Д-р Иван Христов завършва медицина през 1987 г. във ВМИ, гр. Плевен. Работи като участъков лекар в гр. Павликени. Специализира вътрешни болести в МБАЛ „Велико Търново“. Асистент е в Клиника по вътрешни болести и кардиология на УМБАЛ „Св.Анна“ при акад. Чудомир Начев. Работи в Клиника по инвазивна кардиология и интензивен сектор на УМБАЛ „Св.Анна“, ръководена от проф. Божидар Финков, както и в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Анна“. От 2012 г. е началник на Отделение по Спешна помощ на УМБАЛ „Софиямед“.
Спортен лекар е на боксов клуб „Пулеви“,„ЦСКА“,,Българската федерация по бокс, волейболен клуб „ЦСКА“, на клубове по бойни изкуства, по гребни спортове, на известни футболисти от настоящето и миналото, на клубове по лека атлетика, борба и др.
Д-р Христов, спешната медицина, на която сте се посветил, рядко остава време за размисли, но все пак искам да Ви върна назад в годините и да Ви попитам как стигнахте до това поприще?
Имам много години стаж зад гърба си и съм натрупал много опит в различни звена, но тук като че ли намерих истинското си призвание. И, обратно на това, което казвате, често имам повод да се върна в спомените си и да отдам дължимото на моите учители и на колегите, с които съм работил.
Бил съм участъков лекар, бил съм асистент в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести, където съдбата ме срещна с един голям човек и лечител – акад. Чудомир Начев, работил съм в Кардиологичната клиника на УМБАЛ „Света Анна“, ръководена от проф. Божидар Финков, в Интензивния й сектор, както и в спешно отделение на същата болница. Така че съм видял много и съм научил много. Когато се докоснах до истинската спешна медицина, си дадох сметка, че това е моето място.
А има ли пръст случайността тук?
Да, има. По необясними за мен причини, когато работех в кардиологията на болница „Св.Анна“ изведнъж решиха да ме „свалят“ в Спешното, защото нямах специалност по кардиология, а само по вътрешни болести. Случайно разбрах, че мястото в кардиологията е трябвало да бъде освободено.Започнах в Спешното и много бързо разбрах, че всъщност e било за добро. Намерих себе си точно в спешната медицина…
Коя част от работното ви всекидневие Ви носи най-голямо удовлетворение?
Общуването с хората, с човека, който е дошъл при мен с болката си и очаква да му помогна. Има дежурства, през които ми се е налагало да консултирам по 70 пациенти - като рекорд на Гинес! Но това темпо ме поддържа, заедно с усета, че мога да бъде полезен и на по-младите от мен.
А какво в здравеопазването ни днес Ви отблъсква най-силно?
Комерсиалосността, това, че се говори само за пари и за отчети.
Не е тайна, че сте се посветил и на спорта, че това също е Ваша младежка любов. Разкажете ни повече за това Ваше увлечение.
Спортът е не само увлечение за мен, той е кауза, която днес, вече на тези години, също посвещавам на младите. Отивам в спортната зала, за да им подам ръка и да им кажа: „Ето така трябва да направиш, така трябва да се наведеш, така трябва да се изправиш, така трябва да насочиш силата“. Това е една много голяма емоция, много тонизираща, много удовлетворяваща. Да намериш общ език с младите и те да ти отговорят с доверие. Това не може да се опише.
Обичам бокса, обичам водните спортове, йогата. Движението дава сила, а спортът гради характер. На това се опитвам да науча децата, младежите.
И тъй като заговорихме за децата и младите, искам да ви попитам често ли си спомняте за Вашето детство?
Да, много често и с носталгия. Израсъл съм в патриархално семейство. Родителите ми бяха скромни хора, обичаха труда и песента. Майка ми беше акушерка, беше помогнала на много хора. Ходил съм заедно с нея по къщите, по махалите, тя ги обикаляше и се грижеше за бременни, за родилки, за бебета.Помня как се събирахме на една дълга трапеза в двора – 36 деца, родители, внуци, правнуци. Пеехме заедно, родът ни даваше сила. Нося в душата си тази песен и до днес.
И вместо финал, моля, кажете ни кои са най-истинските човешки ценности, на които държите и сте изповядвал през целия си живот?
Да обичаш род и родина, да почиташ семейството си и да вярваш в доброто.
Може ли някъкъв телефон на този доктор
Велик, жив и здрав да е !!!!
Стига бе нарциси! Д-р Христов е много по-добър като човек и лекар от педала Ангелов, изкарали го вече и професор! Що не ревете че корифеи като Балтов, Начев и Иво Петров през два дни са в медиите,а?
Това вече го четохме преди две години. Пак да ни го пуснете! https://www.zdrave.net/Кой-сте-Вие,-докторе-/Лекарят-освен-да-е-професионалист,-трябва-да-има-сърце-и-душа/d6429
Д-р Христов е добър човек и добър лекар
Хубаво е да се представят колеги. Още по-хубаво е да са от "Софиямед"...
Е,този колега за втори път го представяте.
Болница „Лозенец“ организира еднодневен курс на тема „Неонатален/педиатричен съ ...
„За всички, които подлежат на редовна имунизация за коклюш, има достатъчно ваксини. Не тряб ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Цветана Даракчиева: Има моменти в операционната, в които са минали секунди, а имаш чувството, че са минали часове
21.04.2024 12:22:48 Невена ПоповаД-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно
14.04.2024 11:05:28 Невена ПоповаД-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург
07.04.2024 11:47:02 Невена Попова