Д-р Светослав Стефанов: Най-големият проблем на здравеопазването ни е недостигът на кадри

Д-р Светослав Стефанов от Търговище е тазгодишният носител на приза „Семеен лекар на годината“ на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). Отличието се връчва по традиция на годишния научен форум на организацията, а медикът е неговият 17-ти носител.

Д-р Стефанов e общопрактикуващ лекар c повече от 20-гoдишeн опит. От 2002 г. той e председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в област Търговище. През 2014 г. бе удостоен и с приза „Лекар на годината“ в област Търговище.

Възпитаник е на МУ – Варна, завършил е и магистратура по здравен мениджмънт в Стопанската академия в Свищов.

Ето какво сподели д-р Стефанов пред Zdrave.net.

Д-р Стефанов, с какво чувство приемате наградата, за която бяхте номиниран от колегите си?

Трогнат съм. Тя ми е много скъпа, точно защото колеги са решили, че съм достоен за нея и са ме посочили. Разбира се, има и други номинирани, много достойни и отдадени лекари. Затова казвам, че се чувствам като пръв сред равни и я приемам като награда за цялостен принос. Всъщност, това отличие ми върна вярата в хората.

Разкажете накратко за работата си.

Работя в групова практика от 22 години, заедно с работата ми на общопрактикуващ лекар съм и управител. Още от самото начало на реформата тръгнахме по този път заедно с още петима колеги, обединихме се с идеята да бъдем заедно и да си помагаме. Бях лекар на кабинет по вътрешни болести и някак естествено стана този преход.

Сега сме същите петима лекари, целият ни персонал е 15 души – медицински сестри, фелдшери – лекарски асистенти, регистратор. Общо имаме 10 000 пациенти, освен от Търговище, от още 17 села.

Кой според Вас е най-големият проблем в здравеопазването ни днес?

Недостигът на кадри. Проблемът е тежък и ще става все по-тежък. Трябва да се намери начин да бъдат мотивирани млади хора да учат за лекари и за други медицински професии като лекарски асистент и да остават в страната.

Съсловието застарява, не трябва да се заблуждаваме. Чакат ни тежки дни, ако не намерим начин да решим проблемите с кадрите. Иначе ще трябва да си внасяме медици, сигурно дори не от Европа, а от някъде извън нея.

Вие сте сред малкото все още лекари у нас, които провеждат онлайн консултации – чрез видеовръзка, по документация. Как решихте да тръгнете по този път?

Първо, защото смятам, че има логика и смисъл и че това има бъдеще.

Започнах с едно приложение, което ми попадна, след това се оказа, че има още възможности този начин на работа да се развива. Ползвам чужди езици и се оказа, че има хора, които проявяват интерес – имах например консултации с френскоговорящи пациенти.

Засега у нас интересът е малък, но ще нараства. На практика COVID пандемията стана причина да обърнем поглед към онлайн консултациите. Поддържам връзка с колеги във Франция, там също те са се наложили по време на пандемията, там също не е имало законова регулация, но сега вече се създава. Естествено е тази дейност да бъде регулирана, така както е регулирана медицинската дейност в кабинетите ни. И това ще стане, въпрос на време е.