Д-р Величка Рашкова: Ако трябва отново да избирам професия, пак бих станала лекар

Д-р Величка Рашкова е започнала кариерата си като лекар в болницата на гр. Гоце Делчев. Има признати специалности по вътрешни болести и по ендокринология. От 1986 до 1989 г. работи в болницата във Велинград, след което – в Четвърта градска болница в София. От 2008 г като ендокринолог е част от екипа специалисти в Медицински център и МБАЛ „Доверие“.

Д-р Рашкова, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

При мен се получи доста интересно. Ако попитате моята учителка от началния курс, тя ще ви разкаже, че в съчининето си „Какъв искам да стана като порасна?“ аз съм писала , че искам да стана лекар и съм разказала как лекарите са спасили живота на моя леля, която сме посетили в болницата. Моят любим предмет в училище беше математиката и аз си мечтаех да продължа с нея, да създам нещо ново - тогава се говореше за автоматизация, за роботика. Но, когато оставаха 2-3 месеца до кандидат-студенските изпити, аз се замислих какво бих работила ако стана инженер и осъзнах , че не мога да се видя като инженер в завод, който произвежда някакви вече създадени машини, без да имам възможност за творчество. Тогава е реших, че предпочитам да работя като лекар. Имам братовчеди, които вече от години работеха като лекари. Те, разбира се, ме предупредиха, че това е много трудна професия за жена, но това в никакъв случай не ме отказа от решението ми да стана лекар.

Мога да кажа, че ако трябва отново да избирам професия, пак бих избрала лекарската професия. Въпреки отговорностите и напрежението, многото дежурства през нощта и в почивните дни, никога до сега не съм съжалила за избора си на професия. Винаги съм се чувствувала удовлетворена от работата си, особено когато се стигне до поставяне на правилната диагноза и когато виждаш резултата – подобрението при пациента на когото си успял да помогнеш.

Каква бе причината да се посветите на ендокринологията?

Ендокринологията е част от вътрешната медицина, която се занимава с хормоналния контрол на всички системи и биохимични процеси, протичащи в организма. На практика тя има отношение към заболяванията на всички органи и системи в човешкия организъм. Има много логика и взаимовръзки в ендокринологията - това е, което основно ме привлича в нея. Освен това в нея много неща могат да се направят превантивно; преди още да се е стигнало до заболяване. Така можем да предпазим много пациенти от сериозни заболявания.

През късната есен, както всяка година отбелязахме два световни дни, посветени на борбата с ендокринни заболявания – 20 октомври, Денят за борба с остеопорозата и 14 ноември - Денят за борба с диабета. Имате ли впечатление, че обществото ни е станало по-чувствително към необходимостта от превенция на тези болести?

Да, мисля че все повече жени над 50 години знаят за остеопорозата като заболяване и се насочват към профилактично изследване на костната плътност. Това разбира се, се дължи на провеждането на профилактични кампании за измерване на костната плътност , както и на разпространението на такава информация чрез различни информационни канали.

По отношение на захарния диабет мога да кажа следното. Пациенти които имат в семейството или сред приятелите си болни от захарен диабет са по-чувствителни към темата и са склонни да провеждат редовно профилактични прегледи. Освен това, профилактичните прегледи, организирани от секторите по трудова медицина към предприятията и при личните лекари са много важни за навременно установяване на повишен риск от захарен диабет или от вече съществуващ захарен диабет. При тези прегледи задължително се провежда изследване на кръвната захар, а при нужда - и допълнителни изследвания за поставяне на диагноза. За съжаление се знае, че половината от пациентите не са диагностицирани по различни причини.

Захарният диабет е прогресивно хронично заболяване, което при недобър контрол и известна продължителност на болестта- води често да много усложнения и инвалидизиране. Така, че моят апел към пациентите е да провежат редовно профилактичните прегледи, които биха помогнали за навременно поставяне на диагнозата и за започване на лечение. И това ще ги предпази от настъпване на усложнения.

В тази връзка става ли българинът по-отговорен към здравето си – търси ли навреме помощ, спазва ли предписанията на лекарите?

Смятам, че все повече пациенти са отговорни към своето здраве. Провеждат назначените им изследвания, спазват предписанията на лекарите. Разбира се, тук имат значение индивидуалните качества и виждания на човека.

Все пак живеем във времена на информационен бум. Колкото повече здравна информация стига до хората, толкова повече са информираните и отговорни пациенти. За съжаление, и при нас има проблем с лъжливата и невярна информация, която често се среща с комерсиални цели. Случвало се е пациенти да ми съобщават, че са прочели някъде, че в България няма нови лекарства за захарен диабет и че лечението е неправилно и прочие.

Напротив, мога отговорно да кажа, че в България са регистрирани почти всички нови, модерни терапии за захарен диабет, някои от които имат и профилатиращ ефект за предпазване от бъдещи сърдечно-съдови заболявания.

Така че, моят съвет към тези пациенти е да проверяват източника на информация и да се доверяват повече на професионалистите.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Когато имам труден и сложен случай и успея да намеря правилото решение - както за поставяне на диагнозата, така и за намиране на правилното лечение и поведение пациента.

Когато видя постигнат добър, по-добър и отличен резултат от лечението. Когато един млад пациент, когото познавам от години се чувствува добре и чрез лечение, правилно хранене и промяна в начина на живот постига поставените цели за добър контрол и няма никакви усложнения.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да чета книги; художествената литература ме пренася в други, непознати светове и ситуации; дава ми друг поглед към света. Разбира се, времето за това не е много, налага ми се да чета повече специализирана медицинска литература.

Обичам да пътувам и да виждам нови, интересни и красиви места, археологически обекти. Тази година си припомних някой интересни обекти от нашата страна, за които често нямам време.

Обичам да се занимавам и с готвене, като често изпробвам рецепти от чуждестранни кухни, измислям някой нови неща, като внимавам да са и здравословни, а също така приготвям и някой традиционни рецепти от моя роден край, които са съхранени в годините. Обичам да правя неща с ръцете си - като например да бродирам и да плета, ако ми остане свободно време за това. Също така да се грижа за цветята в къщи. И те ми се отблагодаряват с красивите си цветове!

Какво бихте пожелали на колегите си в това трудно време на битка с епидемията COVID?

Да бъдат преди всичко здрави и да имат много сили – физически и морални, за да участват успешно и безпроблемно в тази трудна битка с това ново, многолико и все още в процес на изучаване от нас заболяване.