млад лекар, той беше вече опитен неврохирург и предаваше своите практически умения на нас, по-младите. Разбира се, ще спомена и всичките си по-възрастни колеги, които са ми помагали в изграждането ми като лекар - специалист по неврохирургия.
Разкажете за случай от практиката Ви, в който сте изпитвал страх от изхода на интервенцията?
Страхът се преодолява с годините и опита. Ако хирургът се страхува от операцията, която трябва да извърши, той не може да бъде хирург. Това обаче не бива да граничи с неразумна смелост и поставяне на собственото Аз над всичко. Хирурзите са индивидуалисти с его, но работата е екипна и в нея участваат лекари-асистенти, анестезиолози, медицински сестри и санитари. Всеки има определено място и роля в операцията. Към всеки случай има индивидуален подход и подготовка, планиране на операцията и обсъждане с колегите от клиниката. Именно така се намалява рискът от грешни концепции и нежелани усложнения от лечението. Това е традиция, която аз заварих, и тя продължава като приемственост между различните поколения.
Работите във водеща столична клиника, кои иновативни методи според Вас обърнаха изцяло посоката на развитие на специалността?
На мен и моите колеги от клиниката погледът винаги е бил насочен към иновациите и новите технологии. Усилията на всички са насочени към внедряването и прилагането в клиничната практика на концепциите за минимална инвазивност. При нас се използват невронавигационни системи, модерни операционни микроскопи и ендоскопи, съвременни рентгенови апарати, интраоперативно ЕЕГ, невромониториране и др.
В личен план кои качества цените най-много в колегите си?
Себеотдаването и желанието да работиш тази професия, въпреки трудностите. Колегиалните отношения, въпреки конкурентната среда, в която сме поставени един спрямо друг.
Какво искате да им пожелаете в края на тази трудна година, белязана от катаклизма на една тежка пандемия?
Да бъдат здрави, защото пандемията е допълнителен стрес, който се отразява на нашата работа, а тя и без това е доста интензивна и напрегната всеки ден.
Без дискусии и с пълно единодушие на днешното си заседание Столичният общински съвет одобри решен ...
Недостигът на медицински специалисти беше отчетен като съществен проблем по време на неформалното ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Цветана Даракчиева: Има моменти в операционната, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове
21.04.2024 12:22:48 Невена ПоповаД-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно
14.04.2024 11:05:28 Невена ПоповаД-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург
07.04.2024 11:47:02 Невена Попова