Д-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно

Д-р Гергана Войнова завършва средното си образование в Профилирана гимназия „Константин Фотинов“ - Самоков, природоматематически профил през 2016 г.

През 2022 г. се дипломира като лекар в Медицински университет – София. По време на следването си е доброволец и болногледач в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

В момента е специализант по кардиология в същата клиника.

Д-р Войнова, как решихте, че искате да станете лекар? Изиграха ли семейната среда и училището роля в този Ваш избор?

Решението ми да стана лекар беше спонтанно. Родителите ми не са лекари, просто аз винаги съм харесвала тази професия. В гимназията много обичах биологията, химията не толкова, но в един момент реших, че ще започна да се подготвям за изпитите, с които се кандидатства медицина. Единствената възможност беше 2-3 пъти в седмицата да пътувам до София на уроци, тъй като в родния ми град Самоков нямаше учители, които подготвят за тези изпити. Беше ми трудно, разбира се, но приех това изпитание и реших, че ще продължа напред. И до днес си спомням уроците на г-жа Шопова и г-жа Божикова, учителките ми по биология и по химия. Наученото от тях ми остана за цял живот!

Получих отлични оценки, класирах се на първите места и станах студентка. Имало е трудни моменти на голямо притеснение, но родителите ми изцяло вярваха в мен и ме подкрепяха. Това ми даваше сили - и тогава, и през цялото ми следване.

По-късно осъзнах, че съм научила много и в първите години, когато изучаваме предклиничните дисциплини. Това знание ми помогна да навляза по-бързо в клиниката, да осъзная и осмисля дълбочината на лекарската професия.

Кога решихте, че Вашето призвание е кардиологията?

Имах късмета да попадна на страхотен екип със страхотни лекари, които са преди всичко хора. Цялостната атмосфера в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ изигра решаваща роля за моя избор. Освен това в кардиологията има много динамика, за разлика от останалите специалности в областта на вътрешните болести. Именно тази динамика, необходимостта от бърза реакция при много състояния ме грабна и взех решение да стана кардиолог.

Работила сте като доброволец и болногледач. С какво Ви обогати този опит?

В клиниката ми предложиха да доброволствам и да работя като болногледач. Реших да опитам, не знаех дали ще ми хареса. Оказа се, че не само ми хареса, направо се влюбих! Този опит също допринесе за това да избера кардиологията.

Придобих доста практически умения и си изградих полезни навици, за което съм благодарна не само на лекарите, но и на прекрасните медицински сестри.

Как приехте отличието за млад лекар на болницата още съвсем в началото на специализацията Ви?

Признанието “Млад лекар на годината” на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" беше много приятна изненада за мен, изобщо не съм го очаквала. Надявам се да успея да защитя тази титла, това за мен наистина е титла! Разбира се, благодарна съм на хората, които ме номинираха и на тези, които гласуваха за мен.

Водим този разговор дни след като приключи курсът по кардиопулмонална ресусцитация. Вие имахте сериозно участие в организирането му. Донесе ли Ви удовлетворение това, бихте ли искала и в следващи години да работите за подобни инициативи?

Това беше един много важен и полезен проект, защото кардиопулмоналната ресусцитация е твърде малко застъпена в нашето университетско образование по медицина. Наистина за мен работата по организирането на курса беше много удовлетворяваща, категорично такива курсове трябва да се провеждат често и да бъдат задължителни, защото това от години е утвърдена практика в Европа и света.

Тук е мястото да спомена, че курсът се осъществи с помощта на Катедрата по спешна медицина към МУ - София и проф. Елена Кинова, като неин ръководител, на проф. Асен Гудев, началник на Клиниката по кардиология в болницата и кардиолога д-р Петър Калайджиев.

Всъщност аз имам опит с подобни курсове, но не в такъв мащаб. Заедно с колеги от Асоциацията на студентите медици в България провеждаме извънкласни обучения по кардипулмонална ресустицатация със студенти. Интересът към тях е доста засилен. А съвместната работа с колегите от American Heart Assotiation се надявам също с продължи, има планове за създаване на симулационен център, обучeни като инструктори по ACLS (Advanced Cardiac Life Support), но нещата са все още съвсем в началото.

В коя област на кардиологията имате желание да задълбочите знанията си и да се развивате в бъдеще?

Всяко нещо по реда си, нека първо да взема специалност. Иначе ме привличат теми като сърдечния арест, различните видове аритмии, сърдечният и дихателният арест, при които е важна бързата реакция, стъпките, които трябва да се предприемат до идването на медицинския екип. Тези проблеми могат и трябва да намерят място в обучителни курсове, подобно на този, за който говорихме.

Интересите ми са в много области на кардиологията – най-вече сърдечната недостатъчност и електрофизиологията. Моят учител, който ме въвежда в електрофизиологията е д-р Димитър Марков.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам планината, харесва ми да прекарвам свободното си време сред природата. През зимата карам ски, през топлите сезони правя дълги и изморителни планински походи с моите приятели.

Харесва ми да се завръщам в родния си град, при семейството ми, за съжаление не мога да го правя често. Радват ме естествените неща, цветята например – лалетата и орхидеите са ми любими.

Почивам си и с книга в ръка, допадат ми трилърите, защото в тях има действие, динамика.

Кои етични принципи са най-важни за Вас в контактите с колеги и пациенти?

Ценя честността и искреността в общуването, харесвам хората, които са директни, но уважават личното пространство на другия и се стремят да го съхранят. Най-важното качество, на което държа обаче е човечността. И се радвам, че от първия ден, в който стъпих в клиниката я усетих – човечност към колеги, към пациенти, към другите работещи в нея, към нас, младите лекари.

Какво бихте искали да пожелаете на учителите си в кардиологията, на които дължите най-много за професионалното си изграждане?

На моите учители в кардиологията бих пожелала на първо място здраве, да не спират дават шансове на младите студенти и лекари и да продължават да ги мотивират.