Д-р Асен Цеков завършва медицина през 2011 г. в МУ – София, а през 2014 г. се дипломира и като магистър по здравен мениджмънт. Има и призната специалност по икономика на здравеопазването. През 2018 г. придобива специалност по неврохирургия, след което а защитава успешно дисертационен труд в областта на вродените спинални деформации при деца на тема „Съвременни тенденции и възможности при лечението на Тетеред корд синдром“. Има и завършени курсове по медицинска психология, модерна фармакотерапия и много други от областта на миниинвазивната неврохирургия.
Специализирал е в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Кипър, Гърция и др.
Научните и практическите му интереси са насочени към спиналната хирургия и детската неврохирургия. Има над 70 участия на български и международни научни форуми където е представил разработки от областта на диагностиката и лечението на гръбначни, мозъчни, туморни, вродени и травматични заболявания, много от които са отличени с награди. Автор и съавтор на множество публикации в световни и български специализирани медицински издания.
Д-р Асен Цеков е Член е на Българското дружество по неврохирургия и на Българската спинална асоциация. През 2018 година става носител на наградата „Млад лекар на годината“ на БЛС, отличен е и като „Млад лекар на годината“ на Болница Токуда. От 2019 година заема длъжността главен асистент в „Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда“.
На Световния ден на кръводарителя - 14 юни, д-р Цеков бе отличен и за специалния си принос към кръводаряването.
Д-р Цеков, нека започнем с един въпрос, който остава малко встрани от пряката Ви работа като неврохирург. Как станахте съпричастен на каузата на кръводаряването?
Кръводаряването е най-лесният, но и най-героичният жест, който човек би могъл да направи. Това са едни минути, които отделяш от своя ден, а всъщност за някой това се равнява на един цял живот и този някой може и да си самият ти. Затова не разбирам защо хората ги плаши да дарят кръв, това е равносилно на спасяването на човешки живот. Точно по тази причина заедно с моите приятели от „Софийски мотористи“ вече вече трета година организираме такава инициатива, на която дадохме името „ Защото кръвта е живот“.
Не сте чужд и за други благотворителни каузи. Разкажете за инициативите, на които сте се посветили с вашите приятели от мотоклуба?
Друга от каузите, на която съм основател, е една група от приятели е да помагаме навсякъде, където има нужда от усмивки.
Идеята на групата се зароди преди няколко години, когато случайно попаднах в един Дом за деца в неравностойно положение в Северозападна България.
Там разбрах, че освен битовите потребности, на децата им липсва нещо повече. Тогава помолих групата „ Софийски мотористи“, на които съм представител, да ми помогнат да дам на децата в дома това, което най-много им липсваше - освен битовото, разбира се – да имат приятели и социални контакти. Те се отзоваха и това беше началото на приказката „Да дарим усмивка“.
Помагаме освен на деца в неравностойно положение, така и на многодетни майки по време на локдауна. Подготвяхме пакети с храна за нуждаещите се и им ги раздавахме, помагаме и на доста възрастни самотни хора, общо взето правим това, което мислим, че е редно и това, за което напоследък обществото си затваря очите, а именно взаимопомощта между хората.
С какво Ви обогатява като човек тази посветеност на доброто?
Както винаги съм обичал да казвам, когато помагаш на другите, ти всъщност помагаш на себе си. Хората имат нужда да помагат и да се грижат за други, в крайна сметка това ни изгражда като общество. В момента, в който загубим този контакт, ние губим изградения социум и ценностите, които го изграждат. Не мисля, че ме обогатява и не мисля, че е посветеност, приемам го като нещо нормално, което трябва всеки да прави според възможностите си.
Допълва ли тя по някакъв начин професионалната Ви отдаденост на медицинската професия?
Не мисля, че допълване в работно отношение е правилният израз. Това, за което ми помага, е да разбера и да видя и проблемите на хората извън заболяването, с което се борят. То ми помага и да съм съпричастен с техните проблеми извън стените на болницата и кабинета, да съм съпричастен доколкото мога.
Всъщност, как избрахте медицината? И какво Ви мотивира да станете неврохирург?
Още когато бях „буен тийнейджър“, баща ми, който също е неврохирург, ми каза – „Сине, моля те, каквото и да решиш да учиш - само лекар не ставай!“. Аз, разбира се, на вълната на бунтарството си, веднага седнах да чета и влязох медицина, след няколко години. Тогава той пак дойде и ми каза – „Медицина хубаво, само недей хирургия или неврохирургия!“. Аз отново не го послушах и с времето предизвикателството на специалността ме накара да се влюбя в този начин на живот. Не бих го нарекъл професия, а начин на живот.
Коя е най-голямата Ви мечта – като човек и лекар?
Колкото и да е тривиално, най-голямата ми мечта като човек е всички покрай мен да са живи и здрави, да се радвам дълги години на семейството и близките си и да ги виждам щастливи и безгрижни. Като лекар пък си мечтая дълги години да мога да практикувам това, което обичам и да надмина учителите си, както и да оправдая доверието, което имат в мен.
Какво искате да пожелаете на най-близките си хора – колегите и приятелите, с които сте заедно в операционната, в кръводарителните акции, в благотворителните каузи?
Каквото и да кажа, ще съм забравил нещо от пожеланията си, но най-вече искам да продължаваме все напред, защото можем и все нагоре, защото искаме. Също така искам да им пожелая, да бъдат винаги горди с това, което правят и да го правят от сърце, за да можем, както досега, да посрещаме трудностите с високо вдигната глава! Искам и да им благодаря за подкрепата и за това, че са до мен и ме търпят!
България има нужда от такива лекари!
Страхотен лекар и човек, благодарение на него отново мога да ходя.
М-даа. Неврохирург като тати, точно в клиниката на тати, след няколко година на мятото на тати... Позната картинка!
Създаването на система за мобилната медицинска помощ, оказвана на места, в които липсват както сп ...
До една година ще има ваксина срещу ХИВ, стана ясно по време на шестнадесетото издание на Училище ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Цветана Даракчиева: Има моменти в операционната, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове
21.04.2024 12:22:48 Невена ПоповаД-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно
14.04.2024 11:05:28 Невена ПоповаД-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург
07.04.2024 11:47:02 Невена Попова