Пациент с HIV, постигнал оптимална вирусна супресия, не е заразен

Д-р Нина Янчева-Петрова е родена през 1975 г. в София. Средното си образование завършва през 1992 г. в 22-ро СОУ „Г. С. Раковски“. През 1998 г. завършва с отличен успех „Медицина“ в МУ-София. Непосредствено след дипломирането си до януари 2000 г. работи като лекар-изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН. След спечелване на конкурс за асистент, от януари 2000 г. е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, където последователно става старши и главен асистент. През ноември 2003 г. придобива специалност „Медицинска паразитология“, а през декември 2009 г. придобива втора специалност „Инфекциозни болести“. През юли 2015 г. д-р Янчева защитава  успешно дисертационен труд на тема „Усложнения на антиретровирусната терапия при HIV- позитивни пациенти”.

От 2008 г. д-р Янчева е лекар в Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров“ като от януари 2017 г. е негов началник..

Научната дейност на д-р Нина Янчева-Петрова, включва над 60 публикации в български и чуждестранни списания, участие в 6 учебника и над 60 участия в национални и международни конгреси и конференции. Има проведени обучения в областта на HIV/ СПИН във Франция, Беларус, Хърватска, Германия и др.

Д-р Янчева, как избрахте медицината за своя професия?

Истината е, че като дете не съм мечтала да бъда лекар. По-скоро детските ми мечти са били свързани с учителската професия и с музиката, тъй като пеех в детски хор "Бодра смяна" и исках да се реализирам като певица. В последната година в училище реших, че искам да се занимавам с медицина, като интелектуална, хуманна и интересна професия. До голяма степен за избора ми повлия и моят учител по химия в 22-ро СОУ- г-н Христов.

А как избрахте специалността „паразитология“?

Случайно. Преподавателката ми в МУ  София - доц. Боева, ме беше записала като добре представила се студентка на изпита по паразитология  и впоследствие ми изпрати писмо, с което ме канеше да се явя на конкурс за асистент по паразитология. Аз се явих  и спечелих конкурса. По-късно взех и втора специалност по инфекциозни болести.

Какво Ви вдъхновява в тази специалност?

И двете специалности, които имам - паразитология и инфекциозни болести са изключително интересни. Изискват широки медицински познания, особено областта в която се занимавам  - HIV инфекцията. Тя е една от най-бързо развиващите се области в медицината. Изисква непрекъснато обновяване на знанията и мултидисциплинарен подход.

Скоро се сблъскахте със случай на HIV-позитивен пациент, получил отказ за лечение. Резултатите от изследванията му също са забавени драстично, вследствие на което пациентът е починал. Какво точно се случи и това инцидент ли е или практика по отношение на серопозитивните пациенти?

Този случай не е удачно да коментирам в момента, тъй като тече проверка от медицински одит, за който сме дали писмено становище.

Истината е, че пациентите с HIV, както и ние се сблъскваме със стигмата към това заболяване. Пациенти са ми споделяли, че са им отказвани инвазивни процедури, след като споделят, че са HIV-позитивни. Наскоро син на наш пациент се обади търсейки съвет, за това какво да прави, тъй като баща му, който е HIV-позитивен, с постигната оптимална вирусна супресия (т.е. няма проблем с HIV инфекцията), но има хронично бъбречно заболяване, от няколко болници му е отказан прием за хемодиализа. Друг случай – бременна пациентка, на която в районен град и е отказано да ражда в съответната болница. За съжаление примерите не са малко. Лекарите от нашето отделение и болница имаме основно проблем, ако трябва да преведем HIV-позитивен пациент в реанимационно отделение, тъй като нашата болница не разполага с такова.

Как може да бъде преодоляна стигмата на пациентите с HIV и те да получават адекватно лечение?

Миналата година Българското дружество по инфекциозни болести организира обучения на специалисти от други специалности на тема HIV –инфекция, точно с цел да бъде преодоляна тази стигма. Пациентът с HIV инфекция, който е на терапия и е постигнал оптимална вирусна супресия, не е заразен. С това твърдение излезе UNAIDS през 2018 г. и ние се опитваме да информираме колегите си и убедим.

Пациентите с HIV, които са на антиретровирусна терапия и е постигната вирусна супресия (вирусът не се открива в кръвта) нямат проблем с HIV инфекцията или с HIV-свързани заболявания. Тази популация обаче остарява и все повече ще имат не-HIV-свързани заболявания, т.е. все повече ще имат сърдечно-съдови, бъбречни, метаболитни заболявания и т.н. Все повече ще е необходима колаборация със специалисти от други специалности. Разбира се има колеги от други специалности, с които работим съвместно и без проблем. Но за съжаление все още не са много.

Кои са случаите в кариерата Ви, които не можете да забравите?

Много са случаите – както на пациенти, които сме мислели, че са неспасяеми, а сега са в много добро здраве – такива случаи носят голямо удовлетворение. Разбира се има и другият вариант – когато си вложил много усилия, но изходът не е бил добър. Това остава за цял живот.

Работи ли Националната програма за превенция на HIV/ СПИН? И ако не работи, какви промени трябва да бъдат направени, за да заработи?

Последните години броят на новооткритите HIV-инфектирани нараства. Смята се, че е резултат на по-добрия обхват на изследваните рискови групи. UNAIDS през 2014 г. въведе „Целите 90-90-90“ до 2020 г.  - 90% от ХИВ-позитивните да знаят своя статус, 90% от тях да са на лечение и 90% от лекуваните да са с оптимална вирусна супресия. По последни данни на ECDC (Европейският център за контрол на заболяванията) около 82% от ХИВ-позитивните в България знаят своя статус, като до преди няколко години този процент беше 65 %. Специално за нашето отделение 97 % от пациентите са на терапия и над 85 % са с оптимална вирусна супресия. Програмата за превенция работи, необходимо е да се работи и в посока подобряване на условията  за обслужване на пациентите в Отделенията за придобита имунна недостатъчност, както и осигуряване на най-съвременните медикаменти за антиретровирусна терапия.

Как релаксирате и се предпазвате от бърнаут синдрома

Музиката е тази, която ме спасява, както и пътуванията.