Световната здравна организация предупреждава, че по-малко от една на всеки три страни по света има национална политика за справяне с нарастващото бреме на неврологичните разстройства, които са отговорни за над 11 милиона смъртни случая в световен мащаб всяка година, информира пресслужбата на организацията.
Новият доклад на СЗО за глобалното състояние на неврологията показва, че неврологичните състояния сега засягат повече от 40% от световното население – над 3 милиарда души.
Десетте най-често срещани неврологични състояния, допринасящи за смърт и инвалидност към 2021 г., са:
инсулт, неонатална енцефалопатия, мигрена, болест на Алцхаймер и други деменции, диабетна невропатия, менингит, идиопатична епилепсия, неврологични усложнения, свързани с преждевременно раждане, разстройства от аутистичния спектър и рак на нервната система.
Страните с ниски доходи имат повече от 80 пъти по-малко невролози в сравнение с държавите с високи доходи, въпреки високото бреме на тези заболявания. Много страни с ниски и средни доходи нямат национални планове, бюджети и работна сила, констатират СЗО призовава за спешни, основани на доказателства и координирани глобални действия за приоритизиране на здравето на мозъка и разширяване на неврологичните грижи.
„Тъй като
повече от 1 на 3-ма души по света живеят със заболявания, засягащи мозъка им,
трябва да направим всичко възможно, за да подобрим здравните грижи, от които се нуждаят“, коментира д-р Джереми Фарар, помощник-генерален директор на СЗО, отдел „Промоция на здравето, превенция и контрол на заболяванията“.
„Много от тези неврологични състояния могат да бъдат предотвратени или ефективно лекувани, но услугите остават недостъпни за повечето хора – особено в селските и недостатъчно обслужваните райони – където хората твърде често се сблъскват със стигма, социално изключване и финансови затруднения. Трябва да работим заедно, за да гарантираме, че поставяме пациентите и техните семейства на първо място и че здравето на мозъка е приоритет и в него се инвестира правилно“, допълва той.
Ето и най-обезпокоителните констатации в доклада:
Само 32% от държавите членки на СЗО (63 държави) имат национална политика за справяне с неврологичните разстройства, а само 18% (34 държави) съобщават, че имат специално финансиране за справянето с тях.
Основните услуги са недостъпни за повечето хора. Само 25% от държавите членки (49 държави) включват неврологични разстройства в своите пакети за базисно общо здравно осигуряване. Критично важни услуги като отделения за инсулт, детска неврология, рехабилитация и палиативни грижи често липсват или са концентрирани в градските райони, оставяйки селските и недостатъчно обслужваните групи от населението без достъп до животоспасяващи и животоподдържащи грижи.
Сериозна е липсата на квалифицирани здравни специалисти, като страните с ниски доходи разпологат с до 82 пъти по-малко невролози на 100 000 души в сравнение с страните с високи доходи. Този недостиг означава, че за много пациенти навременната диагноза, лечението и продължаващите грижи са просто недостъпни.
Неврологичните състояния често изискват грижи през целия живот. И все пак само 46 държави членки предлагат услуги за полагане на грижи, а само 44 държави членки имат правна защита за полагащите грижи. В резултат на това неформалните полагащи грижи – най-често жени – остават без признание или подкрепа, което засилва социалните неравенства и оказва значителен финансов натиск върху семействата.
Слабите здравно-информационни системи и хроничното недофинансиране на научните изследвания – особено в страните с ниски и средни доходи – ограничават вземането на решения, основани на доказателства, и възпрепятстват разработването на ефективни политики за неврологичните разстройства.
Без силни политически рамки, здравните системи остават фрагментирани, с недостатъчни ресурси и зле оборудвани, за да отговорят на нуждите на пациентите и семействата. Въпреки че кампаниите за повишаване на обществената осведоменост и усилията за застъпничество напредват, все още има значителен потенциал за тяхното укрепване – намаляване на стигмата, ускоряване на реформите и гарантиране, че милиони хора получават грижите и признанието, които заслужават.
От СЗО призовават правителствата да припознаят неврологичните разстройства в политически приоритет и да инвестират ресурси в изграждането на инфраструктурен, организационен и кадрови капацитет за справяне с тях.
