7 държавни болници са купували скъпоструващи лекарства за редки болести с огромни разлики в цената за един и същи продукт (Обновена)

Седем държавни болници са купували скъпоструващи лекарства с огромни разлики в цената за един и същи продукт. Това съобщиха на брифинг в МЗ зам.-министърът на здравеопазването Владимир Афенлиев и зам.-министърът на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК Станимир Михайлов.

Медикаментите са за редки болести, не са включени в Позитивния лекарствен списък и се купуват от болниците за конкретни пациенти. Финансирането на тези лекарства е въз основа на трансфер от Министерството на здравеопазването към НЗОК.

„Два типа са тези лекарства – едните са регистрирани само в Европейския съюз, но нямат цена в България, а другите изобщо не са регистрирани. Става дума за лечение на деца за дейности извън обхвата на общественото здравно осигуряване. След получаването на трансфера от МЗ здравните заведения с комисия от трима лекари решават кое лекарство да закупят“, обясни Афенлиев.

Анализ, който сравнява разходите за лекарства за някои редки заболявания през 2024 г. и 2025 г., показва рязко повишаване на плащанията, но и огромната разлика в цените. Медикамент е купен от една държавна болница за 46 000 лв., а от друга болница същият медикамент е бил купен за 150 000 лв.

Данните от извършения анализ сочат сериозно нарастване на средствата, изразходвани за лекарствени продукти – от над 112 млн. лв. през 2024 г. до близо 144 млн. лв. през 2025 г. Статистиката показва, че над 55% от ресурса по издадените заповеди през миналата година е бил насочен именно към медикаменти, което подчертава необходимостта от по-строга регулация. По думите на Афенлиев ръстът в средствата изисква да бъдат показани причините за тези девиации, те да бъдат анализирани и да бъдат взети мерки.

За 2025 г. са анализирани 10 лекарствени продукта, при които разликите в цените достигат до над 100 хил. лв. за единичен продукт, а в отделни случаи варират над 16 пъти. Въпреки че формално редът за закупуване е бил спазен, установените различия разкриват системни дефицити, водещи до неефективно управление на публичния ресурс.

Разминавания има при напълно идентични лекарства (търговско наименование, вид на опаковката и концентрация), при които едно лечебно заведение отчита цена от 46 000 лв., докато друго – едва 424,70 лв. Подобна драстична разлика се наблюдава и при друг продукт, заплащан на цени между 23 018 лв. и 64 375 лв. в различни болници.

В следващите дни МЗ ще публикува пълните данни за закупените от болниците лекарства, включително международно непатентно наименование, търговска марка, единична цена и количества.

„Основният извод от направения анализ е, че през последната година държавата е заплащала в пъти повече за едни и същи лекарствени продукти. Наш приоритет е прозрачността и отговорното харчене на публичния ресурс. Това е въпрос не само на финансова дисциплина, а на справедливост към пациентите и към всички граждани“, подчерта зам.-министър Афенлиев.

За да не бъдат допускани подобни разлики повече, болничните аптеки ще се отчитат към НЗОК в реално време. Принципът на работа ще е същият както досега с лекарствата от ПЛС, но системата ще е надградена с модул за нерегистрираните лекарства. От „Информационно обслужване“ са обявили, че през май системата ще бъде напълно функционираща.

Предприети са одити в конкретните лечебни заведения. „След като приключат одитите, ще можем да кажем какви са пропуснатите ползи за държавата“, каза Станимир Михайлов. Успоредно с проверките Министерството на здравеопазването подготвя промени в Наредба 2 и Наредба 10, които в рамките на до три седмици ще бъдат публикувани за обществено обсъждане.