11 международни патентни заявки и 2 за промишлен дизайн бяха отчетени на заключителното информационно събитие по проект „Програма за стратегически научни изследвания и иновации на МУ – Пловдив, съобщават от висшето училище. Събитието се състоя в присъствен и онлайн формат и събра представители на академичната общност, научните среди, институции, бизнеса, партньорски организации и изследователските екипи по десетте стратегически направления.
Проектът е реализиран в рамките на процедура „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“ по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз.
В приветствието си към участниците ректорът на Медицински университет – Пловдив проф. д-р Ангел Учиков заяви, че в съвременната медицина иновациите са ключов фактор за развитието на науката, диагностиката, лечението и грижата за пациентите. „Новите технологии, дигитализацията и интердисциплинарният подход създават възможности за по-прецизна, ефективна и достъпна медицинска помощ. Убеден съм, че постигнатите резултати по проекта ще имат дългосрочен принос както за развитието на университета, така и за повишаване качеството на медицинското образование и научноизследователската дейност в България“, каза проф. Учиков.
Приветствие поднесе и ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Галин Иванов, който подчерта, че проектите от този тип създават реална възможност за силно и устойчиво взаимодействие между висшите училища, като допринасят за изграждането на обща научна и иновационна екосистема.
Приветствие беше отправено и от името на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, поднесено от Никола Миладинов – пресаташе на Представителството. В него се казва, че науката и иновациите правят Европа по-независима, по-силна и по-здрава, а инвестициите чрез Механизма за възстановяване и устойчивост дават възможност на българските университети да развиват своя научноизследователски капацитет. В приветствието се посочва, че чрез проекта Медицински университет – Пловдив допринася за обогатяването на европейската наука и модернизацията на здравеопазването в България.
Поздравителен адрес по повод успешното финализиране на проекта бе изпратен от Екатерина Захариева, европейски комисар за стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации, в който се подчертава значението на устойчивите мрежи и стратегическите партньорства между академичните среди, научните институти, бизнеса и публичните институции.
„Медицински университет – Пловдив за пореден път доказва своята водеща роля като научен център, който създава нови знания, технологии и решения с реално приложение в здравеопазването и обществото“, се казва в изпратения поздравителен адрес от областния управител на област Пловдив Георги Янев.
В рамките на събитието бяха представени резултатите от десетте стратегически научни направления, като в 6 от тях са привлечени водещи изследователи от страната и чужбина.
Представени бяха и постигнатите научни резултати, развитието на изследователските екипи, трансферът на знания към индустрията и възможностите за бъдещи партньорства. Специален акцент беше поставен върху укрепването на научноизследователския капацитет и създаването на устойчиви условия за развитие на млади учени.
За реализацията на програмата е изграден управленски екип и екип от общо 290 участници, от които над 170 са ангажирани в научноизследователските групи.
Реализирани са 19 проекта в областта на приложните изследвания, насочени към иновации и развитие на интелектуална собственост, което допринася за засилване на трансфера на научни резултати към практиката.
Представители на стратегическите научноизследователски направления презентираха разработки с потенциал за внедряване в медицинската практика. Сред тях са изследвания в областта на изкуствения интелект в диагностиката, дигитализацията на здравните грижи, виртуалното обучение, микробиомните изследвания, интелигентните системи за лекарствено доставяне и нови платформи за клинична симулация.
СИТАЛА е софтуер за електронно сестринско досие, който надгражда съществуващите болнични информационни системи и оптимизира грижата за пациента. Приложението е тествано и валидирано в едно частно лечебно заведение и една областна болница, обясни при представянето ас. Василка Гюрова. Целта е допълване на съществуващите болнични информационни системи с модул, предназначен за регистрация, отчет и проследяване дейността на медицинските сестри, който да отговаря документално на новоприетия медицински стандарт здравни грижи. За момента дигиталното решение е пригодено за работа в ендокринологично звено, подадена е заявка за международен промишлен дизайн.
Иновативна уеб-платформа „Виртуален пациент“ е разработена и внедрена в помощ на обучението по фармация. Тя позволява на студентите да се потопят в атмосферата на работата в аптека още преди началото на своя преддипломен стаж, превръщайки обучението в интерактивен процес, обясни при представянето доц. Радиана Стайнова. Използването на съвременни AI решения позволява генерирането на автентичен диалог в реално време, при който бъдещите фармацевти изграждат умения за консултиране, избор на рационална лекарствена терапия без лекарско предписание, идентифицират лекарствени взаимодействия и нежелани реакции в безопасна среда, както и получават незабавна обратна връзка за справянето си веднага след приключване на симулация.
На учене чрез игри в предклиничното дентално обучение залага и иновативният електронен продукт в два режима на тренинг и изпит. Той бе представен от проф. д-р Нешка Манчорова – водещ изследовател и ръководител на изследователска група „Дигитално направлявано познание и когнитивно профилиране“. Проведено е пилотно научно изследване за оценка на обучението по приложна ендодонтия. По проекта е създаден технологично-симулационен център чрез виртуална, добавена и смесена реалност за предклинично обучение и следдипломна квалификация във Факултета по дентална медицина.
Интелигентен асистент помага за бърза диагностика при детска травма. PTSS интегрира изкуствения интелект със спешната педиатрична практика, обясни по време на представянето на платформата д-р Димитър Дачев. В рамките на проекта е създадена AI базирана система – модел за „интелигентна спешна помощ“ при пациенти от 0 до 18 г.
На AI залага и Brain Scan – система за помощ при разпознаване на фрактури. Платформата е в помощ на лекарите от спешните отделения за по-бърза рентгенова диагностика на крайници и таз с минимална възможност за човешка грешка, поясни доц. д-р Кети Токмакова.
Нова възможност в лечението на рани чрез екстракт от Betonica bulgarica (ранилист) предлага експериментално проучване на екип от фармацевти. Пластир с висока доза от многогодишното растение осигурява най-бързо затваряне на раната и балансирана клетъчна активност, поясни ас. Мерлин Есад.
