153 340 българи са със сърдечна недостатъчност

Към 1 януари т.г. 153 340 души у нас са със сърдечна недостатъчност, 95% от тях са на възраст над 60 г. 54% от болните са жени, към 46% мъже с това заболяване. Тези данни бяха изнесени днес на пресконференция на Дружеството на кардиолозите в България по повод Световната седмица на сърдечната недостатъчност от 6 до 12 май и проведеното Национално представително проучване за обществените нагласи, свързани със сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) и сърдечната недостатъчност в частност. В 13 български градове ще се проведат пресконференции, на които специалисти ще информират хората за симптомите и рисковете за развитие на сърдечна недостатачност.

„26 млн. са болните в света със сърдечна недостатъчност. У нас няма национален регистър, но по данни на НЗОК над 150 000 са диспансеризираните с тази диагноза. Смъртността у нас се дължи основно като причина на ССЗ и през 2017 г.

Проучването, което направихме, показа, че само 30% от анкетираните са наясно с факта, че водещата причина за смъртност у нас и по света е заради ССЗ. Те са лидери и през 2017 г. имаме увеличение с 2200 повече починали заради ССЗ. 80% от анкеритарите знаят за сърдсечната недостатъчност като заболяване, но без това да е в дълбочина като информация. 6,5% от анкетираните съобщават, че знаят, че са болни от ССЗ, 12,8% от тях са над 60 г. Има огромен процент от тези болни, които остават недиагностицирани“, обясни доц. д-р Мария Токмакова, дм, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив.

Тя допълни, че със сигурност профилактиката на рисковите фактори на ССЗ е един от начините за намаляване на заболеваемостта от тях. Пациентите живеят до края на живота си със сърдечна недостатъчност. За успех от лечението кардиолозите приемат факта намаление на смъртността и на рехоспитализациите или увеличаване качеството на живот на пациентите.

Проф. д-р Пламен Гацов, дм, началник на Кардиологичната клиника във II-ра МБАЛ в София допълни следното: „Ние, в България, сме на върха по заболеваемост от ССЗ. Около 2-2,5% от българите са със сърдечна недостатъчност по данни на НЗОК. Хората се страхуват най-много от рак, но умират от ССЗ. 66% от българите умират от ССЗ. Достъпността до квалифицирана здравна помощ у нас е много висока, за разлика от други дори развити държави. От една страна, имаме достъпност и специалисти, а от друга страна - нямаме достатъчно осъзнаване на проблема. У нас на някои места се лекуват пациенти с методики на световно ниво. Вече има европейска технология, с която чрез джи ес ем ще се следят показателите и състоянието на пациентите със ССЗ“.

Проф. д-р Иво Петров, дм, началник на Клиниката по кардиология и ангиология в УМБАЛ „Сити Клиник” обясни, че една не малка част от тези пациенти, ако са правилно лекувани, могат да бъдат полезни за семействата си и за обществото.

„С оглед на демографската криза у нас, като не можем да задържим младите хора, то поне да се грижим добре за възрастните. Необходима е национална политика за телемониториране на тези пациенти. В Англия има такива центрове, където на огромни монитори медицински сестри следят състоянието и определени показатели на пациенти, за които отговарят. При нужда и промяна в показателите, се консултират с лекуващия лекар.