Техническият секретар на Второ педиатрично отделение на МБАЛ – Пазарджик Христина Юрукова преодоля своите притеснения и за първи път дари кръв, за да стане част от кампанията „Усмихни сърце“.
11 нови добротворци се присъединиха към кръводарителската акция. Така дарилите кръв за благотворителната инициатива станаха 25, съобщават от болницата.
Учителката от Детска градина „Дъга“ в Пазарджик Росица Генова дари за четвърти път кръв, като три от даряванията ѝ са за кампанията, посветена на Георги Арнаудов и Ангел Здравков. Тя не познава двете момчета, но решава да бъде част от нещо добро.
„Като дойдох за първи път да даря кръв за кампанията, ми хареса. Почувствах се ценна, почувствах се положително и много добре, че дадох кръв, и реших да усмихвам и аз сърца, включвайки се в тази значима кауза“, разказа Росица Генова.
Тя призова и другите хора да не се страхуват да даряват кръв, защото не е страшно, а със сигурност ще се почувстват полезни.
„Кръводарявайки, аз разбрах колко е важно да даваме кръв, от която се прави и плазма за бебета, и ми стана много приятно. Удовлетворена съм, а чувството наистина е много хубаво – да помогнеш на детенце в нужда или на болен човек. Ползите са много, а вреди няма“, коментира детската учителка, която поздрави и работещите в Кръвна банка за доброто отношение и вниманието, с което се отнасят към всички дарители.
Анелия Куртакова също дари за поредна година за благотворителната кампания. Кръводарява за пети път и го прави от сърце – за други сърца. За четвърти път кръводарителската акция подкрепи и Сотир Сотиров, който е кръводарявал общо 16 пъти. За 13-ти път кръводарява Димитър Лазаров, а за десети – Стоичко Йотов. За девети път кръв даде Красимир Урдов, а за пети – Поля Попова и Стойчо Пампов. Аспарух Гемчев кръводари за четвърти път, а Мартин Ковачев – за трети.
Даряването на кръв е важно, защото спасява човешки животи при спешни случаи, като травми, изгаряния, хирургични и акушерски интервенции, и за пациенти със злокачествени заболявания и вродени анемии. Освен че е акт на съпричастност, то има и ползи за дарителя, защото стимулира обновяването на кръвните клетки и може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания.
Кръводарителската кампания, която се провежда в Отделението по трансфузионна хематология на МБАЛ-Пазарджик продължава до 8 ноември.
Пациенти с рак, имунизирани с иРНК-базирани COVID ваксини в рамките на 100 дни от началото на лечението с широко използвани имунотерапии, са имали два пъти по-голяма вероятност да оцелеят три години след началото на лечението, съобщиха изследователи.
Сред 180 такива пациенти с напреднал недребноклетъчен рак на белия дроб, които са получили ваксина срещу COVID на базата на mRNA от Moderna или Pfizer/BioNTech, средната преживяемост или моментът, в който половината от пациентите са починали, е била 37,33 месеца. Сред 704 пациенти с рак, които не са получили ваксина срещу COVID на базата на mRNA, средната преживяемост е била 20,6 месеца.
Сред пациенти с метастатичен меланом - най-смъртоносната форма на рак на кожата - половината от 167-те пациенти, които не са получили ваксина, са починали до 26,67 месеца. От 43-мата пациенти с меланом, които са получили ваксина, повече от половината са все още живи и затова средната преживяемост все още не може да бъде изчислена.
„Наистина вълнуващата част от нашата работа е, че тя посочва възможността широкодостъпните, евтини ваксини да имат потенциала драстично да подобрят ефективността на определени имунни терапии“, заяви в изявление съавторът на изследването д-р Адам Грипин от Онкологичния център „MD Anderson“ към Тексаския университет в Хюстън.
Министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши публично постави под въпрос безопасността и ефикасността на ваксините, включително тези, използващи mRNA технология, противно на научните доказателства.
В по-ранни лабораторни експерименти изследователите са наблюдавали, че mRNA ваксините подобряват ефективността на лекарства за рак като Keytruda на Merck, известни като инхибитори на имунните контролни точки, отчасти като индуцират раковите клетки да увеличат производството на същия PD-L1 протеин, който лекарствата са предназначени да разпознават и блокират.
Всъщност, подобренията в преживяемостта в настоящото проучване са най-изразени при пациенти с тумори, които е малко вероятно да реагират добре на имунотерапия поради ниското производство на PD-L1. Тези пациенти са имали почти петкратно подобрение в тригодишната обща преживяемост след получаване на COVID ваксина, съобщиха изследователи на Конгреса на Европейското дружество за медицинска онкология през 2025 г. в Берлин.
Констатациите бяха последователни дори когато се вземат предвид независими фактори, като например производител на ваксината, брой дози и кога пациентите са получили лечение в MD Anderson.
„Надяваме се, че mRNA ваксините биха могли не само да подобрят резултатите за пациентите, лекувани с имунотерапии“, каза Грипин, „но и да донесат ползите от тези терапии на пациенти с резистентни на лечение заболявания.“
