Д-р Мая Желева завършва медицина през 1979 г. и я разпределят на работа към СКК „Момин проход“ - Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец. През 1982 г. взима специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. От тогава до днес не е спирала да помага на хилядите пациенти, нуждаещи се от рехабилитация, които са минали през ръцете й. Сега д-р Желева е директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в столицата и работи само с пациенти, преминали през лечение на рак.
Те са специфичен контингент, тъй като се нуждаят от комплексни грижи. За съжаление, у нас все още няма клинична пътека за онкологична рехабилитация.
Какво й дава работата по тази уникална специалност, „чрез която може да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти“, как успява да се спаси от напрежението и преумората, разказва известният лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина – д-р Желева.
-Д-р Желева, как избрахте медицината за своя професия?
- Мечтата ми беше да бъда космонавт, много обичам да летя, но родителите ми настояха да подходя по-сериозно към въпроса и да уча медицина. В семейството и рода ми няма лекари.
- Къде започнахте работа, след като завършихте медицина?
- През 1979 г. завърших Медицинска академия – София и бях разпределена към СКК „Момин проход“ - Курортна поликлиника със Здравен дом в с. Костенец.
През 1982 г. взех специалност по физиотерапия, рехабилитация и курортология. Стажът ми в село Костенец основно повлия за изграждането ми като лекар, защото от студентската скамейка попадаш директно в реалната действителност.
През 1986 г. спечелих конкурс за завеждащ на отделение в 28-ма поликлиника в София. Поликлиниката беше новопостроена и модерна за времето си, а отделението, разположено на половин първи етаж и оборудвано с кабинети за електро- и светлолечение, с модерна апаратура, два големи салона за ЛФК, две тангенторни вани и кабинети за парафино лечение. За този период, както и в днешни дни, това е нещо голямо.
През същата година към отделението открихме Дневен стационар в поликлинични условия, единствен по рода си в България. Целта на така създадения център беше за провеждането на физиотерапевтично и рехабилитационно лечение на пациенти с тежки заболявания, като след инсултни състояния, след миокарден инфаркт, след ендопротезиране на стави, фрактури и техните усложнения и други. В центъра пациентите престояваха четири часа за провеждане на рехабилитационното лечение, с продължителност на курса от три до четири седмици. По този начин се постигаше по-бързо възстановяване и ресоциализация на пациентите към нормалния начин на живот.
-Доволна ли сте от избора си, какво ви дава тази специалност?
- Удовлетворена съм, тя е уникална специалност и е тясно свързана с другите специалности - неврология, ортопедия, онкология, кардиология, педиатрия и др. Тя дава възможността да се постигне изключителен терапевтичен ефект и без медикаменти.
- Вие сте директор на Центъра по рехабилитация в Специализираната болница по онкология в София - трудно ли се работи с онкопациенти?
- Благодарение на съвременните методи за диагностика и лечение в онкологията, все повече нараства броят на хората, преживели болестта. Животът с рак поставя нови проблеми, свързани с качеството на живот на болните. Рехабилитацията е особено важна за болните, преминали радикално лечение по повод на онкологично заболяване.
През 2005 г. ми предложиха да работя в току-що откритата структура на Национален онкологичен медицински център (НОМЦ) към СБАЛО в София. Основният контигент болни са пациенти с онкологични заболявания, които са преминали радикално лечение.
А относно това трудно ли се работи с онкопациенти, не бих казала, но си има специфика с оглед сложността на проведеното комплексно лечение.
-Какво е мястото на рехабилитацията при лечението на хора с рак? При кои видове тумори има най-голяма полза от рехабилитацията?
- От изключително значение е рехабилитацията при онкологичните заболявания - тя се провежда след период на активно оперативно лечение, лъчелечение или химиотерапия, за да се тушират страничните ефекти от този тип лечения, както и последваща подържаща във времето рехабилитация, за да се осигури достолепен и пълноценен начин на живот на пациентите.
Най-често в практиката ми са случаите като лимфедем на горен и долен крайник, вследствие операции на млечна жлеза, простата, гениталии, дебело черво с лимфна дисекция, контрактури на ставите в областта на оперативната интервенция, медикаментозна пареза на крайници вследствие на проведена химиотерапия, лъчеви дерматити, сраствания и т.н.
При създаването на рехабилитационната програма се използва интердисциплинарен подход и обхваща провеждането на консултации с лекари-онколози, психолози, диетолози и др. За всеки пациент се създава индивидуална програма на база - пол, възраст, туморна локализация, стадии на заболяването, проведено лечение. Рехабилитационното лечение се провежда амбулаторно, в предварително определено време, в Дневния рехабилитационен център на УСБАЛО.
-Какви са възможностите по НЗОК да се помогне на тези пациенти с рехабилитация?
- По НЗОК извънболничната рехабилитация се осъществява с направление №3 от личния лекар или от друг специалист с насоченост към лекар по физикална и рехабилитационна медицина. До момента няма клинична пътека за онкологична рехабилитация, но сме в процес на създаването й.
- Случаи, за които няма да забравите и сте горда от постигнатото можете ли да споделите?
- Да, случаите са много, а удовлетвореността от постигнатия терапевтичен ефект от проведеното лечение е голяма, но когато е споделено и оценено от пациента, че иска да му бъдеш личен лекар, чувството е несравнимо.
- Как си почивате - имате ли време за релакс, какво обичате да правите, хоби?
- По принцип, нямам хоби. Обожавам морето, слънцето, хубавата храна и музика, и пътуването по света.
тази си ечисто креези
Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) отбеляза своя 50-годишен юбилей под мотото „Об ...
Конкурс за управители на шест специализирани лечебни заведения обяви Министерството на здравеопаз ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Гергана Войнова: Признанието "Млад лекар на годината" ме изненада приятно
14.04.2024 11:05:28 Невена ПоповаД-р Ева Георгиева: Усетих гордост, когато получих първото си офицерско звание, мечтата ми е да стана хирург
07.04.2024 11:47:02 Невена ПоповаД-р Георги Желев: Работя в сплотен, млад екип, в който има искрени приятелства
31.03.2024 12:37:24 Невена Попова