85 000 реално са астматиците в България

85 000 реално са астматиците в България. Това каза проф. Огнян Георгиев, ръководител на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести на МУ-София по време  дискусията на кръглата маса „Да сведем до 0 астматичните пристъпи", която се проведе днес под патронажа на парламентарната комисия по здравеопазване.  

Той заяви, че официалната статистика, която показва 350 000 души диагностицирани с астма, е неточна. „80-85 000 души са пациентите, които приемат лекарства за астма по Здравна каса. Дори да има голям брой недиагностицирани случаи, то те със сигурност не стигат до 300 000“, каза проф. Георгиев. По думите му българските пациенти са облагодетелствани в сравнение с пациентите от Западна Европа, тъй като имат по-бърз и лесен достъп както до специалисти, така и до съвременните медикаменти. В Англия например тази диагноза и лечението били  оставени в ръцете на семейните лекари.

Доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология към УМБАЛ „Александровска“ обаче беше категорична, че в България са диагностицирани само 50% от астматиците, като по-малко от половината провеждат лечение. По думите й големият проблем в България е, че често са нужни 2-3 години от появата на симптомите на бронхиалната астма до диагностицирането ѝ, тъй като симптомите не се разпознават веднага и пациентите не се насочват към специалист навреме.

По време на дискусията специалистите се обединиха около тезата, че е нужно двете изследвания, които дават възможност за категорично диагностициране на заболяването - спирометрия и бронходилататорен тест, да бъдат реимбурсирани от НЗОК.

Доц. Владимир Ходжев, председател на БДББ и началник на Клиниката по белодробни болести към УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив, каза, че астмата остава световен здравен проблем, тъй като по данни за 2018 г. засегнатите от заболяването са 339 млн. души.

Хроничните белодробни болести – астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), се нареждат на четвърто място по причина за смърт след сърдечно-съдовите, метаболитните и онкологичните. Според статистиката, приблизително 1000 астматици умират всеки ден вследствие на заболяването, като причините за това са неподходящ подход в лечението на заболяването и прекомерна употреба на облекчаващ бронходилатиращ медикамент вместо поддържащото противовъзпалително лечение.

По данни на Глобалната инициатива за астма 45,1% от пациентите имат неконтролирана астма, като 83,7% от тях считат заболяването си за контролирано, а 69,9% не я възприемат като сериозна. Пациентите с тежка форма на астма влизат два пъти по-често в болница от останалите пациенти с астма, като медицинското им обслужване може да бъде до 5 пъти по-скъпо от това на пациентите с лека форма на астма. Така например 14% от пациентите с тежка астма са със 100% инвалидност, а 38% не могат да изпълняват пълноценно трудовите си задължения поради състоянието си.

В рамките на дискусията председателят на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова подчерта, че честотата на заболяванията, особено в детска възраст, се е увеличила значително през последните 20 години. „Считам че, усилията на държавните институции, медицинските специалисти и неправителствените организации следва да бъдат насочени към засилване ролята на профилактиката и превенцията, които да допринесат за постигането на реални резултати за ограничаване на заболеваемостта от астма в България“, допълни д-р Дариткова.