Д-р Иван Иванов: Най-много съм научил от колегите, които не просто лекуват, а умеят да погледнат през очите на пациента

Д-р Иван Иванов е уролог в УМБАЛ „Пълмед“ - Пловдив. Завършил е МУ - Пловдив през 2016г., а специалност по урология придобива през 2022 г., след положен изпит за специалност в УМБАЛ „Александровска“.

В момента е и докторант към МУ Пловдив. Интересите му са в областта на диагностиката и лечениено на всички видове заболявания на отделителната система и заболяванията на мъжката полова система, трансуретрална хирургия на уретра, пикочен мехур, простатна жлеза, уретери, както и ретроградна интраренална хирургия.

Д-р Иванов, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Изборът да поема по пътя на медицината не дойде внезапно, не беше „светкавичен зов на съдбата“, а по-скоро тихо, но упорито натрупване на знания, примери и вдъхновения. Родителите ми са ветеринарни лекари и в нашия дом разговорите за здравето никога не са били чужда тема. Баба ми беше акушерка, човек от старата школа, за която професията беше призвание. Въпреки семейните примери, решението беше изцяло мое. Взех го в последната година от обучението ми в Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Под влиянието на моите учителки по биология и химия, Ирина Нанкова и Янушка Узунова, медицината започна да изглежда не само достойна мечта, но и напълно постижим път. Те вярваха в мен, а понякога именно чуждата вяра отключва собствената ти смелост.

С какво Ви привлече специалността урология?

По време на следването ми в МУ – Пловдив изпитвах уважение към всяка дисциплина, интересни ми бяха всички. Както теорията, така и практиката имаха своя чар. С времето осъзнах, че искам да съм лекар, който не само обяснява, но и действа с прецизни ръце, със знания, с отговорност към хората, които се нуждаят от неговата помощ.

Урологията дойде не като „любов от пръв поглед“, а след поредица от посещения в операционни зали, разговори с преподаватели, преоткриване на собствените ми интереси и потенциала на тази специалност.

Всъщност, тя съчетава динамична диагностика, технологичен напредък и възможността да промениш нечий живот още днес. Най-горещо ме грабна стремежът, развитието на урологията към минимално инвазивните методи – тук търсим решения, които щадят пациента и ускоряват възстановяването му.

Кои бяха Вашите най-добри учители – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и като лекар?

По пътя към професионалното развитие срещнах много преподаватели с научни титли, с опит, с тежест в залата. Най-много обаче съм научил не от онези, които четат по учебник, а от тези, които преподават с личен пример. Учителите ми с главна буква , онези, които не просто лекуват, а умеят да чуят, да се замислят, да погледнат през очите на пациента.

От тях разбрах, че добрият лекар е не само точна диагноза и сигурна ръка, той е и добър човек. Няма да споменавам конкретни имена, за да не изпусна някого, но си давам сметка, че съм се учил както от добри примери, така и от лоши.

Имало е и такива, които виждат пациента единствено като „случай“ по пътя към следващата операция. Те също ме научиха на нещо – какъв не искам да бъда. Понякога и негативният пример е важен ориентир в изграждането на личността и представата за професионализъм.

 Кои области на урологията намирате за най-предизвикателни и най-динамично развиващи се?

Урологията е като жив организъм. Непрекъснато се развива, адаптира се към новите технологии и непрекъснато търси по-добри решения. От лечение на бъбречно-каменна болест и андрология, до онкоурология и реконструктивна хирургия, всеки аспект крие своите предизвикателства, но в момента фокусът ми е насочен към туморите на пикочния мехур. Работя по дисертация на тема: „Трансуретрална Holmium-YAG лазерна еn-bloc резекция при карцином на пикочния мехур – показания, хирургична техника, безопасност и ефективност“. За мен тази област съчетава всичко важно: прецизна диагностика, технологичен напредък и реална възможност да подобриш качеството на живот на пациента. В този смисъл, когато усилията ти се базират на научни данни и успешно практическо приложение, удовлетворението е още по-голямо.

Кои етични принципи са водещи за Вас в общуването с пациенти и колеги?

За мен доверието е в основата на всичко, както в операционната между колеги, така и в лекарския кабинет с пациенти. Знам, че нося отговорност за хората, които лекувам, затова се стремя да съм спокоен, ясен и честен. Говоря с пациента, а не „над“ него и вярвам, че така лечението започва още много преди лекарствата. Не се притеснявам да кажа: „Не знам, но ще разбера.“ или да потърся второ мнение. Един важен принцип ме води ежедневно: „Ако можеш – помогни. Ако не можеш – поне не вреди.“

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Извън болницата съм на първо място съпруг, баща и приятел. Вкъщи оставям бялата манта на закачалката и си позволявам да бъда просто човек, с чаша вино на малката терасата и дълъг разговор с любимия човек. Обичам активната почивка – планина, колело, плуване, изследване на тайни кътчета от малката, но необятна България. Не търся лукса, а автентичността. Малко село в Родопите може да зареди душата ми така, както не може нито един уикенд в спа център.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от общуването с пациенти, които са изправени пред тежка диагноза и сложно и продължително лечение?

Когато човек чуе тежка диагноза, светът му спира, счупва се. Там, в онзи крехък миг, се появяваме ние, лекарите. Понякога носим добри новини, друг път, не, но всекидневно се стремим да помагаме с решения, сигурност и човещина. Удовлетворението не идва само от успешна операция или добри контролни изследвания. Понякога идва от това, че си успял да върнеш надеждата в нечии очи, идва от благодарност, изказана с мълчание, стисната ръка или потупване по рамото. Не всеки случай е победа, но всеки случай е урок, а най-ценните уроци често идват с най-тежките истории.

Какво искате да пожелаете на младите си колеги, които сега поемат по своя път към голямата медицина?

На младите колеги искам да кажа: Не се страхувайте да питате и да търсите. Не се притеснявайте, ако понякога се съмнявате в себе си, това значи, че ви е грижа. Няма да ви лъжа, че понякога е трудно, много трудно, но ако успеете да запазите човещината си, медицината ще ви се отплати по най-неочаквани начини. Останете добри хора, така неизбежно ще станете и добри лекари. А ако някой ден вие сте тези, които ще трябва да вдъхват увереност на объркан младеж с бяла престилка – усмихнете се, споделете своя път и му подайте ръка. Това също е част не само от професионалното ви израстване, но и от личното.