Д-р Андрей Неутов е началник на Отделението по кардиохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ – Пловдив с над 20-годишен клиничен опит.
Завършва Одеския държавен медицински университет през 2001 г. и още същата година, по покана на проф. Александър Чирков, пристига в България да специализира кардиохирургия. Придобива специалност през 2014 г.
През годините е преминал редица обучителни курсове към водещи кардиохирургични клиники в Европа. Бил е част от кардиохирургичните екипи на УМБАЛ „Света Екатерина“ (2001-2010 г.), УМБАЛ Токуда (2010-2011г.), „Понтика“ Бургас (2011-2014г.), Аджибадем Сити Клиник Кардио (2014-2024 г.).
През 2023 г. кардиохирургът за пръв път в България извършва аорто-коронарен байпас на четири коронарни артерии с минимално инвазивен достъп - торакотомия. Д-р Неутов е член на Европейската асоциация по кардиохирургия и Българската асоциация по гръдна и сърдечна хирургия.
В навечерието на Световния ден на сърцето разговаряхме с него за напредъка в сърдечната хирургия, за трудностите и предизвикателствата пред лекаря кардиохирург, за превенцията на сърдечносъдовите заболявания и нагласата на хората към необходимостта да се грижат за собственото си здраве.
Д-р Неутов, Световният ден на сърцето е най-добрият повод да поговорим за профилактиката на сърдечносъдовите заболявания, които, както знаем, са най-честата причина за смърт в България. От гледната точка на кардиохирург, какви мерки трябва да се предприемат, за да се пречупи тази тенденция?
Най-добрият начин за преодоляване на тази тенденция е системна, национална политика в тази насока. Промените в начина на живот на населението са от ключово значение: популяризиране на здравословно хранене, повишена физическа активност, ограничаване на солта, захарта, другите бързи въглехидрати и преработените мазнини, както и системна борба за отказ от тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.
В допълнение към това, редовните скринингови и профилактични прегледи, навременната идентификация и адекватното управление на рисковите фактори, като артериална хипертония, дислипидемия, диабет и наднормено тегло, могат да предотвратят 90% от сърдечносъдовите инциденти.
Това е в по-глобален план. В целия този контекст бих поставил на първо място личната отговорност на всеки един от нас към своето здраве. Просто е необходимо да се осъзнае, че здравето трябва да е приоритет. Без него всичко останало вече няма толкова съществено значение. В случая не споменаваме нищо за стреса и психичното здраве, но това е една съвсем друга голяма тема.
От гледната точка на кардиохирург мога да кажа, че хората често късно осъзнават тези неща. След една сърдечна операция всичко, което споменах дотук, придобива още по-голямо значение и смисъл.
Как се промени кардиохирургията през последните години? Разшири ли тя своя диапазон, стана ли по-безопасна и по-малко травматична?
От една страна, благодарение на напредъка на инвазивната кардиология, определени състояния и диагнози вече не налагат извършване на сърдечна операция и се разрешават по интервенционален начин от колеги кардиолози. От друга страна, кардиохирургията през последните 20 години тотално промени своя облик.
Почти във всеки вид операции все повече навлизат в стандартната практика минимално инвазивни техники, подобряват се клапните протези, все повече извършваме клапносъхраняващи операции. В сравнение с преди, прогресивно намалява рискът от сърдечните операции, както и възстановителният период.
Търсят ли пациентите навреме консултация и помощ от кардиохирурзите? Достатъчно добра ли е връзката между вас и личните лекари и кардиолозите в доболничната помощ?
Пътят на един пациент към сърдечната операция първо минава през личния лекар, понякога директно през кардиолог, който установява вероятна необходимост от сърдечна операция. В кардиологичните отделения се провеждат всички необходими изследвания. Изградената в България система предполага обсъждането на всеки един пациент от т.нар. Heart team с участието на неинвазивен и инвазивен кардиолог и кардиохирург. Взема се решение дали е необходима операция на сърце. След това ние обсъждаме с пациента и неговите близки всички детайли и въпроси относно предстоящата операция. Бих казал, че връзката между нас и кардиолозите в доболничната и болничната помощ в България е доста добра.
Кой е най-големият страх, който изпитват хората, когато научат от лекаря, че най-подходящото лечение за тях е сърдечната операция? Как може този страх да бъде преодолян – може би освен с индивидуален подход, и с кампании за по-добра информираност на обществото?
Най-големите страхове на един пациент и неговите близки винаги са: „Защо аз?“, „Дали ще преживея операцията?“, „Дали ще се събудя от упойката?“, „Колко лесно и дали ще се възстановя?“ Все по-голяма част от нашите пациенти идват информирани и задават много по-конкретни въпроси, свързани с предстояща хирургична интервенция. В медийното пространство и интернет има невероятно количество информация, която обаче много често е объркваща и разнопосочна. Бих казал, че в момента елементът на доверие между пациента и хирурга и екипа на клиниката има по-голямо значение от когато и да е било. Въпреки напредъка на сърдечната хирургия, страхът от операцията не може да бъде преодолян изцяло, според мен. Ние не сме машини, а хора. Но доверието, индивидуалният подход, адекватната и достоверна информация и добрата комуникация между пациента, неговите близки и екипа на отделението, позволяват да се намалят тези страхове и стресът на всички етапи от лечението.
С какво чувство посрещате Световния ден на сърцето? Как ще го отбележите в клиниката Ви?
Денят на сърцето посрещам с благодарност, щастлив съм, че мога да помагам на хората, техните сърца да стават по-здрави. Все повече се замислям за отговорностите, които вървят заедно с тази „привилегия“. Тази година решихме да дадем старт на една нова инициатива, която се надявам да продължи през годините. Миналата събота УМБАЛ „Пълмед“ и Отделение по кардиохирургия, част от групата на „Булфарма“, заедно с два пловдивски велоклуба – „Крива спица“ и „7 Hills“, заедно с нашите приятели и оперирани пациенти организирахме велопоход „Вело Пулс Пловдив 2025“. Събитието събра над 200 участника.
Трима от тях са след сърдечна операция в миналото. С нас караше колело и Георги Пеев, който е единственият българин и един от малкото в Европа с трансплантирано сърце и бъбрек и води много активен спортен и социален живот. Той е световен и многократен европейски шампион по плуване за трансплантирани атлети. Събитието беше проведено под патронажа на пловдивския митрополит, Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Нашата идея беше не с думи, а с конкретни действия да дадем пример за многото възможности за здраво и силно сърце. Иначе самия Световен ден на сърцето посрещаме със сърдечни операции и грижи за нашите пациенти.
Искате да кажете, че оперираните пациенти могат да карат колело?
Категорично, да! Но не веднага, разбира се. Трябва да мине известен възстановителен период. Идеята на всяка сърдечна операция е хората след нея да се върнат към нормалния си начин на живот, да живеят по-дълго, да се премахнат редица рискове и те да могат да правят повече неща в сравнение с преди. Един от участниците в нашия велопоход и наш бивш пациент, след сърдечна операция преди по-малко от една година, беше леко разочарован, че обиколката е била само 32 км (смее се). Колоезденето е прекрасен начин за поддържане на общия тонус, поддържане на доброто физическо здраве като цяло и категорично води до подобряване на състоянието на нашата сърдечносъдова система.
Заедно правим сърцата по-силни!
