Д-р Мирослава Петкова: Удоволствие за мен е да предавам знанията и опита си на младите специализанти

Д-р Мирослава Петкова завършва медицина през 1990 г. в МУ-София. От 1994 г. работи Клиниката по токсикология на спешната болница „Пирогов“, а от 2011 г. е началник на Отделение при възрастни пациенти към клиниката. Републикански консултант по клинична токсикология.

Д-р Петкова, как токсикологията стана Ваша професионална съдба?

Завършила съм медицина преди 30 години. По време на обучението си бях впечатлена и възхитена от моя асистент по токсикология, имах интерес, но не съм си представяла, че ще стана токсиколог. Стана случайно, започнах работа по заместване, но това беше огромна чест за мен, също и отговорност – да работя в институцията „Пирогов“. Мисля, че за всеки млад лекар и сега е така – това е мястото, на което или много бързо се научаваш, или се отказваш. Средно положение не съществува.

С какво Ви обогатява тя като личност и лекар, призван да работи в условията на спешност и денонощно напрежение?

Клиничната токсикология е дял от медицината , който изучава състава и свойствата на отровните за човека вещества, а в отрова може да се превърне всичко, което ни заобикаля, въпросът е в дозата. Изучава механизмите за възникване и протичане на отравянията, клиничната картина, лечението, включително и антидота, начините за предпазване на човек от отравяния. Също така включва и лечение на токсикологични заболявания, никой от които много тежко протичащи , изискващи продължително и скъпо лечение, като болест на Лайел.

Лекарят-токсиколог има познания по химия, биохимия, обширни познания и много добра основа по вътрешни болести, детски болести, неврология, психиатрия, реанимация. Голяма част от пациентите са хора с психични заболявания, хора с лични драми и проблеми. Работата с такива пациенти ме научи да бъда съпричастна, да проявявам емпатия, състрадателност, да живея с болката на пациентите и техните близки.

Тази специалност като че ли не са радва на интерес от страна на млади лекари. Защо е така?

Да, интересът е малък, поради няколко причини – това е спешна специалност и като такава може да се работи само в болница. Патологията е изключително обширна и са необходими много познания и в много области на медицината. Лекарят-токсиколог трябва да притежава логично мислене, умение да взема бързо решение по отношение на диагностично-лечебния процес, което е решаващо за благоприятния изход на всяко отравяне. И на последно място , но не маловажно, токсикологът разчита основно на заплатата си – не може да има например кабинет, да работи в поликлиника или в други звена, от където да получава допълнителни доходи. Длъжни сме да обясняваме на младите лекари плюсовете и минусите на тази специалност, коректни сме към тях, и част от тях просто се отказват.

Носи ли Ви удовлетворение работата с младите лекари, със специализантите?

Удоволствие за мен е да предавам знанията и опита си на младите специализанти в клиниката, защото, за щастие, те са малко на брой, но са умни, амбициозни и отговорни хора, и защото те са нашето бъдеще. Освен това не забравям колко трудно ми беше в първите години и колко разчитах на помощта на моите учители. На разположение съм денонощно и те знаят, че във всеки момент съм за гърба им при решаване на трудни казуси.

Промени ли са картината на острите отравяния у нас през последните години? Каква е динамиката и кои са причините? Какви пациенти се озовават най-често в клиниката? Каква част от тях идват от други региони на страната, защото не могат да получат адекватна помощ на място?

Да, промени се. Много от медикаментите, чието предозиране водеше до тежко протичащи отравяния, бяха спрени от производство. Естествено, на тяхно място се появиха много други, чието действие и токсични ефекти трябваше да изучаваме. Намаляха тежките отравяния със селскостопански отрови, отново поради забрана на пазара поради забрана на пазара на някои от тях. В последните години отравянията с фалоидни гъби също намаляха – хората са по-информирани и ние се стараем да участваме активно за тази информираност. Увеличиха се обаче отравянията с широко достъпни, но много токсични медикаменти – такива, които се продават без рецепти, особено в тинейджърска възраст. Освен това бързото развитие на технологиите води до непрекъснато въвеждане на нови производства и продукти (биоциди), които са широко използвани в бита, биоциди, които често влияят токсично на здравето, а това изисква тяхното бързо изучаване съответно и създаване на протоколи на поведение и лечение при възникнала интоксикация.

В клиниката в „Пирогов“ се лекуват деца и възрастни пациенти, с много разнообразна патология – отравяне с медикаменти, битова химия, селскостопански отрови, алкохол, наркотични вещества, диворастящи гъби, ухапвания от змии, насекоми, токсоалергични реакции и много други. В България има пет клиники по токсикология – две в София, по едва в Пловдив, Плевен и Варна. В областните градове оказваме денонощна консултативна помощ на колегите от отделенията по реанимация, където по стандарт се лекуват нашите болни. Ако по някаква причина не може да се осъществи адекватно лечение, пациентите безотказно се превеждат за лечение в „Пирогов“.

Има ли обществено чувствителност за това колко трудна и отговорна е работата на клиничния токсиколог?

Мисля, че голяма част от обществото, включително и нашите колеги от други специалности, не са наясно колко трудна и обширна е токсикологията. Обикновено токсикологията се свързва с лечението на алкохолни интоксикации, на отравяния с наркотични вещества и храна. Включително и журналистите се сещат за нас по време и след празници с въпрос – „Колко са приетите напили се?“. Това е доста обидно и демотивиращо, особено за по-младите колеги. Самите пациенти доста често не осъзнават колко усилия и труд е положен от медицински екип за техния живот и здраве – постъпват в безсъзнателно, тежко състояние, след няколко дни се „събуждат“, стават и си тръгват, дори не се замислят за труда на токсиколога. Но с годините се свиква, трудно, но се свиква.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да пътувам, само по този начин мога да възстановя силите си и енергията, която е необходима при тази динамична и изпълнена с напрежение работа.

Какво искате за пожелаете на колегите си токсиколози, чийто труд нерядко остава незабелязан за другите?

Пожелавам на всички колеги да са здрави, отговорни, упорити, за да могат да се справят с ежедневните предизвикателства, които изникват в тази интересна, динамична, обширна и трудна специалност в медицината – клинична токсикология.