!
Петък, 29 Март 2024
13
окт
7

Проф. Златимир Коларов: Когато много си получил, много трябва и да дадеш



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Проф. Златимир Коларов е завършил МУ-София през 1980 с отличен успех и златна значка. От 1981 до 1984 г. специализира в Медицински факултет-Пазарджик и взима изпит за специалност по вътрешни болести, а през 1988 г. специалност по кардиоревматология. През 1981 г. е бил ординатор във Вътрешно отделение на Районна болница-Бяла Слатина. От 1982 до 1990 г. - асистент към Клиника по вътрешните болести, Медицински факултет–Пазарджик.

През 1991 г. става главен асистент в Клиниката по ревматология на МУ-София, през 2004 г. – доцент, а през 2006 г. – професор. Началник „Отделение системни заболявания на съединителната тъкан” към Клиниката по ревматология на МУ-София - от 2007 г. Понастоящем работи в Клиниката по ревматология на УМБАЛ „Св. Йоан Рилски“.

Проф. Златимир Коларов, д.м.н., е автор и съавтор в над 565 научни труда, на 12 художествени книги и 14 киносценария. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, руски и румънски език. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България "Димитър Димов", заместник-председател на Българското дружество по ревматология. Преди по-малко от месец беше преизбран за втори двегодишен мандат като асоцииран секретар на Международния конгрес на писателите-лекари

Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци - секция "Сценаристи", Съюза на журналистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радиосценаристите, Общество на литературния кабинет "Димчо Дебелянов", на Управителния съвет на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката, на Българското дружество по ревматология.

 Проф. Коларов, как избрахте медицината за своя професия?

Когато бях на 18 години, бях на кръстопътя в каква посока да поема. Моите родители са лекари, но ме бяха оставили сам да реша. Моите интереси бяха в литературата, исках да стана социолог, археолог или историк. Тогава един приятел на баща ми – летец, казваше се Воденичаров, ми даде препоръка, за която съм му безкрайно благодарен. Той каза: Един мъж трябва да има стабилна професия. Не, че другите не са стабилни, но те могат да ти бъдат хоби. Доста по-късно друг човек ми каза, че има две стабилни граждански професии – правото и медицината. Така и избрах медицината. Цял живот от малък аз съм в медицината и в науката.  Баща ми беше доцент по лицево-челюстна хирургия и винаги разговорите в къщи са били на медицински теми, споделяли са проблеми за болни. Клишето е закърмен с медицината. Не съм закърмен, но съм отгледан с медицината. Това има голямо значение, защото попива в теб като отношение към хората, като морал и етика, като пример, който да следваш. Майка ми и баща ми бях много етични, културни хора и ми вдигнаха високо летвата поначало и не можех да мина под нея, трябваше да скоча над нея. Така ми се стече живота, но съм благодарен, защото медицината задоволява една част от моята същност. Аз съм „Близнак“ и живея в два паралелни свята - единият на логиката, на медицината, на човешкото страдание, а другият - на фантазията, изживяването, емоцията. Но те са ментални светове и аз много лесно преминавам от единия към другия с мисъл. Затова мога да подминавам и житейските несгоди в голяма степен като нещо по-незначително от бита. Не се чувствам сам, нещастен или да не мога да запълня всяка секунда с нещо смислено.

Как се спряхте на „Ревматлогията“?

Пак късмет. Аз съм щастлив човек. Човек трябва да може да каже че е щастлив и да благодари на Провидението, на съдбата. На мен много ми се даде и имам много да връщам. И трябва да го върна на пациенти, на читатели, на студенти. Баща ми беше зам.-декан на Стоматологичния факултет, доцент, вторият в България със стоматологична дисертация. Беше личност, познаваше всички, но беше комунист от старите – за неговите синове никакво ходатайство. Аз не съм го искал поначало, но го помолих за информация какви конкурси за специалности има. Той ми отговори: „Чети Държавен вестник, там ги пише“. А когато излезе в Държавен вестник, вече е късно. Тогава мой приятел от групата ми в университета, който беше асистент във Факултета на МУ-Пловдив в Пазарджик ми каза, че при тогава доц. Панайот Солаков има място по съвместителство за 7 месеца. Той ми направи среща, представих се, доц. Солаков ми каза, че няма да ме оставят без работа като изтече това време и аз разбрах, че това е шанс. Даде ми конспект, за да се подготвя, макар че се оказах единствен кандидат. По стечение на обстоятелствата специализацията ми там се удължи с две години. После кандидатствах в Пловдив, пак по съвместителство, но този път проф. Солаков застана зад мен. Изкарах 10 години в провинцията Той беше моя учител, моя пример, изключителен човек. Един изключителен клиницист. В Пловдив като работех бягах от работа, за да ходя в при него в приемното му време, за да му бъда чирак. Всеки вторник години наред той прегрежда, аз покрай него пиша рецепти. Тогава бяхме гаджета с жена ми и тя знаеше, че всички дни в годината са нейни, но вторник от два до шест нямаше никакъв шанс нейния чар да пробие. Вторият ми учител в медицината е проф. Йордан Шейтанов – изключително фин и етичен човек, академичен и при него започнах да реализирам научни проекти. Първият ми учител в литературата пък е Любен Отов. Той водеше навремето курса на младите студенти-писатели „Димчо Дебелянов“. Аз съм резултат от тези работата на тези трима учители. Не мисля обаче, че съм добър пример за младите – прекалено съм амбициозен. В живота към другите хора съм спокоен и мек, но към себе си съм безпощаден и имам ненаситна страст за реализация.

Ненаситен сте и в писането…

Имам издадени 14 художествени, две публицистични и четири научно-популярни книги. В сайта ми kolarov.bg ги има всичките с анотации и кратка история как съм ги написал. Количеството не е гаранция за качество, гледам да не изпадна в графоманската полоса. Сега завършваме един документален сценарий с жена ми, а догодина е премиерата на „Пепел върху слънцето“ по мой сценарий. Имам над 40 награди и номинации за литература, сценарии и като лекар. Всичките ми награди са еднакво свидни. Има една обаче, която ми е особено скъпа. Тя е от гимназията в Стрелча за филма ми за Иван Динков „Навътре в камъка“. Доайенът на гимназията, възрастен учител, който вече наближаваше сигурно 90-те години, неговите ръце трепереха. И това беше истинско вълнение, а не старческо треперене. Всяка награда е не просто признание, но и голяма отговорност и задължение.

Какво Ви даде ревматологията?

Добра кариера и възможност за развитие. Когато дойдох в София, аз бях кардиоревматолог. Тогава кардиолозите бяха много, а ревматолозите – 50 души в цялата страна. Ако бях кардиолог, щях да съм един от многото. Пак щях да стигна до върха, но по-трудно. Докато в ревматологията бях един от малкото. Амбициите ми са големи, но има едно нещо, което е изключително задължаващо за мен като лекар – очите на болния и неговите близки. Там има всичко – надеждата, молбата, страха. Това е, което истински те ангажира. Ревматологията ми даде добра практика, добро финансово състояние, но за да взима едната ръка, другата трябва да дава. Трябва да има баланс. Когато мислиш за парите, не може да мислиш за занаята. Когато си добър в професията си, парите си идват, не е нужно да мислиш за тях. Другото, което винаги спазвам – три категории пациенти минават през мен без хонорари и без талони. Трябва само да спазят часа. Това са първо хора в бели престилки – от санитар до академик, защото сме от едната страна на барикадата. Има нещо нечистоплътно с колегите да си разменяме пари за преглед, можем да си го подарим. Втората категория са хората на изкуството, защото държат свещичката запалена. Третата са социалнослабите. Това го правя, за да е здрав доктора в мен. Ако гледам само бизнесмени, депутати и банкери, значи доктора е болен. Трябва и бедния да има шанс да дойде и да бъде прегледан от професор.

Каква цена плаща твореца, за да създаде творбата?

В една от книгите ми – „Безкрайните бели полета“ става дума точно за това. Това е приказка за един художник и едни деца. Случва се нещо и той им разказва по този повод история, в която е неговият живот и рисува хвърчило. Всъщност това е алегория с Христос и Неговите ученици. Те са седем новели, структурирани по един и същи начин. В тази еднотипност има 12 линии, които вървят. Това е търсене смисъла на живота. Тази книга получи наградата за белетристика на Съюза на писателите. Там накрая главния герой тръгва през белите северни полета на север от Северния полярен кръг, за да види какво има там. Оставя жена си и детето си, заради предизвикателството. Той върви все по-навътре и по-навътре и си мисли колко е скучен животът на неговите съселяни, които за едно парче хляб губят интереса да надникнат в северните полета и вярват на старите хора, че там има зли демони, черни сили и е опасно. Той се чувствал щастлив, че ще открие смисъла. Колкото по-навъртре обаче отивал, толкова по-красив и хармоничен ставал живота на на неговите съселяни и той осъзнал, че те са се борили за хляба, но не за себе си, а за да го дадат на близките си. Когато дадеш нещо, това е най-голямото, което можеш да направиш за хората и света. Смисълът е да даваш.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
7Hjz

Слънце върху пепелта 12.10.2020 13:37:10

Взема грешни пари за безпредметни прегледи от хората. Последствена работа – и като лекар, и като писател. Дано спи спокойно, макар че такива съвест нямат!

Бай Ганьо 11.12.2019 19:42:17

Я,кажи къде изпращаш пациентите с артрози,не ни говори врели-некипели.

6666 21.10.2019 13:30:48

"Проф. Златимир Коларов: Когато много си получил, много трябва и да дадеш" Професорът сигурно е от получаващите по 50 000 лв. и има какво да даде. Редовият лекар с 800 лв., какво да даде?

ПАЦИЕНТ 21.10.2019 13:38:08

С 800 лв. заплата, обругаван от медии, началници и бит от пациентите редовият рекар с какво желание да гори за себе отдаване?

ПАЦИЕНТ 21.10.2019 13:40:52

С 800 лв. заплата, обругаван от медии, началници и бит от пациентите редовият Лекар с какво желание да гори за себе отдаване?

Да да 14.10.2019 02:23:23

Много добро и поучително интервю! Успех професоре!

Да да 14.10.2019 02:23:22

Много добро и поучително интервю! Успех професоре!


Всичко за коронавируса
Още новини
Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години
29.03.2024 16:47:45

Над 16 600 деца са родени с финансовата помощ на ЦАР за 15 години

За изминалите 15 години Центърът за асистирана репродукция (ЦАР) към Министерството на здравеопаз ...

AI ще подобрява живота на оцелелите от инсулт
29.03.2024 16:12:38

AI ще подобрява живота на оцелелите от инсулт

Нова технология ще помага на здравните специалисти, пациентите и болногледачите да предскажат как ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...