Предложението за създаване на Скринингова програма за рак на дебело черво с таргетна група мъже и жени на възраст 45-75 години е направено от Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака. Таргетната група, която да бъде обхваната в рамките на скрининговата програма, е предложена на база на опита на други държави в провеждането на такъв скрининг.
Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос на депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев. Народният представител пита на какви епидемиологични данни се базират избрания брой тестове за колоректален карцином (160 000), както и как е направен подборът измежду наличните три опции (колоноскопия, тест за окултни кръвоизливи и фекалния имунохимичен тест).
Министър Кирилов заявява, че е предложено е целевата група на скрининговата програма да са лица на възраст между 45 и 75 години, които по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2023 г. са 2 766 200 души. Направена е оценка, която предвижда ежегодно да бъдат обхващани 80 000 души, като кампанията трябва да е за период от 5 години, като от втората година трябва да се заложи увеличение с минимум 25% на участващите в скрининга.
„При стартираща скринингова програма за начален период (1-ва и 2-ра година), и среден брой население от таргетната популация около 2 500 000, очакваният брой е както следва - при 3% участие - 74 783 лица; при 5% участие - 124 683 лица; при 70% участие - 1 744 933 лица. Не е правено разграничение по пол с цел избягване на дискриминация, макар че статистически рака на дебелото черво е по-разпространен при мъжете“, казва доц. Кирилов.
По отношение на избора на тест за скрининговата програма са разгледани от Оперативния съвет за изпълнение на Националния план за борба с рака следните алтернативи. Първата е златният стандарт за скрининг колоноскопия, която позволява идентифициране и отстраняване на полипи и други лезии в една стъпка. Недостатъкът е, че е скъпоструващо изследване, което се прави веднъж на 10 години. Другият инструментален метод е гъвкава сигмоидоскопия, която е подобна колоноскопията, но се изследва само долната част на дебелото черво. Тя позволява идентифициране на полипи, но не и отстраняването им и може също да се използва за вземане на тъканна проба (биопсия). Това е по-бърз и лесен метод за изследване, но също скъпоструващо и се прави веднъж на 5 години.
Скрининг чрез тест с взимане на проба в домашни условия е неинвазивно изследване, за което са налични три теста. Guaiac FOBT (gFOBT) проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите. Не е специфичен обаче само за човешка кръв; необходими са диетични ограничения и Американският колеж по гастроентерология препоръча изоставянето му като инструмент за скрининг на колоректален рак в полза на фекалния имунохимичен тест (ФИТ). ФИТ също проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения като ранен признак на рак, но е специфичен за човешка кръв и няма нужда от диетични ограничения. Прави се на всеки две години.
И DNA Stool Testing проверява за наличие на окултна кръв във фекалиите в проба от изпражнения, но с него се извършва и молекулярен анализ на туморни маркери. Специфичен е за човешка кръв и няма диетични ограничения. Няма реимбурсация в Европа.
„Въз основа на разгледаните алтернативи и прилаганите модели в други държави е предложен модел за България, заложен в Скрининговата кампания за рак на дебелото черво 2025-2030 г. В него подробно са посочени етапите на кампанията, обхвата и изпълнението, както и информационната кампания, която трябва да съпровожда дейностите по организирането и провеждането на скрининга, финансирането и обработката на резултатите на участниците. Скрининговата програма включва използване на медицински изделия, предназначени за самостоятелно пробовземане от пациента, пилотни за здравната система на България“, допълва още министърът.
Целия отговор на здравния министър може да видите тук.
Разследваната Златарева ли му го обясни това на министъра? Където се е завъртяла тази стара сврака, смърди на корупция