20 болници ще бъдат включени в Дигиталната платформа за медицинска диагностика

„Националната цифрова платформа за медицинска диагностика“ по същността си е информационна система, която не би могла да съществува без специално конструирана за целта хардуерна част. Това казва служебният министър на здравеопазването д-р Галя Кондева в отговор на въпрос на депутатите от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев и Божидар Божанов относно техническото задание към обществена поръчка на МЗ за разработване и внедряване на Национална цифрова платформа за медицинска диагностика.

Проектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост и има за цел да обхване цифровата образна диагностика във всички медицински специалности и да създаде възможност за генериране на база данни цифрови изображения и нейната вторична обработка посредством валидирани алгоритми за машинно самообучение, невронни мрежи и др. Идеята е платформата да бъде интегрирана с НЗИС и електронното пациентско досие. Националната дигитална платформа за медицинска диагностика ще е предназначена за всички здравни направления, с акцент върху онкология, диагностична радиология, патология и др.

„Според принципите на Системната архитектура, създаването на информационна система от този тип следва да бъде реализирано като един цялостен паралелен проект, за да могат архитектурите на софтуерната и хардуерната част да имат сто-процентова съвместимост и минимален риск от срещане на необратими проблеми след последваща интеграция. Избраният подход на цялостно решение не само минимизира общия риск, но и намалява значително сложността на управление на проекта, както и разходите за реализация, тъй като ще изисква обективно по-малко човешки ресурси, по-малко последващи корекции на архитектурата, което е най-скъпо струващата част от софтуерната имплементация, както и по-малко повторения на интеграционни тестове, а в следствие на това и значително по-кратко време за изпълнение. Съгласно Техническото задание проектът изисква реализация в рамките на 20 месеца и всяка възможна оптимизация при изпълнението е единствено в полза за качественото и срочно изграждане на системата“, казва министър Кондева.

В отговор на въпроса как е изчислено прогнозното място за съхранение на данните, което от една страна изглежда крайно недостатъчно за реалните нужди, а от друга — представлява сериозно намаление спрямо идейния проект, без обаче това да се отразява в прогнозната стойност, д-р Кондева казва, че МЗ планира да бъдат избрани и свързани към системата 20 големи лечебни заведения.

„Ще бъдат включени по пет болници от четирите медицински направления (онкология, диагностична радиология, дерматология и патология), включени в обхвата на проекта, за да се постигне максимално припокриване с други национални приоритети в областта на здравеопазването, включително и Националния план за борба с рака 2021-2027. Масивът за съхранение на диагностични изображения е оразмерен на база на оценка, съгласно която големите лечебни заведения в страната произвеждат средно годишно около 50 хиляди изследвания (DICOM studies) с общ размер на съхранените изображения до 25ТВ. При тази средна оценка за двадесетте избрани лечебни заведения за срока от 3 години на проекта ще се формира масив от (20*25ТВ)*3 = 1.5 РВ. Освен място за съхранение на диагностични изображения от двадесетте лечебни заведения, върху дисковите масиви е предвидено пространство за съхранение на масиви от данни за машинно обучение и анонимизирани изображения за целите на обучението, за което са предвидени 500ТВ“, уточнява д-р Кондева.

Тя допълва, че се планира масива за съхранение на данни поетапно да бъде надграждан и да се създаде възможност за поетапното включване на всички участници в здравната система, създаващи и обработващи медицински диагностични изображения.

За съхранение на данните ще бъде закупен нов хибриден частен облак, тъй като системата трябва да е напълно интегрирана с НЗИС. Това предполага управление на електронни направления за извършване на съответните медицински изследвания, предоставяне на експертизи от лекари специалисти въз основа на получените медицински изображения, интеграция с електронните здравни записи на гражданите. Министър Кондева е категорична, че тези работни процеси биха нарушили процесите в Държавния хибриден частен облак.