Д-р Йордан Христов: Много усилия и спасени животи останаха встрани от общественото внимание

Д-р Йордан Христов е роден в Благоевград. Завършва Медицински университет – София през 2015г. От 2015 до 2019 г. д-р Христов специализира в Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛ „Св. Анна“ – София. През 2019 г. придобива специалност по кардиология. През 2020 г. става част от екипа на Спешно отделение в Университетска болница „Лозенец“.

Д-р Христов, как избрахте да се посветите на кардиологията?

Интересът ми към медицината, а впоследствие и към кардиологията при мен води се появи още, когато бях ученик. Произхождам от лекарско семейство и за мен това бе естественият път за реализация в живота.

Преминали сте през една от най-добрите школи в тази специалност – клиниката на УМБАЛ „Св.Анна“. Кои бяха Вашите учители там, с какво работата в нея допринесе за формирането Ви като лекар?

Да, в тази клиника започнах като доброволец, после завърших и специализацията си. Мога само да благодаря на проф. Димитър Раев за доверието, което ми гласува, на учителите ми д-р Прокопова и д-р Тасева, на доц. Финков. Те ме научиха на фундаменталните принципи в тази специалност, дадоха ми знания, които се безценни. Следвам тези принципи и до днес в работата си. Не мога да не спомена и д-р Д-р Николаева, с която бяхме едни от първите специализанти в тази клиника.

Пациентите на такова място са полиморбидни и усложнени в голяма част от случаите. Това те учи да подхождаш в цялост към всяко едно основно или придружаващо заболяване, на подход, който е цялостен от клинична гледна точка.

Изморява ли или обогатява спешността? Има ли всъщност такава алтернатива ?

Това бе следващият етап в развитието ми като лекар. Всеки един от нас ежедневно се сблъсква със спешността в работата си, независимо дали работим в болничната или доболничната помощ. Мен лично това ме обогати, усъвършенства ме като специалист. Съвсем логично реших да продължа развитието си в болница с високо ниво на оборудване, организация на работата, която следва високи стандарти в медицината и има традиции, каквато е Университетска болница „Лозенец“.

Сега сте част от екипа на нейното спешно отделение. Разкажете за ежедневието си там.

Работата в такова отделение не се различава по нищо от работата във всяко друго в страната. При нас постъпват всякакъв тип пациенти. Знаете, че болницата бе превърната в интензивен COVID център. Пое ударната вълна на пандемията заедно с другите болници. Тук постъпват предимно тежко болни пациенти, които се нуждаят от интензивни грижи, свързани с COVID или пациенти с постCOVID синдром, хирургични случаи, много сърдечно- съдова патология. Болницата е известна с добрата си кардиология, съдова и сърдечна хирургия, а така също с коремна хирургия, вътрешна клиника, педиатрия и акушеро-гинекология. Това дава много възможности и много знания.

Как се отрази пандемията на работата на Вашия екип?

Отрази се както във всяка една болница. Дефицит на персонал, много извънреден труд, натоварен график. Не е тайна, че медицинският персонал работим на повече от едно място. Много усилия и спасени животи, останали встрани от общественото внимание. В последно време, като че ли скандалите в сектора изместиха фокуса на внимание от доброто и позитивното, което правим.

В личен план какви са плановете Ви за професионално развитие?

Интересите ми в областта на кардиологията са насочени в доболничната помощ, където развивам кардиологичен кабинет. Това са ранна диагностика на сърдечно- съдовите заболявания като артериална хипертония, ритъмно-проводни нарушения, исхемична болест на сърцето, лечение и проследяване на пациенти със сърдечна недостатъчност. Философията ми е, че ранната диагностика и навременното лечение предотвратява хоспитализацията, смъртността и инвалидизацията.

На какво посвещавате свободното си време?

Спортувам, умерен планинар съм, карам колело и съм сгоден.

Кои са ценностите, които сте готов да отстоявате винаги и навсякъде, принципите, от които се ръководите като човек и лекар?

Да помагам с каквото мога доколкото ми позволяват знанията и възможностите. Да не вредя.