Д-р Тодор Горанов е лекар специализант в Клиника по Урология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив. Той е трето поколение лекар. През 2010 г. завършва Английска езикова гимназия в Пловдив, а през 2016 завършва Медицински университет - Пловдив със специалност „Медицина“. От 2016 г. той е част от Клиниката по Урология.
Д-р Горанов е бил дежурен, когато през нощта на 3 октомври тази година избухна пожар в учебната зала на клиниката, който доведе до евакуация на пациенти.
- Д-р Горанов, как решихте да стане лекар?
Не мога да кажа, че това е било „детската ми мечта“. Аз съм трето поколение лекар и ми е донякъде вродено. Впоследствие това беше професията, към което проявих интерес. Винаги имам желание да съм полезен и в помощ, а това е най-хуманната професия, която може да задоволи желанията ми.
- Какво провокира избора Ви на специалност?
Отначало се бях насочил към вътрешна специалност – интелигентна и логична, но уви без никакво активно действие. По време на държавните стажове така се развиха нещата, че имах възможността да взема активно участие в операционната дейност на Клиниката по Урология. Казах си – а защо не? Урологията сама по себе си дава възможност на избор – амбулаторна или оперативна работа, тясна специализация в някои от проблемите, репродуктивно здраве.
- Защо избрахте да останете в България и специално в тази болница, когато толкова много Ваши колеги избират живота и работата в чужбина?
Защото съм, така да се каже домошар. Всички близки и всичко ценно за мен е тук. В България може да се постигне реализацията, която търсиш на почти същото ниво както и в чужбина. Заплащането не е чак от такова значение. Избрах конкретно УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив, защото това е най-големият спешен център в Южна България. Не бих казал най-модерният, но със сигурност не липсват спешни и тежки случаи. Тук мога да се науча от едни от най-добрите и да бъда полезен в бъдеще.
- Кои са най-впечатляващите случаи, с които сте се сблъсквали в практиката си?
Като специализант втора година към клиниката, моята практика е все още доста ограничена. Не мога да кажа , че имам някой „толкова интересен случай“.
- Не винаги е възможно да бъде спасен пациент, как се справяте тогава?
Това е нормален край на житейския път на всеки един човек, независимо дали в болнични или домашни условия. Винаги се стараем да постигнем максимума и да осигурим максимална продължителност на живота. Колкото и да сме съпричастни към чувствата на пациентите и техните близки, работата ни „пречупва“ и се научаваме да преживяваме ситуациите.
- Как може да бъде преодоляна агресията срещу медиците? Мерките, които са взети от МЗ и прокуратурата достатъчни ли са?
За щастие все още не съм срещал агресия от своите пациенти. Мисля, че мерките е необходимо да се преценят от отговорните институции, както и да има по-строг контрол.
- Как успявате да се справите със стреса и да предотвратите „синдрома на прегарянето“?
Смея да твърдя, че имам доста здрава психика. Работата ми доставя удоволствие, а не психично напрежение. Оползотворявам активно свободното си време, което ми позволява да се отърся от случаите, които са ме натоварили.
- Имало ли е случай, в който сте съжалили, че не сте избрал по-прагматична и не толкова натоварваща професия?
Не. Както казах, работата ми доставя удоволствие. Изпитвам удовлетвореност, когато извърша успешно дадена операция или асистирам на някой от колегите.
- Кои са любимите ви занимания извън болницата?
Обичам да пътувам и да посещавам различни забележителности. Последно изкачихме връх Мусала с приятели. Разходките ми действат много зареждащо.
- Чувствате ли се подготвен за всякакви екстремни ситуации в болницата? На какво се дължи бързата Ви и адекватна реакция по време на пожара?
Подготвен, не бих казал. Очакваме всякакви случаи, но винаги има нещо, което да те изненада и хване неподготвен. Необходимо е в екстремни ситуации да запазим самообладание и да вземем най-правилното решение. Може би това бяха нещата, които ми помогнаха в нощта на пожара.
Поздравления! На това му викам мъж на място, а не като колегата му Димитър Делков, който е жалко подобие на мъж и в тази ситуация би се покрил и изплашил. Стои и гледа зад гърба ти и кой знае колко ти завижда.
Колега, като излезеш навън малко и видиш на какво ниво работят колегите ни на запад ще видиш, че в България сме много далеч от истината. Но за "трето поколение лекар" може наистина нашата действителност наистина да изглежда много по-красива. Много моля господата/госпожите журналисти да вземат да напишат някоя статия за първо поколение лекар. Статия, която да не е поръчана и предплатена ! Поздрави и успех !
Стигнах до "трето поколение лекар" и спрях. Нямаше смисъл да продължавам. Сценарият на филма го знаем.
В България може да се постигне реализацията, която търсиш на почти същото ниво както и в чужбина.Situazionen lekar.
Ха Ха
Имате грешка в окончанието на фамилията...във ФБ изглежда много смешно.
По повод репортаж на bTV, ...
Мобилно приложение ще помага на пациентите, които изпитват затруднения да открият своя лекарствен ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Калоян Персенски: Сам избрах лекарската професия, но семейната традиция също си каза думата
24.03.2024 09:55:20 Невена ПоповаД-р Татяна Генева: Един спокоен работен ден в спешното звено може да се превърне в истински екшън за секунди
17.03.2024 11:30:37 Невена ПоповаД-р Кристина Миткова: Тайната на щастието е да умееш да се предизвикваш и да научаваш нещо ново
10.03.2024 10:25:59 Невена Попова