Д-р Мария Чолакова: 10% от исхемичните инсулти поразяват млади хора

Д-р Мария Чолакова е завършила медицина в Медицински университет, София през 2011 г. с отличен успех. След дипломирането си работи за кратко като доброволец в Неврологична клиника на ВМА и в Клиниката по анестезиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Специализира неврология в Клиниката по неврология на МБАЛ „Токуда Болница София“ в периода 2012-2016 г.

През 2016 придобива специалност по неврология и правоспособност по евокирани потенциали, през 2017 г. - правоспособност по електромиография, през 2018 г. – отоневрология от МУ-София. Интересите й са в областта на мозъчно-съдовите и демиелинизиращите заболявания. Членува в Българското дружество по неврология и Европейската академия по неврология.

През 2019 г. защитава дисертация за научна и образователна степен „доктор” на тема „Рисков профил и особености в етиологията, патогенезата и протичането на исхемичния мозъчен инсулт при пациенти под 50-годишна възраст”, с научен ръководител проф. Иван Стайков, д.м. Днес разговаряме с д-р Чолакова за рисковите фактори и подходите за превенция на инсулта при хора от тази възрастова група - един въпрос, който става все по-актуален с оглед на високата заболеваемост и преждевременна смъртност у нас.     

Д-р Чолакова, как се породи интересът Ви към темата за инсулта при млади хора?

Мозъчният инсулт е социално значимо заболяване, което засяга годишно 15 милиона души в световен мащаб. То води до смърт при около една трета от пациентите и тежка инвалидизация при две трети от оцелелите. Интересът ми към това заболяване в млада възраст бе породен от необходимостта от задълбочени проучвания за рисковите фактори, първичната и вторичната му профилактика. Тромботичните събития в млада възраст са източник на смъртност и заболеваемост. Приблизително 80% от всички инсулти са исхемични, от които 10% са пациенти на възраст под 50 години - т.нар. „инсулт при млади пациенти“.

Кои подгрупи са най-често засегнати от инсулт – по пол, професия, местоживеене – град или село и т.н.? Какъв е профилът на младия българин, засегнато от инсулт?

Етиологията на исхемичния инсулт при млади пациенти е много по-разнообразна, отколкото при възрастните. По-често засегнати са жените между 30 и 44 год., според някои проучвания в Европа и САЩ, поради специфични рискови фактори за този пол - прием на орални контрацептиви, бременност и следродилен период. По-голяма е честотата му в развиващи се, отколкото в индустриални райони. Водещите придобити рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт при българите под 50 години са: дислипидемия, артериална хипертония, алкохолна злоупотреба, тютюнопушене, обструктивна сънна апнея, захарен диабет, наднормено тегло. Особено внимание трябва да се обърне на генетичните фактори или факторите за тромбофилия.

Тромбофилията се определя като предразположение за неправилно образуване на съсиреци. Необходимо е тестването на пациентите за тези фактори при инсулт в млада възраст, при фамилна обремененост за тромботични събития в млада възраст, дълбоки венозни тромбози и/или белодробна тромбемболия също в млада възраст, а при жените - и анамнеза за спонтанни аборти.

Изследването за тромбофилия трябва да включва- PAI мутация 4G/5G, MTHFR (C677T, A198C), протромбин мутацията G20210A, фактор V Leiden, протеин S, протеин C, антитромбин III, антифосфолипидни антитела.

Какво показват епидемиологичните данни за Европа и България – къде сме по заболеваемост и смъртност?

Според Световната здравна организация, мозъчният инсулт е втората водеща причина за смърт при хората над 60 годишна възраст и петата водеща причина при хора на възраст от 15 до 59 години. България е на едно от първите места в това отношение. Смъртността от мозъчни инсулти е 270.1 за мъжете и 265.1 за жените на 100 000 души население.

В България се регистрират годишно около 82 398 случая с мозъчно-съдови заболявания от които 35 311 случая са с мозъчен инсулт. През 2017 е имало 1.12 млн. души с инсулт за Европейския съюз и 7.06 млн. изгубени години на инвалидизация поради инсулт.

Как се отрази пандемията на тази заболеваемост?

Пандемията COVID- 19 увеличи честотата на тромботичните инциденти, в това число и на мозъчния инсулт. Инфекцията COVID-19 е свързана с риск от повишено тромбообразуване, затова е необходимо проследяването на тези пациенти с оглед на тези усложнения.

Кои мерки за превенция могат да се препоръчат при тази възрастова група?

Необходим е стриктен контрол на рисковите фактори за исхемичен инсулт- придобити, особено при наличие на генетични, защото рискът от тромботичен инцидент е многократно по-висок. С оглед на първичната и вторичната му профилактика е необходимо коригиране на високото артериално налягане, профилактика с орален антикоагулант при предсърдно мъждене, добър контрол на кръвната захар при захарен диабет и корекция на високия холестерол, редовни физически упражнения, избягване на наднормено тегло чрез спазване на здравословна диета, намаляване консумацията на алкохол, избягване на тютюнопушенето.

Достатъчно добра ли е връзката между личните лекари, невролозите от СИМП, спешната и болничната помощ?

Съществува добра връзка между невролозите и лекарите от СМП, поради възможността за лечение на инсулта в първите часове от началото на симптомите. Възможно е прилагането на тромболитично лечение до 4.5 часа от началото му, както и ендоваскуларно лечение до 6 часа при оклузия на голям кръвоносен съд. Тук е и ролята на ОПЛ и медиите за обучаването на пациентите за разпознаване на симптомите на инсулт. В много страни в Европейския съюз и САЩ се прилага скалата FAST. Името й идва от най-честите симптоми за инсулт- изкривяване на лицето (face), слабост в някой от крайниците (arm), говорни нарушения (speech test).

Има ли специфични терапевтични подходи при инсулта в млада възраст?

При пациенти в млада възраст преживяли исхемичен инсулт и с установено носителство на тромбофилия, в определени случаи е уместна терапия с орален антикоагулант с оглед на вторичната му профилактика.

Какво бихте препоръчали на всички, които попадат в тази рискова група?

Пациентите, които са в рисковата група за това заболяване, трябва стриктно да се проследяват за рисковите фактори за исхемичен мозъчен инсулт. При здравословен начин на живот и контрол на тези фактори, рискът от настъпването му значително намалява.