Физикалната медицина е изключително богата и всеобхватна специалност

Полковник доц. д-р Любина Веселинова, д.м., е началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА. През 1993 г. завършва Медицински университет – София, а 5 години по-късно придобива специалност „Физиотерапия, курортология, рехабилитация” в МУ-София. През 2010 г. става магистър по защита на населението и критичната инфраструктура, Военна академия „Г. С. Раковски” – София. През 2013 г. придобива научна степен „доктор” след успешно защитена докторска дисертация на тема „Биоефекти на електромагнитните полета в практиката на физикалната и рехабилитационна медицина върху персонала – потенциал за ограничаване и управление на риска”. От 2017 г. заема академична длъжност „доцент” в Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина.

Клиничните и научни интереси на доц. Веселинова са насочени към темите: лечебни и неблагоприятни ефекти на електромагнитните полета (ЕМП), възстановителна медицина, военна медицина, вертебропатология, остеопороза, множествена склероза, кризисен мениджмънт. Автор е на над 50 публикации в наши и чужди периодични и специализирани издания, в по-голямата част от които като самостоятелен автор. Национален координатор на Експертния съвет по физикална и рехабилитационна медицина към МЗ. Национален представител по три европейски научни проекта в областта на ЕМП.

Топспециалистът по физикална и рехабилитационна медицина е от семейство на лекари. Самата тя не се е колебала каква професия да избере и не съжалява за избора си. Разговаряме с полк. доц. Любина Веселинова за възможностите на физикалната и рехабилитационна медицина в лечението на пациентите, както и за нейните научни проучвания и находки за влиянието върху персонала на електромагнитните полета от апаратите, с които се работи. 

Доц. Веселинова, как се насочихте към медицината?

Изборът не беше труден, защото израснах в лекарско семейство. Като дете бях свикнала с характерния мирис на болница. Единственото ми колебание беше в 11-и клас, когато моята учителка по литература намери данни в мен да кандидатствам право. Тогава предпочетох разумния избор заради това, че медицинската професия е традиция в моето семейство и мога да намеря разбиране и съвет за неща от практиката. И не съжалявам за този си избор ни най-малко. Ако не беше напълно осъзнат и личен избор от любов към професията на лекаря, едва ли, особено ние, които попаднахме в периода на непрекъснати промени и реформи в сектора, човек би могъл да го понесе.

Намерих място и за другата си „любов“ – от 2003 г. работя активно по повечето нормативни документи в специалността ни. Първият ни медицински стандарт ми отне 2 години…

Като казвате, че медицинската професия е традиция в семейството ви – какво имате предвид?

 Майка ми е микробиолог, баща ми е с две специалности – неврология и патологоанатомия. Сестра ми също е лекар – офталмолог. Големият ми син имаше силни колебания дали да не избере тази професия, но в крайна сметка е магистър по инженерна химия, а малкият „прохожда“ в обучението си по  международни икономически отношения. Аз съм на мнението, че не бива родителят да избира професия за децата си вместо тях. Може само да ги посъветва и да ги предпази, ако успее, от грешките на съзряването.

А как се насочихте към тази специалност?

 Временно (б.а. смее се). Като новозавършващи лекари, обичайно се насочваме към т.нар. „голяма медицина“ - хирургичните специалности. Всеки се вижда хирург или акушер-гинеколог – такава исках да стана и аз. Преходът и промените в системата обаче, не ми позволиха на онзи етап да започна такава една желана от мен специализация. И така, докато изчакам да се променят нещата – таксата за специализация да стане посилна за мен, а детето ми да порасне, за да се включа пълноценно в графика на акушеро-гинекологично звено, започнах специализация по физиотерапия като нещо временно. Започнах я с охота, но не с нагласата, че ще посветя цялата си професионална кариера на тази специалност.

Но не съм от хората, които се отказват. Като съм я започнала, трябваше да я завърша. Освен това, тази специалност започна да ме увлича като дисциплина, видях много неща, за които дотогава и представа нямах. Разбрах, че това е изключително богата, всеобхватна и мащабна клинична специалност и както се казва – усетих, че съм попаднала на мястото си.

През 1998 г. придобих специалност „Физиотерапия, курортология и рехабилитация” и към момента ръководя Клиниката по физикална и рехабилитационна медицина в МБАЛ-София на  ВМА.

По стечение на обстоятелствата, цялата ми кариера като специалист по физикална и рехабилитационна медицина е започнала и се развива тук. Тази година имам четвърт вековен юбилей даже, от 25 г. съм в болницата.

Кога започна научната ви работа и проучвания?

 Още в края на 1999 г. реших, че научната тематика, на която искам да посветя усилията си, са електромагнитните полета. Това е един от основните фактори в нашите терапевтични схеми и в лечебния ни подход. Съществуваше емпиризъм в представата за това какви неблагополучия може да има върху здравето на работещите години наред с тези апарати. Някак беше останало извън полезрението на достъпната ми тогава наука да се установи има ли наистина вредни последици за здравето на работещите в тези клиники в резултат на електромагнитните полета, генерирани от апаратите и какви точно. Работата ми беше много широкообхватна, над 30 структури по физикална и рехабилитационна медицина в страната бяха обследвани. Смея да твърдя, че всички получени резултати са напълно обективни, както и по абсолютно безспорен начин доказани статистически.

Дни преди завършването на дисертацията ми през 2013 г., се натъкнах полуслучайно и някак интуитивно на публикации в  бюлетини от 1961 и 65 години и се оказа, че още по това време наши колеги, специалисти по физиотерапия, са мислили за това и са провели проучвания в подобна насока. Само че тогава на много места физиотерапиите са били на територията на рентгеново отделение, както и не е имало екраниране на кабините за високочестотна терапия, каквото сега има навсякъде и е едно от изискванията, за да се разкрие такава терапия. Резултатите от това проучване напълно се припокриваха с тези от моето изследване. За съжаление, 50 години по-късно, независимо от подобрените условия на труд, неблагоприятните тенденции за влияние върху здравето на персонала се запазват.

Установи се, че десетата година, прекарана в структура за физикална и рехабилитационна медицина, където има активно използване на фактори за електролечение, общо взето, е една от рисковите, както и първите 6 месеца от сблъсъка с тези фактори. Тя е свързана с косвената изява на някои ендокринни нарушения, изявата на сърдечносъдова дистония; при жените - менорагии, миоми, ранна менопауза, тенденция към по-бързо отключване на остеопороза. Тревожна е и статистиката за склонност към изява на рак на гърдата и яйчниците, но трябва да се отчете, че по принцип в последните години това зачестява и да не се абсолютизира. Но да се има предвид. Така че, новопостъпващите на работа и хората със стаж над 10 г. са най-ранимата професионална група и би трябвало там да се насочат най-много мерките за превенция и профилактика.

Вече са взети необходимите мерки за предпазване на персонала – нали така?

 Цялостно не мога да отговоря утвърдително на този въпрос. Но по отношение нагласата на самите работещи за това, че и те са част от превенцията, има напредък. Те трябва да разберат нещо свръхелементарно, а именно – не бива да се използват мобилни телефони в секторите за електролечение. Не защото смущават работата на апаратурата, а защото утежняват електрофона в сектора, повишават го и го променят. Всяка медицинска апаратура, която е свързана с генериране на променлив електричен сигнал, е източник на електромагнитно поле в по-слаба или в по-силна степен. Това важи и за всички проводници на електроуредите вкъщи, около които също се създава електромагнитно поле.

Мерките за снижаване на рисковете от електромагнитната среда, които препоръчваме, е оптимизиране на организацията на работния процес. И това не изисква допълнителни инвестиции, а разбиране и подход към проблема.

Да, ние живеем в електромагнитен смог – какво може да се направи от всеки от нас?

Това е така и към него в момента се наслагва и луминисцентният смог, което се оказва още по-страшен бич, защото има директна изява – отразява се върху качеството на съня, като продължителност и пълноценност, влияейки върху биоритъма на организма заради промяна в нивата на мелатонина – хормонът, отговорен за съня.

Не бива да се подценява и въпросът с рутерите, които „излязоха“ от офисите и „населиха“ домовете ни. Затова трябва да отбележим, че той излъчва в честотата, в която работят нашите апарати за УВЧ терапия. Затова е добре тези устройства да бъдат изключвани, когато не се използват и задължително нощем. Мобилните телефони също са източници на електромагнитно поле във високочестотния диапазон. При всички мобилни телефони най-опасен и вреден за организма е периодът, когато набираме друг номер. Затова до установяване на връзка, мобилното устройство трябва да се държи на разстояние.

Темата е безкрайна. Очаквам някой от по-младите ни колеги да прояви интерес да я доразвива.

Има ли възраждане на интереса към вашата специалност от страна на колегите ви от други специалности и на пациентите?

Физикалната медицина винаги е била част от лечението на пациентите, въпросът е, че оставаше някак сама за себе си. От другите клиницисти не се разбираше докрай, че тя има активно участие в цялостния лечебен процес и може да подпомогне оздравяването, заедно с всичко останало, което в момента се прилага на пациента. Изключително важно е да се започне навреме и то правилната рехабилитация. Зад т.нар. „разтривки“ и „нагревки“, популярни сред хората в близкото минало, се крие много мощна специалност, с голям набор от лечебни средства, с много богат клиничен опит и със стабилна професионална школа.

България е една от страните с най-добре развита школа по физикална и рехабилитационна медицина. В нашата практика се работи равностойно и рехабилитация, и физиотерапия – т.е. има съчетано приложение на всички физикални фактори – и естествени, и генерирани - електромагнитни полета, оптични полета, лазери, както и рефлексотерапия, акупунктура, заедно с кинезитерапията – лечебна гимнастика, масажи, балнео- и водолечение, морелечение, калолечение, луголечение. Работи се комплексно – така се и изучава специалността от специализиращите лекари, така се и прилага. Затова нашият опит е много по-богат в това отношение от този в други западни страни.

Можем да отчетем, че интересът към нашата специалност в последните години се дължи в голяма степен на широко рекламираните СПА-услуги в различни нелечебни заведения. Те популяризираха голяма част от дейността си чрез нашите фактори, предлагайки различни програми за почивка и отдих. А България е изключително богата на лечебни минерални води и субпродукти – калонаходища, лиманни езера, торф.

От друга страна, повишаващият се процент болести на съвремието от заседналия начин на живот и стреса карат много от пациентите сами активно да търсят и да искат да им се приложи рехабилитационно лечение. Ефектът е видим и фактът, че това в много случаи им позволява да оставят настрани лекарствата усилва интереса и подобрява представата лавинообразно.

В последните години съсловната ни организация възобнови една традиция в научните ни форуми – интердисциплинарността и това реално даде на колегите ни клиницисти един по-задълбочен поглед и съвременен „прочит“ на възможностите на специалността ни.

Скоро предстои празникът на Военномедицинската служба – 1 септември – кажете повече за това...

По стар стил той е на 17 август 1978 г., а по нов стил – на 1 септември. Миналата година се отбеляза юбилейната 140-та годишнина от създаването на Военномедицинската служба. Имаме с какво да се гордеем. Развитието на специалността ми в България, по данните с които разполагам, тръгва от нашата структура, създадена през 1948 г. от полк. проф. Светлана Бойкикиева в Общоармейската болница, в изпълнение на заповед на военния министър тогава. Впоследствие тук са обучавани всички специалисти за военните санаториуми в страната. Това е наш, български опит, който е реализиран стъпка по стъпка през годините.

А ние, военните медици, сме малко по-особена порода. От една страна, сме лекари по сърце и душа, от друга страна, се чувстваме офицери до мозъка на костите си.

Традициите, които имаме във военната ни медицина, трябва да продължат. Затова и ръководството на ВМА положи толкова усилия да направи възможно обучението на военни лекари, както в много други страни и в момента във Варна, съвместно с Военноморското училище и Медицинския университет там, ще се обучава вече трети випуск по тази специалност. Тези деца трябва да имат базата, от която да черпят вдъхновение. Иначе пътят не е лек, но те имат ентусиазма на младостта, а след време ще имат и нужната подготовка за среща с предизвикателствата на службата.

Иначе, няма какво да се залъгваме - стресът при военните лекари е повече. Неслучайно, именно лекарите водим класациите на психолозите и то в световен мащаб за професионално изчерпване, следвани от полицаи, военнослужещи, пожарникари и т.н. Имаме „привилегията“ да попадаме в две от тях.

Как си почивате и релаксирате?

 Не остава много време за това. Ако имам някакъв подтик – пиша стихове, ако имам възможност – излизам сред природата или посвещавам време на децата си. Ако нямам време и за това – ме разхожда кучето. Онази, другата почивка – без компютър и телефон, сигурно предстои. Иначе я препоръчвам и изисквам от пациентите си... Но, някак се наложи да привикнем към такова ежедневие – динамично. Няма как да останем извън него...