9 от 10 души с ХБЗ у нас нямат поставена диагноза

У нас 9 от 10 души с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) нямат поставена диагноза. При тях болестта се открива късно, а това може да се промени, ако се промени регулативната рамка, за да се улеснят ранната диагностиката и пълноценното проследяване.

Това констатираха днес лекари, представители на пациентски организации и болнични сдружения на среща в централата на БЛС.

Наложително е да има промени относно ранните етапи на ХБЗ, като се въведат съответните кодове от МКБ – 10, а така също и да се регламентира диспансерно наблюдение на пациентите в ранните етапи на ХБЗ от общопрактикуващите лекари със задължителна консултация с нефролог по описан алгоритъм – тези предложения отправиха участниците в срещата, които подчертаха, че към момента пациентите с ХБЗ не могат да получат диагноза, защото у нас заболяването не е включено в нормативната уредба, в която присъства единствено хроничната бъбречна недостатъчност.

Ранното диагностициране би помогнало на много хора да получат навреме адекватно лечение и да избегнат бързата инвалидизация, която съпътства терминалния стадий, където единствената терапия е диализата, категорични бяха специалистите.

В срещата участваха председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров, председателят на Българската нефрологична асоциация проф. Борис Богов, председателят на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова, председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) адв. Христина Николова, представители на офиса на СЗО в България, на НЦОЗА и др.

Представени бяха резултатите от проекта „Здрави ли са бъбреците ти?“, реализиран от АПБЗ и ББА с подкрепата на Българската нефрологична асоциация и Дружеството на кардиолозите в България.

Близо 30% от пациентите, хоспитализирани по различни диагнози – основно артериална хипертония и захарен диабет тип 2, показват данни за наличие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), сочат обобщени данни от анализа на резултатите, получени в рамките на проекта.

Той е проведен с цел ранно откриване на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), като са включени над 2500 пациенти, хоспитализирани в кардиологични и ендокринологични отделения на 7 големи болници у нас. При тях е проведено изследване на основни показатели за бъбречна функция – креатинин и албуминурия. Пациентите са получили информационни материали за ХБЗ и насоки за консултация с нефролог. 

В проекта са участвали УМБАЛ „Медика Русе", МБАЛ „Света София", „Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ Токуда“ в София, УМБАЛ „Света Марина“ във Варна, МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище и УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив.

Един от проблемите, които посочи адв. Николова, е недостатъчният брой нефролози – 263, които са неравномерно разпределени по региони, а има места, в които дори няма такъв специалист.

„Ако се проследят всички пациенти, засегнати от диабет или от сърдечносъдово заболяване, вероятно процентът на хората с хронично бъбречно заболяване ще се окаже много по-голям“, посочи проф. Борис Богов.

Всички лекари, участвали в дискусията, подчертаха, че включването на двата показателя – скорост на гломерулна филтрация (eGFR) и съотношение албумин/креатинин (UACR) – в наредбата за диспансеризацията е една много голяма крачка напред, която трябва да има и своето логично продължение.

„Резултатите от кампанията ясно подчертават необходимостта от скрининг на едно от най-разпространените и недиагностицирани заболявания у нас, каквото е хроничното бъбречно заболяване“, категорична бе адв. Свилена Димитрова.

СЗО подкрепя въвеждането на допълнителните кодове и затова сме уведомили министъра на здравеопазването още в началото на юни, посочи Нела Вампорова, представител на СЗО за България.