Д-р Лъчезар Добричков: Съдовата хирургия е премерена комбинация от прецизност, предоперативно планиране и високоспециализирана научна работа

Д-р Лъчезар Добричков е част от екипа на Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Софиямед“.

Завършва средното си образование в Първа немска езикова гимназия в София през 2009 г., през 2015 г. се дипломира са като лекар в МУ – София и започва работа в отделеинето. Специалност „Съдова хирургия“ придобива през 2022 г.

Участвал е в редица курсове, обучения и научни конгреси в Германия, Холандия, Белгия, Португалия, Гърция. 

Член е на European Society Society for Vascular Surgery, European Society of Cardiovascular and Endovascular Surgery, Българско национално дружество по съдова, ендоваскуларна хирургия и ангиология. 

Д-р Добричков, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството Ви, училището роля за този Ваш избор?

Още най-ранната ми детска мечта беше да съм студент по медицина! Като „студентско бебе“, медицинското следване на майка ми е оставило ярък отпечатък в най-ранните ми детски спомени. Любимо занимание от зората на 90-те, като малък, беше да разглеждам атласите на Синелников и един двутомен учебник с много снимков материал - „Диференциална диагноза на вътрешните болести“.

По-късно, вече в гимназията, идеята за медицинско образование стана съвсем ясна - реших, че се ориентирам към тази професия и тръгнах към тази цел. Разбира се, през годините съм имал и моменти на колебание.

Кога се насочихте към съдовата хирургия?

Винаги съм искал да съм хирург, идеята за съдова хирургия узря постепенно. В първия си клиничен стаж попаднах в Съдова хирургия.

През втората половина на следването си работех като операционна сестра в Клиниката по съдова хирургия в НКБ, виждах как една навременна реваскуларизация променя съдбата на човек—спасява крайник, а това осигурява движение, независимост и спасява живот. И постепенно с тази специалност се заобичахме взаимно.

Съдовата хирургия е премерена комбинация от прецизност, предоперативно планиране и високоспециализирана екипна работа— и предлага пълния спектър от отворени, ендоваскуларни и хибридни решения при лечение на артериална и венозна патология в различен обем.

 Кои са най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

През годините, от 2012 насам, имах щастието да попадна на ментори с ясни правила: първо — безусловна безопасност за пациента, второ — поставяне на научните доказателства пред навика и трето — овладяване на отворените и ендоваскуларните техники в еднаква степен, за да се предложи най-доброто терапевтично решение за всеки индивудуален пациент.

От тях научих нещо просто - скромността и добрата подготовка спасяват повече животи от който и да е дивайс или апаратура.

Бих искал да благодаря на доц. Наделин Николов и д-р Горанова, които първи събудиха интереса и вдъхновението ми за съдова хирургия, както и на д-р Дойчинова и покойния доц. Марков, които в УМБАЛ „Софиямед“ формираха основите на моята специализация и ме изградиха като специалист.

Разкажете за първите си стъпки като съдов хирург – какво Ви окуражи най-много, какво Ви смути най-много?

Окуражаващ беше ефектът „тук и сега“— след успешна оперативна или ендоваскуларна реваскуларизация клиничният резултат е моментален, а пациентът усеща топлината и липсата на болка в крайника буквално веднага.

От друга страна, изчерпващите се реконструктивни възможности при пациенти с множество реоперации и предходни реконструкции и скъсяването все повече на периода на вторична проходимост бяха първите разочарования.

Вече имате немалко участия в научни форуми у нас и в чужбина. Кои от тях бяха най-запомнящи се за Вас?

Помня в детайли и с топло чувство всяко едно работно пътуване и имам индивидуално отношение. Разбира се, най-трепетните вълнения бяха при първите обучения и научни форуми в чужбина. Спомням си много ярко първите две конференции в Европа – два венозни форума в Мюнхен и Краков през 2014 г. Специализацията при Dr. Koen De Loose в Белгия през 2017 г. беше основополагаща за ендоваскуларното ми обучение и радикално промени успеваемостта ми при минимално инвазивни реваскуларизации на крайници.

През ноември ми предстои за втори път да имам участие с доклад на една от най-големите съдови конференции в света – Veith Symposium в Ню Йорк.

Към кои теми и проблеми от съдовата хирургия имате най-голям интерес? С какво Ви привлякоха те?

Професионален интерес за мен представляват ендоваскуларното и хибридно лечение на периферна артериална болест, перкутанното интервениране на остри и подостри артериални тромбози (PMT) при пациенти с реален риск от загуба на крайник, каротидната патология, аортната патология, емболизационните процедури, както и неоперативното и естетично интервениране на разширени вени.

Какъв съвет бихте дали за постигане на добро съдово здраве – кога, при какви симптоми и на каква възраст е препоръчително да се търси преглед и консултация от съдов хирург?

Като член на Управителен съвет на Българско дружество по дълголетие и лекар, занимаващ се и с превенция и медицина на дълголетието (Longevity medicine), бих искал да кажа, че профилактиката започва от края на втората декада - проследяване на кръвно налягане, липиди (в това число apoB / Lp(a) еднократно), глюкоза, контрол над теглото и редовни силови тренировки.

По-сериозен скрининг се препоръчва в средата на четвъртата декада от живота.

Консултация със съдов хирург е уместна при болка / умора в долните крайници при ходене, студени ходила, незарастващи рани, промяна в цвета и температурата на кожата, поява на разширени вени, еректилна дисфункция при мъже, шум над сънните артерии, внезапни неврологични оплаквания, бързо нарастващи и пулсиращи образувания, както и профилатично при пушачи над 50 г. и диабетици — дори без симптоми, трябва да се изследва ABI и да се проведе доплеров скрининг.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам изкуството във всичките му форми и цветове — предпочитам съвременно изкуство, литература, кино и архитектура, но имам особено отношение към средновековната символика, кодирана в трактати, гравюри и картини.

Поддържам форма със силови тренировки и ходене. Карам сноуборд и маунтийн байк, играя голф и падъл. Пътувам, когато мога — обичам големи шумни градове, но красивите природни гледки са моята истинска зарядна станция!

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите колеги, които сега поемат по пътя на съдовата хирургия?

Първо - поставяйте безопасността на пациента и баланса полза/риск над собственото си его, божествен комплекс, който неминуемо се обажда от време на време, и желания за велики операции.

Второ - бъдете като Химера - високоспециализирани хибридни хибриди: владейте еднакво добре и отворените, и ендоваскуларните техники, и инвазивната, и ехографската диагностика. Само тогава ще сте истински полезни за пациента.

Трето - мислете като учени, а не като работници - събирайте данни, проследявайте резултати, четете, презентирайте, публикувайте. Обмяната на клиничен и научен опит е еднакво полезен и за презентиращи, и за четящи.

И никога не работете сами, колкото и добри да сте, приемствеността, менторството и екипът са вашата мрежа за успешна и безопасна работа.