Доц. Мая Аргирова: В реконструктивната хирургия е нужно търпение, за да се видят резултатите

Доц. д-р Мая Аргирова е началник на Клиника по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Пирогов". Републикански консултант по термична травма. Има специалност по обща хирургия и пластична хирургия. Професионалните интереси са в областта на детските изгаряния, пластичната и реконструктивна хирургия. Дисертационен труд на тема „Съвременни тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст”. Член е на световни, европейски и български асоциации по изгаряния и пластична хирургия. Има над 70 публикации в български и чужди научни списания.

Доц. Аргирова, как избрахте медицината за своя професия?

Расла съм в лекарско семейство. Всичките ми роднини, по линия на баща ми, а те не бяха малко, са свързани с медицината. Почти във всяко отделение на Окръжна болница-Хасково имаше по един братовчед или братовчедка на баща ми. Средата ми от малка беше такава и аз винаги съм се виждала свързана тясно с тази професия. Окончателното ми решение дойде в гимназията, когато започнах да се интересувам от биология и химия. Започнах да се занимавам задълбочено с тези две науки и спечелих Националната олимпиада по биология.

А как избрахте специалността си?

Случайно. Исках „Обща хирургия“ и започнах такава специализация. По разпределение работех в хирургично отделение в Радомир и Перник. Реших, че искам да работя в „Пирогов“, защото предмета на дейност на института съвпадаше с моите интереси. Много исках да започна работа тук. Кандидатствах на няколко места и в „детска хирургия“ и в „обща хирургия“. За едно место тогава кандидатствахме по 20-30 души, а и в онова време жена в тази специалност трудно намираше своето място. След това обаче ме посъветваха да кандидатствам в „Изгаряния и пластична хирургия“ и успях. Още първата година разбрах, че не съм сбъркала Преориентирах се към пластична и реконструктивна хирургия, което е едно тясно поле в хирургия и медицината като цяло.

Макар че е тясно, сякаш точно това поле изисква най-много творчество. Работата ви прилича на тази на скулптора. Занимавала ли сте с изкуство?

 Не, с изкуство не. Но като цяло действително е така. Особено при пациенти с обширни изгаряния, реконструкцията и бъдещото планиране на естетичните резултати е много важно. Освен професионален опит това изисква и нагласа в мисленето, което позволява на пластичния хирург да си представи резултата от своята дейност. Разбира се всичко се базира на науката и на точното планиране на оперативните намеси.

Повечето хирурзи казват, че една от причините да обичат професията си е, че резултатът се вижда веднага. При Вас обаче се изисква много време докато се види крайния резултат. Как се справяте с това?

Това създава много проблеми между лекар и пациент. Пациентите изискват веднага резултат и непрекъснато търсят някакви помощни средства, с които да си помогнат да постигнат предтравматичната си визия. За съжаление обаче нещата не стават така бързо, не стават веднага, не може да се каже след операцията, че тя е била успешна. Този израз въобще не е подходящ в нашата хирургия, тъй като това се вижда в последствие и е нужно търпение. В такъв момент лекарят трябва да обясни много подробно на пациента какво го очаква, до каква степен може да се възстанови с рехабилитационни и друг вид помощни процедури, колко време трябва да продължи това, че белезите, както се наричат популярно, имат период на зреене, който трае понякога два, три, четири месеца и след това минават в обратно развитие. Особено там, където има участъци, свързани с пигментацията. Понякога те отзвучават най-бавно - след две-три години, понякога може да останат леки промени в цвета на кожата в определени зони. Говоря за по-леките случаи, но дори това ги притеснява. Нетърпеливостта на пациентите рефлектира понякога в резултата, защото в стремежа си да придобият веднага стария си вид, прибягват до средства, които не винаги са показани и влошават състоянието на белезите. Но в повечето случаи, особено родителите, показват търпимост, изпълняват необходимите процедури. Просто трябва търпение и информираност.

Кое е по-лошо за пациентите, особено тези, които са претърпели изгаряния - болката от изгарянето или това, че вече не са такива, каквито са били?

При децата болката играе много голяма роля. Те получават т.нар. посттравматично разстройство на психиката до такава степен, че още в района около болницата стават нервни и не искат да влизат тук. Затова ние се стараем да минимализираме болката при децата, особено в началото от травмата. Болката от изгаряне е много голяма, много силна и оставя трайни следи в психиката на детето. Затова обезболяването още в първите часове след травмата е много важно и всички манипулации, които се правят при децата, трябва да бъдат с обезболяване. За съжаление обаче това много често не се разбира от родителите и мисълта, че детето трябва да бъде обезболено или да се проведе обща анестезия, ги безпокои много и много често те отказват. Това води до ежедневни манипулации, свързани задължително с болка и съответно до това посттравматично разстройство.

Възрастните успяват да преодолеят болката. Много малко от тях изпадат в психологични разстройства в резултат от силната болка от травмата, но при тях проблем е визията, особено при пациенти в работоспособна възраст  между 30 и 60 години. Те се безпокоят от невъзможността бързо да навлязат в нормалния социален и работен ритъм.

Кои са случаите в кариерата, които са оставили траен отпечатък върху Вас?

Няма да забравя дете, което сега вече е голям мъж. Тогава бях от младите в клиниката и тъкмо бях започнала работа при деца.

Беше на 8 години и беше паднало в необезопасена шахта с гореща вода, заради авария от топлопровод. В тръбите често има и химикали. Детето беше с 80% дълбоко изгаряне. С огромна амбиция започнах да се занимавам с това дете, а резултатът беше под въпрос. По онова време не разполагахме с модерните антисептици и препарати за лечение на раните, с каквито разполагаме сега, нямаше синтетични кожни заместители и въобще технологиите бяха на много по-примитивно ниво, но въпреки това заедно с реаниматорите, успяхме да излекуваме момчето. То имаше певчески талант, беше от музикално семейство, но за съжаление две години след успешното приключване на лечението, детето изчезна и не сме го виждали повече. При децата проблемът е в растежа и с порастването се налагат допълнителни реконструктивни операции.Както при повечето пациенти след успешни операции, се загуби връзката. Най-вероятно се чувстват добре и нямат нужда от нас.

Само външни ли са травмите от изгаряния?

Промените в съдовете и органите настъпват в целия организъм като реакция на травмата. Така независимо от успешното лечение на раните и от тяхното покриване, усложненията, които настъпват във вътрешните органи и системи - сърце, черен дроб, бял дроб, могат да останат трайно и пациентът може да загине от тях. Така че това, че раните са покрити и хирургичното лечение е било успешно, не означава, че пациентът се възстановява и е възможно да настъпят усложнения, от които понякога губим пациенти. Затова лечението на болестта „изгаряне“ изисква мултидисциплинарен екип от специалисти от различни специалности. Пластичният хирург е само една част от този екип, останалите са реаниматори, диетолози, интернисти, педиатри, специалисти по метаболитни заболявания. Много често, особено по-възрастните пациенти, имат придружаващи страдания от съдов произход или диабет, които усложняват прогнозата.

Как се разтоварвате от това напрегнато всекидневие?

През почивните дни и по време на годишните отпуски. Зимата на почивка в планината с разходки и ски, а лятото с плуване. Разтоварвам се много и с внучката си. Това е едно много приятно, макар и малко изморително занимание.

Снимка: Надежда Ненова