Нобеловата награда за химия за 2020 г. вече е в ръцете на две дами - французойката Еманюел Шарпантие от Института "Макс Планк" за изследване на патогените в Берлин и американката Дженифър Дудна от Университета Бъркли в Калифорния за "разработване на метод за редактиране на генома", съобщиха от Нобеловия комитет.
"Еманюел Шарпантие и Дженифър Дудна откриха един от най-острите инструменти в генетичните технологии - генетичната ножица CRISPR/Cas9 ", се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Еманюел Шарпантие открива молекулата tracrRNA, използвана от бактерията Streptococcus pyogenes за защита чрез разделяне на заразна ДНК. След това тя обединява усилията си с Дженифър Дудна и от 2011 г. насам сътрудничеството им бързо води до впечатляващи резултати.
Създадената от тях технология за редактиране на генома позволява да се модифицира ДНК по прецизен начин. Тя е отличена от сп. "Science" като изобретение на 2015 г. През същата година двете стават лауреати на престижната награда "Принцесата на Астурия". Следващата година Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна получават наградата "Л'Ореал-ЮНЕСКО за жените и науката 2016".
През 2018 г. заедно с литовеца Виргиниус Сикснис от университета във Вилнюс са удостоени с награда "Кавли" за нанонауки за разработването на по-бърз и прост метод за редактиране на ДНК - CRISPR-Cas9.
"Тази технология има революционно въздействие върху науките за живота, тя допринася за разработването на нови терапии срещу рака и може да осъществи мечтата за лечение на наследствените заболявания", коментира проф. Пернила Витунг Стафсхеде, член на Кралската шведска академия и на Нобеловия комитет по химия, цитирана от агенция Ройтерс.
Друг водещ учен - Клаус Густафсон, председател на Нобеловия комитет по химия, определя метода като революция не само във фундаменталната наука, но и като стъпка към създаването на иновативни нови методи за лечение. Густафсон подчертава, че благодарение на откритието на лауреатките, направено преди осем години, всеки геном може да бъде редактиран, за да "бъде поправен генетичен дефект". "Огромната мощ на тази технология означава, че трябва да я използваме много внимателно", предупреди той, очевидно намеквайки за спазването на етични правила и недопускането на злоупотреби като например създаването на „дизайнерски бебета“.
"Също така е ясно, че това е технология, метод, който осигурява невероятни възможности на човечеството", каза още Клуас Густафсон.
Засега „генетичната ножица“ се използва за създаването на нови терапии при тежки наследствени заболявания като сърповидно-клетъчна анемия. Учените очакват все по-широкото й приложение в онкологията, както и в терапията на редките болести, но не изключват също така тя да открие нови хоризонти пред лечението на разпространени заболявания като ХИВ, диабет и шизофрения.
