Д-р Гергана Иванова: Надявам се в близките години у нас да имаме стройна система за реакция при сърдечен арест

Д-р Гергана Иванова, д.м. е специалист по анестезиология и интензивно лечение с над 10-годишен клиничен опит и преподавател в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към Медицински университет – София. В момента работи като анестезиолог в УМБАЛ "Св.Иван Рилски".

Завършва медицина в МУ – София през 2015 г., придобива специалност по анестезиология и интензивно лечение през 2020 г., а впоследствие защитава дисертационен труд на тема „Кортикостероиди в периоперативния период“. Притежава и магистърска степен по публична администрация и здравен мениджмънт от УНСС.

Професионалният ѝ опит включва работа в университетски болници, в областта на общата, ендокринната и гръдната хирургия, интензивното лечение и спешната медицина. Професионалните и научните ѝ интереси са насочени към периоперативната медицина, регионалната и безопиоидната анестезия, ултразвуковите технологии и кардиопулмоналната ресусцитация.

Притежава множество международни квалификации и сертификати, включително в областта на ресусцитацията, ултразвуковата диагностика, бронхоскопията и спешната медицинска помощ. Инструктор е към European Resuscitation Council (ERC) и участва активно в обучението на медицински специалисти по съвременните стандарти за кардиопулмонална ресусцитация.

Участва в международни научни и образователни проекти, сред които европейският проект Erasmus+ SaveLife, насочен към подобряване на обучението по ресусцитация.

Член е на Българския съвет за ресусцитация (БСР) и национален координатор за България в европейската инициатива EuReCa, в рамките на която работи за изграждането на първия национален регистър на извънболничния сърдечен арест.

В своята професионална, научна и преподавателска дейност поставя особен акцент върху развитието на практическите умения, съвременното медицинско образование и изграждането на ефективни системи за реакция при животозастрашаващи състояния.

Д-р Иванова, как избрахте медицината за своя професионална съдба?

Не мога да го обясня с пример в семейството, с трогателна лична история или със силното човеколюбиво желание и стремеж да помогам на хората. От трети клас знам, че искам да бъда лекар. Всъщност вероятно винаги съм го знаела, но в трети клас вече бях сигурна. Просто знаех, че искам да съм лекар, мечтаех за това. Вероятно фактът, че тогава непрестанно гледах “Спешно отделение”, не е за пренебрегване, но пък като гледах “Топ гън” пожелах да стана пилот на изтребител. Затова не бих отдавала голямо значение на влечението към сериала...

Кога взехте решение да се посветите на анестезиологията? Какво повлия най-много на този Ваш избор?

Ето тук вече имам лична история и пример.  До 6-ти курс, когато се преминава през ротация по анестезиология и интензивно лечение, дори не знаех с какво точно се занимават анестезиолозите. Ако трябва да съм честна, нямах и намерение да разбирам. До онзи момент бяг абсолютно влюбена в инвазивната кардиология и не си представях нищо друго като бъдеще за себе си. И после започна анестезиологията. Вероятно съдбата си знае работата, защото докато бяхме на упражнение имаше поредица от спешни и интересни случаи. Най-силно ме впечатли пациент, който беше в тежък септичен шок и имаше нужда от спешна операция. Като го въведоха в операционната зала беше в много тежко състояние - почти нямаше съзнание, с много ниско кръвно, едва дишаше. И тогава анестезиолзите направиха някаква “магия” и не само го въведоха в анестезия, ами го преведоха през цялата оперативна интервенция и го изведоха след операция в интензивно отделение в значително подобрено състояние. И свършиха всичко това в едно много спокойно настроение, без паника, без напрежение. И тогава в главата ми беше “Искам и аз да мога така”. Така дойде решението да специализирам анестезиология и интензивно лечение.

Кои бяха Вашите най-добри учители в специалността? С какво допринесоха те за формирането Ви като личност и лекар?

Хубаво, че задавате този въпрос в множествено число. Най-добрият учител за мен в началото беше екипът, целият екип на клиниката, в която започнах да специализарам. Всички те работеха разнообразно, но винаги заедно, винаги си помагаха, винаги разчитаха един на друг, винаги се забавляваха заедно. Всеки ми даде нещо от себе си - знание, урок, практическо умение, но всички заедно възпитаха в мен екипния дух, доброто сътрудничество и работната етика. В личен план успяха да ме научат на търпение, на диалогичност, на толерантност, на смирение, когато съм сбъркала, но и на непримиримост, когато съм убедена в правотата си. И изпозлвам момента да изкажа благодараността си към тях - проф. Атанасова, която и до днес определям като пътеводната ми светлина в професията, доц. Цонева, д-р Миладинов, д-р Тодоров, д-р Борисов, д-р Блажев, д-р Димитрова.

Кога решихте да се насочите към проблемите на кардиопулмоналната ресусцитация и да започнете работа като инструктор към European Resuscitation Council и национален координатор за България? С какво Ви привлече тази дейност?

Почти веднага като започнах да работя като лекар осъзнах, че кардиопулмоналната ресусцитация е всъщност еманацията на спасяването на живот. И като ситуация, която се развива буквално на прага на живота и смъртта изисква спешни, незабавни действия, които трябва да бъдат организирани и прецизни. Това от своя страна води до необходимостта да бъдат повтаряни и тренирани, според конкретен план за действие, за да се случват оптимално.

И реших, че мога да бъда човека, който помага на колегите си да тренират и обновяват уменията си, да организират действията си, да изградят екипите си. След като прочетох куп литература и статии и вдъхновена от едно изказване на проф. Атанасова, а именно “Всяка американска домакиня може да прави съвършено поне две неща - лимонов пай и Basic Life support”. Всъщност стигнах до извода, че най-голяма полза ще има, ако ние като лекари успеем да научим “немедицинските хора” как да оказват първа помощ в най-значимия момент, в състояние на сърдечен арест.

След няколко пилотни обучения осъзнах, че е необходимо да се обуча за обучител, че подобни тренинги изискват строга програма, доказала се като ефективна, за да бъдат максимално полезни. Обучих се в център, свързан с ERC, тук в България. Преминах през по-високи нива на обучение в обучителни центрове на ERC в чужбина и придобих прaво да преподавам, да обучавам в полето на Basic Life Support (BLS), Immediate Life Support и Advanced Life support.

Разкажете накратко за този Ваш ангажимент, който всъщност развивате наред с работата си като анестезиолог в голяма университетска болница? Успявате ли да ги съчетаете?

Всичко е въпрос на организация, а аз съм най-организирана, когато имам най-много ангажименти. Не мога да кажа, че се справям с лекота с всичко, но засега нещата се получават. Ангажиментите ми са свързани с провеждане на сертифицирани обучения по предварително създаден календар в тренировъчен център тук, в България. Тази организация значително улеснява подредбата на ангажиментите ми. Не по-малко важно и интересно за мен, обаче,  е и частта със разпространяването на знанието и идеята, че всеки навсякъде може да спаси живот, трябват само две ръце и BLS алгоритъм. Това е свързано с изнасяне на лекции по конференции, лайфстайл събития, училища, институции. От друга страна са чисто медицинските събития, където се стремя да запознавам колегите с всички новости в областта на кардио-пулмоналната ресусцитация - с последните препоръки, промени в алгоритъма, проучвания. Това изисква също време за подготовка и изпълнение, но ми носи страхотно удоволствие. А работата в болницата е едно от нещата, които винаги ще ме радват, ще ме държат във форма и ще ми покачват нивото на адреналина. Страхотният екип, с който работя в момента, и разбирателството, което цари между нас, ми дава сигурността и спокойствието да планирам подобни странични дейности и ангажименти.

Можете ли да се ангажирате с прогноза кога България ще достигне нивото на развитите европейски страни в изграждането на ефективна система за реакция при сърдечен арест?  

В предходните години бях по-скептична, но последната година ми показа, че с работа, упоритост и няколко човека, добре де малко повече хора, в строен екип и с добра организация работата върви и плановете се изпълняват. В началото на годината се присъединих към Българския съвет за ресусцитация (БСР), където намерих съмишленици, с които да вървим заедно по този път. Благодарение на общите ни дейности и усилия Българският съвет за ресусцитация е на път да се присъедини към семейството на Европейския съвет по ресусцитация (ERC), вече фигурираме на картата на проекта EuReCa (European register for Cardiac arrest), Работим за изграждане на Български регистър за сърдечен арест, правим кампании за популяризиране на умението за BLS и използването на автоматичен външен дефибрилатор сред немедиците в обществото ни, включително и сред децата, надявам се и съвсем скоро да има и официалните препоръки на ERC от 2025 г., преведени на български на уебсайта на ERC, достъпни за всеки, който говори български език. Не бих искала да се ангажирам с конкретни прогнози, дори от суеверие, но съм оптимист в тази посока. Надявам се държавните институции да ни подадат ръка и да работим рамо до рамо с държавата в тази посока, да имаме единна държавна стратегия и план, защото тогава резултатите ще бъдат оптимални.

Съвсем наскоро имате защитена докторска работа на тема "Кортикостероиди в периоперативния период". Какво породи интереса Ви към този проблем? Чувствате ли се удовлетворена от работата си по подготовката над този труд?

Да, удовлетворението ми е голямо и аз се гордея с това постижение. А защо избрах тази тема. Защото кортикостероидите са едни от най-често използваните медикаменти в световен мащаб, включително в периоперативния период. Но така, както могат да имат много потенциални ползи, могат да имат и потенциални вреди. Техните конкретни индикации, дози и дозови интервали са обект на спор в различни протоколи и препоръки и това до известна степен би могло да доведе до объркване и излишното им приложение или пък ненавременно такова. И реших, че бих могла да направя проучване, с което да създам протокол за приложението им в България, който да е съобразен с нашите пациенти, с нашата система, с нашите операции, с нашата действителност, като в същото време е базиран на проучвания и обосновани доказателства.

Как виждате професионалното си развитие в близките години?

Ще бъда безкрайно щастлива, ако проектите на БСР се осъществят и развият и постигнем в следващите няколко години една стройна система за реакция при сърдечен арест, както в болнични условия, така и извън болниците. Аз много обичам да преподавам и това е една от целите ми - да се развивам в преподавателската дейност, заедно с колегите от университета да създаваме добри условия за обучение и развитие на студентите и на младите лекари, да могат да получават съвременни знание и умения, да могат да прилагат наученото в практиката си на лекари. А като анестезиолог - бих искала да се развивам в посока на овладяване и прилагане на съвременните методи на анестезия във всичките им аспекти, да развивам уменията си най-вече по отношение на диагностиката до леглото на болния в интензивно отделение.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Винаги намирам време дори за кратка тренировка, това значително облекчава и най-уморителния ден. Обичам да пътувам в чужбина, напоследък много харесвам Африка, но и кратки пътувания в Европа са изключително приятни и зареждащи. И, разбира се, колкото и клиширано да звучи, времето с приятелите и семейството е безценно.

С какво чувство изпращате годината, какво Ви се иска да постигнете през новата?

С чувство на удовлетвореност от постигнатото. В професионален план считам, че тази година беше изключително успешна. За новата си пожелавам да съм здрава, с нестихващ хъс и упоритост да постигна поне половината от професионалните си планове. Пожелавам си да успея да намеря и баланса между работата и личния живот, между звездните стремежи и реалните възможности.