Д-р Станчев: Дистанционната работа ще се увеличава и в сферата на здравеопазването

Д-р Верислав Станчев завършва медицина в МУ-София през 1984 г. От 1986 г. работи в НЦОЗА. Главен асистент със защитена дисертация на тема „Ергономични и здравни проблеми при работа с видеодисплеи“. Специализирал е в областта на трудовата медицина и ергономия. Има участия в работни групи към Министерство на здравеопазването. Председател на Технически комитет - ТК59 „Ергономия“ при Български институт за стандартизация.

Днес заедно с него търсим отговор на актуални въпроси, свързани с работата от разстояние – хоум офис като форма на организация на трудовия процес: как ще се развива тя в бъдеще, какви са последиците за човешкото здраве от продължителната работа с устройства с електронен дисплей, провеждат ли се научни изследвания в тези области и какви решения се очакват от тях. 

Д-р Станчев, отмина ли изцяло ерата на хоум офис след COVID пандемията? Има ли изследвания, които показват в кои страни това все още е предпочитана форма на организация на работния процес? В кои отрасли е най-разпространена тя?

Намираме се в началото на ерата на домашния офис. Тази организация на труда е определена като „работа от разстояние“ в Кодекса на труда. Специфична характеристика на работата от разстояние е, че тя е форма за организиране на работа, която се извършва с използване на информационни технологии. Освен това местата за извършване могат да бъдат не само в дома, а в изнесени центрове на фирмата, споделени работни пространства и др. Тези форми на организация се прилагат у нас. Работата от разстояние (дистанционна работа) е широко разпространена в развитите държави, а пандемията я въведе бързо и у нас. Тенденцията е за увеличаване на работните места за дистанционна работа. При редица професии като тези от сферата на медицината, социалните услуги и сигурността дистанционни форми на работа се прилагат рядко. За други, като тези от сферата на информационните технологии, това е нещо нормално.

В доклад на Европейския парламент се подчертава, че пандемията от COVID-19 е формирала организационни и управленски практики и е променила условията на труд за голям брой работещи в Европа, което има последици за работното време, благосъстоянието и физическата среда на работното място. В доклада се обсъжда ефектът на пандемията върху разпространението на дистанционна работа. Тя е свързана с повишена гъвкавост и автономност, но и с отрицателни последици като размиване на границите между професионалния и личния живот. По-голяма е интензивността на труда и стреса и се подчертава, че физическото и психичното здраве на работещите трябва да бъде гарантирано в този контекст. Насоки за работа са включени в Европейска стратегическа рамка по здраве и безопасност 2021-2027 „Здраве и безопасност при работа в променящите се условия на труда“. Тя предвижда управление на промените в контекста на зелените, цифровите и демографските преходи като един от ключовите приоритети.

Какво място заемат тези препоръки в Националната здравна стратегия 2021-2030 г.?

Те са включени в рамката на приоритет „Здраве и спорт“, в която са маркирани водещите насоки в здравеопазването. Заложените цели са повишаване на ефективността на здравната промоция и превенция, включително и повишаване на здравната култура, ограничаване високите нива на рисковите фактори за здравето на населението, преодоляване на териториалните диспропорции. Така също е посочено прилагането на иновативни технологии за насърчаване и контрол на здравна профилактика, предоставяне на дистанционни здравни и мобилни услуги за наблюдение на пациентите. Изпълнението на тези насоки за работа е свързано с широка употреба на информационни технологии и вероятно ще създаде условия за дистанционна работа и в сферата на здравеопазването.

Какво показват изследванията за България? Харесва ли българинът работата от разстояние? Какво е отношението на работодателските организации?

Работодателите възприемат тази организация на труда. За някои работодатели това е свързано и с допълнителни разходи за осъвременяване на оборудването и поддържане на по-големи технически екипи. Налага се да се отдели специално внимание на сигурността на данните. Всичко това е свързано и с привличане на висококвалифицирани кадри.

Работещите също приемат дистанционната работа. За част от работещите тя позволява да решат редица проблеми, свързани с пътуване и отглеждане на деца. Eurofound съобщава за 41.7 милиона работещи от разстояние в Европа през 2021 г. Към положителните резултати, описани в анализа, са добавени и увеличаване на продължителността на работа и риск от изолация. Част от работещите трудно намират баланса между работа и семейство в новите условия. Това е свързано с повишено напрежение и стрес. В доклад на Европейския парламент относно психичното здраве в цифровия свят на труда като рискови фактори са посочени прекомерната свързаност, размиването на границите между професионалния и личния живот, по-голямата интензивност на труда и стреса, свързан с технологиите. Понякога работещите срещат затруднения и поради технически и организационни причини. Проучване у нас показа пропуски при техническото осигуряване на онлайн обучение по време на пандемията. В списание Work са представени данни за проучвания обхващащи ергономичните рискови фактори на работното място при дистанционна работа. По брой проучвания на първо място са САЩ, следвани от Великобритания и Бразилия. Проучвания се провеждат и в останалите развити държави.

Кои са рисковете за човешкото здраве при работа от разстояние? В каква насока се ориентират научните изследвания днес?

Проблемите при дистанционна работа могат да се разделят на две групи. Едната група са свързаните с работата с видеодисплей. Проучванията в тази област започнаха със широкото разпространение на персоналните компютри през 80-те години на миналия век. Досега проучванията у нас винаги са били сравними с европейските. Имаше участие на специалисти от НЦОЗА на световните конгреси, посветени на работа с видеодисплеи и ергономия. Български доклади, някои с участие на специалисти от НЦОЗА, са представяни и на конгреси по офталмология в Италия, Унгария и Гърция. Част от проучванията са свързани със зрителната умора при работа с видеодисплеи. Също така е проучвана организацията на работните места и оборудване и свързаните с това мускулно-скелетни оплаквания. Наши данни показаха, че промени в зрението могат да бъдат регистрирани още след 1 час работа, като те се увеличават при продължителна работа. Това съответства на данни от водещи институти в Швеция и Италия. На базата на тези и други данни се изготвят препоръки за режим на труд и почивка. Така при работа с видеодисплей, освен регламентираните почивки, се препоръчват микропаузи. Тези прекъсвания на работата се осъществяват без да се напуска работното място, като се променя извършваната дейност или се извършват спомагателни задачи. Въпреки необходимостта от промяна, действащата Наредба № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи отразява всички важни проблеми. В нея е записано изискване към работодателите да организират работния процес така, че да има възможност за извършване на други дейности с цел намаляване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи.

Проучване, публикувано в издание на НЦОЗА през 2022 г., показва висока честота на зрителни оплаквания при работещи с видеодисплей и промени в зрението, като миопия. Тревожен резултат е, че само при 28% от изследваните лица има добра корекция на съществуващите рефракционни аномалии. Причините за това са комплексни, но важна е тенденцията за неглижиране на зрителни оплаквания сред част от работещите с видеодисплей. Резултатите са в съгласие с по-ранни данни. Проучванията у нас на здравни оплаквания при заети с дистанционна работа лица са при сравнително малки групи работещи и при различия в използваните методи. Така че не разполагаме с ясна картина за разпространение на здравните проблеми, свързани с дистанционна работа.

Значителен брой проучвания са насочени към ергономичните рискови фактори на работното място, водещи да високи нива на зрителни и мускулно-скелетни оплаквания. Съвременните монитори позволяват работа при приемливо натоварване на зрението, което беше само пожелание напр. преди 10 г. Повишава се значението на размера на монитора, околното осветление, разпределението на яркостите в зрителното поле и наличието на блясък и заслепяване като причини за поява на зрителна умора и дискомфорт. Различни автори проучват ефекта на размера на монитора при работа, както и това дали да се ползва един голям или два по-малки монитора. На базата на получени данни вече е разпространена практика работното място да се оборудва с два монитора до 24′′. У нас това е приложено в контактни центрове. Също така мерки за контрол на дневната светлина чрез щори са обичайни практики в ежедневието. Понякога се пропуска, че поставянето на щори има ефект само тогава, когато те са здрави и лесни за регулиране от работещите. Само тогава може да се избегне заслепяването и попадането на пряка слънчева светлина на работните места.

Други проблеми са свързани със статичните и неудобни работни пози. Проучвания определят работата с лаптоп като водеща до повече мускулно-скелетни оплаквания в сравнение с употребата на десктоп компютри. За преодоляване на този проблем се препоръчва да се отдели допълнително внимание на работните мебели, посочващи устройства – мишки и клавиатури и др.

Втората група проблеми са свързани с организацията на дистанционния труд и режимите на труд и почивка. Някои от рисковите фактори за поява на здравни оплаквания със здравен характер са: изолацията при работа, неясни отношения с колеги и началници, пропуски свързани с работния процес, които водят до стрес. Съществено е спазването на нормирано работно време и регламентирани почивки при работа. В практиката често работния ден се удължава и/или се намалява междусменната почивка. Също така се работи в почивните дни. Някои от причините за това са разпределението на работните задачи и недобрата комуникация с колеги. Съвместяването на семейните задължения и работните задачи може да бъде твърде сложно. Не трябва да се подценява и значението на работа с колеги и клиенти, намиращи се в друг часови пояс. Това може да наложи нощна работа или работа в необичайно време рано сутрин или късно вечер.

Има ли държави, в които вече се върви към регулация на този вид труд?

Да, България е една от тези държави. Работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда. Съществуват и наредби за работа с видеодисплеи и режими на труд и почивка. При тази организация на труда са приложими и други разпоредби. Важно е да се подчертае, че нашето законодателство в областта на здраве и безопасност на труда е хармонизирано, като са въведени съответните директиви. За промени в Директива 90/270/EEC за работа с екранно оборудване се води дискусия, като работна група в Люксембург направи първите предложения още през 2015 г. Надявам се, когато промяната стане факт, да въведем без отлагане промените в нашето законодателство. Приетите в България международни стандарти са достъпни на сайта на Български институт по стандартизация.

Специалисти на НЦОЗА също участват активно в работата на техническите комитети. Въвеждането на международни и европейски стандарти с превод на български език подпомага установяване на единна терминология у нас, вкл. в областта на здраве и безопасност при работа. Такива са сериите стандарти – Безопасност на машините, Ергономични принципи, свързани с психическото натоварване при работа, група стандарти ISO 9241 Ергономия на взаимодействието човек-система. Последните са свързани с работата с видеодисплеи и софтуерната ергономия.

Също така в стандарти са публикувани методи за оценка и измервания, които се прилагат от специалистите в областта на осигуряване на здраве и безопасност при работа. Примери за това са стандарти, свързани с проектиране на машини и оборудване, работни пози и работни движения, топлинна среда и др.

Какви са очакванията Ви като експерт за нашата страна?

Ние следваме общите тенденции в Европа. За съжаление, една от тях е продължителната употреба на цифрови устройства. Обичайната работа с видеодисплей в рамките на работния ден не застрашава здравето на работещите. Често срещаните зрителни и мускулно-скелетни оплаквания могат да бъдат редуцирани чрез прилагане на подходящи мерки. В ежедневието към натоварването при работа се добавя интензивната употреба на телефони, таблети и др. цифрови устройства за комуникация, четене на книги, филми и телевизия. Това увеличава прекомерно натоварването на зрението и освен зрителни оплаквания и главоболие, води до поява или прогресиране на миопия. Статичните и неудобни работни пози водят до висока честота на мускулно-скелетни оплаквания. Обездвижването повлиява отрицателно сърдечносъдовата система и нормалното функциониране на организма. Големият проблем, който не е решен, е как да се намали общата продължителност на работа с електронни устройства, за да се запази здравето на индивида. Особено остро този въпрос стои за младежите и децата. Един от пътищата е повишаване на здравната информираност на работещите и на цялото население.