!
Петък, 29 Март 2024
06
февр
4

Д-р Владислав Райков: Когато даваш най-доброто от себе си, помагаш и на обществото, в което живееш



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Владислав Райков, д.м. е специалист ортопед-травматолог с придобита специалност в Дюселдорф след пълен курс на обучение в Германия и призната в България диплома. Доктор по медицина на Университета в Цюрих след защитена докторска работа на тема „Създаване на 3D костни модели за предоперативно планиране в ортопедичната травматология“. Преди да се присъедини към екипа на клиниката д-р Райков работи в Германия и България в центрове по ендопротезиране, ортопедия, травматология, артроскопска и гръбначна хиругия. Визитиращ лекар е в реномирани клиники в Швейцария за период от две години. Усъвършенствал се е в над 40 международни допълнителни курса по ендопротезиране на големите стави, лечение на деформитети на горен и долен крайник, артроскопска и ставно-съхраняваща хирургия, минимално-инвазивна терапия на гръбначната болка, както и образна диагностика в областта на опорно-двигателния апарат. От 2006 г. до днес участва активно в клинично-приложни проекти в областта на медицинското моделиране, компютър-асистираната хирургия и 3D-принтиране на хирургични водачи и импланти за костната хирургия.

Д-р Райков е част от екипа на Клиниката по ортопедия и травматология в Университетска болница "Лозенец".

Д-р Райков, как избрахте медицината?

Преди 25 години по време на военната ми служба се наложи да вляза във ВМА за оперативна интервенция. През 1996 г. България беше в политическа и икономическа криза и ВМА временно не разполагаше с упойки, така че по-леките случаи ги оставяха да чакат. Така мина цял месец преди да ме оперират. Наблюдавах работата на лекарите и се впечатлих много от това, което правеха съдовите хирурзи. След като ме изписаха, имах отпуск по болест. За благодарност подарих на лекуващият ми лекар доц. Здравко Лазаров една икона - дърворезба, която сам бях направил. Това го впечатли и той ми каза, че имам страхотна ръка и бих могъл някога да стана хирург. Намекна обаче, че тъканта при животинските видове е доста по-различна от тази при растенията.

С течение на времето имах възможност за дълги разговори с него, които ме накараха да се замисля за моето неясно бъдеще. Тогава бях на кръстопът между икономика и машинното инженерство, тъй като математиката и техническите науки в средното училище ми вървяха. Говорихме още много с моя лекар и накрая усетих, че все повече се мотивирам да избера тази професия. Залових се здраво за учебниците по химия и биология, за да се подготвя за кандидат-студентските изпити. Колкото повече четях за тях, толкова по-голям страх ме обземаше, че няма да успея, че материята е безкрайно сложна. Буквално сънувах химични формули, базите на РНК и ДНК молекулите. Подкрепа получавах от семейството си и с тяхна помощ преодолях паническият страх, защото те ме насърчаваха да мисля единствено за успех, а не за провал. Като си подадох документите и като видях всички онези младежи и девойки от НПМГ и други подобни гимназии буквално се стъписах, като знаех, че те са чели две години тази материя, а аз само 3 месеца. Но не се отказах и в крайна сметка успях.

Какво Ви мотивира да изберете ортопедията?

По време на следването си по медицина стажувах в клиника по спешна, коремна и съдова хирургия, но усещах, че тези специалности не са моето призвание. Имах един период, който прекарах във Виена, и влизайки в една книжарница зае медицинска литература си купих американска книга, която ми направи огромно впечатление със заглавието си - Специална ортопедична и крайник-съхраняваща хирургия.

В нея бяха описани технологии за производство на индивидуализирани импланти и оперативни техники за лечение на състояния след преживени политравми и други усложнения след оперативно лекувани дегенеративни заболявания на скелета.

Стараех се да анализирам написаното, и, пречупвайки го през моята призма открих симбиоза между описаните в нея методи за производство на импланти, с тези от модерното автомобилостроене, което някога изучавах като ученик в техникума и този момент си помислих, че може би това е нещото, което е за мен и с което искам да се занимавам.

Впоследствие се върнах в България, защото българските студенти в Австрия преди 2007 г., нямаха възможност да работят и да се самоиздържат, а за мен беше немислимо да работя следобед и нощем нелегално, а през деня да ходя на лекции и упражнения. Така продължих следването си в Медицинския университет в София.

В пети курс се запознах с един много известен софийски ортопед и започнах да работя като волунтие в кабинета му. Гледах и виждах, слушах и чувах разговорите между него и пациентите, от време на време ходех да гледам артроскопски и операции за смяна на стави и така се потопих в тематиката на ортопедията и травматологията. Взех решение да стана ортопед. Спомням си, че този лекар беше абониран за американското списание за костно-ставна хирургия, което четях с огромен интерес. Така се самозапалих по тази специалност.

Кои са Вашите учители в специалността?

Те са толкова много, а и аз непрекъснато се уча, че едва ли бих могъл да изброя всички. Най-голяма следа в съзнанието ми оставиха ярко личности и лекари - едни от утвърдените ортопеди и травматолози в немскоговорящият свят и световната ортопедия - проф. Роланд Якоб, проф. Пиетро Регацони и Проф. Тренц, както и многото техни последователи и мои бивши началници като проф. Хансйорг Йерош, проф.Хансйорг Хеп, проф. Андреас Курт и много други старши лекари, които ми помагаха в първите ми операции.

От всеки, когото срещах се опитвах да взема най-доброто и днес се старая да не допускам и да не забравям грешките, които е допускал или сме допускали заедно.

Докато лекарят се учи, малките грешки, по-старшите колеги могат и да му простят, защото те носят отговорността, но веднъж стане ли специалист - грешката и отговорноста са си изцяло негови.

Нямах възможността истински да специализирам в България, но за краткия си престой в „Пирогов“ и Института по ортопедия в Горна Баня се запознах отблизо с проф. Борислав Владимиров и тогава доц. Андрей Йотов, днес професор по ортопедия и травматология, Докоснах се не само до тяхната работа, но и до работата на тогавашните техни ученици – по онова време старши лекари, а някои от тях днес професори и добри колеги. Това беше само за кратко, след което заминах в Швейцария, после се преместих в Германия, където обаче не ми признаха нищо от периода на обучение в България и започнах работа и специализация отначало.

Голяма част от професионалния Ви път е свързана с водещи клиники в Германия и Швейцария. На какво Ви научи работата там?

На отговорност и уважение към всичко, което може да се нарече медицина, технология и всичко онова, което гравитира около моята специалност ортопедия и травматология. Това са всички специалности като ревматология, кардиология, гастроентерология, неврология и множеството клинични и хирургични специалности, без които не можем. Нашите пациенти обикновено са възрастни хора, голяма част с множество допълнителни заболявания и ние трябва да се грижим за човека, за неговото тяло, душа, очаквания, а не само за увредените кости, стави и мускули.

Работата там ме научи и на самокритичност и ми даде знания не само в ортопедията и травматологията, но и в съвременната имплантология. Научих много техники и трикове в образната диагностика и в областа на персонализираната медицина.

И все пак се върнахте в България. Защо?

Защото България е моята родина, социалната ми среда е тук, тук се чувствам по-добре отколкото където и да било. Моята цел никога не е била да остана в чужбина завинаги, а да науча каквото желая, да създам приятелства и контакти, да се върна и да го прилагам у дома.

За всеки един лекар, за всеки човек, който не сменя местоживеенето си като дете на 5 годишна възраст, а на 29 години, е много по-трудно да създаде нов социален кръг от приятели и познати, с които да споделя свобдното си време - и от този социален кръг да го търсят пациенти.

Това показва моят опит, за разлика от този на дъщеря ми, която отиде в германия на 4 годишна възраст, вече е на 18 години, завършва гимназия там и иска да учи медицина.

Тя има онзи социален кръг и е изградила онази социална среда и познанства, среда в която ще работи и ще се развива. Чужбина не е за всеки и не винаги градинката на съседа е по-зелена от нашата.

На нас, лекарите, докато станем специалисти, понякога ни се налага да прекарваме в болницата и до 16 часа на денонощие, защото работата го изисква, а оттук страдат личният и социалният ни живот. Обикновено след тежък работен ден лекарят иска само да се наспи.

Друга съществена причина е, че обичам родината си, каквато и да е тя. Част от мотивацията ми да се върна са и възможностите, които виждам и които предоставят България и глобализираният свят на всички работливи и предприемчиви специалисти, независимо от областта, в която се трудят.

Нека кажем, че Родината ни и родното ни здравеопазване имат нужда от деца, от преструктуриране и от специалисти - лекари, медицински сестри и други здравни работници, който да са мотивирани, за изградим една по-добра система и да живеем един по-добър живот.

Кой, ако не ние може да направи това? Един мой приятел и колега казваше, че когато правиш най-доброто за себе си и когато даваш най-доброто от себе си, ти правиш и нещо добро за обществото в което живееш. Това са причините. Много колеги, които не са работили никога там и бъркат конгресния туризъм със специализация и работа в чужбина, си мислят странни неща за едно такова завръщане....

Коя е за Вас контактната плоскост между медицината и технологиите? Задавам въпроса в контекста на факта, че в работата си прилагате множество иновативни подходи, като 3D принтиране например, холографска навигация.

Контактната плоскост е образованието ми от средно-специалното училище и надграденото знание с годините, защото обичам техниката не по-малко от медицинската си професия и се старая да поддържам това знание и непрекъснато да се образовам.

Доказал съм и на пациентите които съм лекувал и на тези при които съм взел участие в тяхното лечение с експертизата си, че съм един интердисциплинарен специалист. За това говори и  последният голям проект, който е моя идея - ХОЛОМА – холографски медицински асистент.

Това е проект за интраоперативна навигация - едно съчетание на границите на няколко науки – образна диагностика, софтуерен инженеринг, ортопедия, травматология, неврохирургия, лицево-челюстна-хирургия и имплантология. А иначе, с дизайн на импланти и по-специално на пациент- специфични за строго определени случай се занимавам от 14 години и съм помогнал на множество пациенти не само с подобни импланти, но и с хирургични водачи за коректурни остеотомии и ставно-съхраняваща хирургия.

Консултирате и от разстояние, също разчитайки на съвременните възможности за комуникация. Какво е впечатлението Ви – увеличава ли се интересът на българина към този вид прегледи?

Да. Има множество начини и платформи за това. Интересът определено е голям, нараства, Пък и един телефон, един персонален компютър, един таблет са абсолютно достатъчни това да бъде реалност и бъдеще.

Смесената реалност ще допринесе още повече за това. Още повече, че добрият ортопед разчита и скенера, и резонанса, и рентгена сам.

В много отношения ние знаем не по-малко от радиолозите когато гледаме образнодиагностични изследвания и търсим корелация с това какво споделя пациентът.

В личен план кои са любимите Ви занимания?

Напоследък не ми остава много свободно време, но и малкото време което ми остане го използвам за да го посветя на семейството и децата ми, веднъж годишно карам ски за 10 дни, ходя на море, обичам да карам по-големи лодки, да шофирам на дълги разстояния особено в Алпите и Северна Италия, обичам високопланинските гледки. Като всяко пораснало момче харесвам автомобили, лодки, самолети, едните ги карам, на другите само се возя и се наслаждавам на красиви гледки и достиженията на научно-техническия прогрес. Обичам да гледам научно-популярни филми, за да си обогатявам сферата на познанието. Вярвам, че скоро ще имам повече свободно време, но все още търся последователи, на които да делегирам голяма част от нещата с който съм се заел.

И един финален въпрос – коя е човешката добродетел, в която вярвате най-силно?

Колкото и наивно да звучи днес, аз все още вярвам в справедливостта.

Също така вярвам в смелостта и колкото повече страдание, неуспехи и надежда виждам в пациентите си - все повече и повече вярвам и в милосърдието.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
C3sf

Стоян Иванов 13.02.2022 10:52:56

Добре, че ги има лекарите.Явно от интервюто, трудно се става добър лекар.Дано има повече такива.

Илиян Костов 08.02.2022 11:07:06

Трудно се става лекар, добър лекар.Явно д-р Райков е успял.Да е жив и здрав!

Мариана Иванова 08.02.2022 11:03:22

Впечатляващо!Дай Боже повече такива лекари в България!

Гост 07.02.2022 09:01:08

Даваш най-доброто и помагаш но насреща- нищо.


Всичко за коронавируса
Още новини
Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години
29.03.2024 16:47:45

Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години

За изминалите 15 години Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) към Министерството на здравеопаз ...

AI ще подобрява живота на оцелелите от инсулт
29.03.2024 16:12:38

AI ще подобрява живота на оцелелите от инсулт

Нова технология ще помага на здравните специалисти, пациентите и болногледачите да предскажат как ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...