Съвместен пилотен проект „Здрави ли са бъбреците ти?“ на Асоциацията на пациенти с бъбречни заболявания (АПБЗ) и Българската болнична асоциация (ББА) със съдействието на седем големи болници в страната започва на 1 май. Проектът се подкрепя от Дружеството на нефролозите в България, както и от Българското кардиологично дружество, а болниците, с чието съдействие ще се реализира кампанията, са УМБАЛ „Медика“ – Русе, „Св. Анна“ – София, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, Аждъбадем Сити Клиник Токуда, УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив и МБАЛ „Св. София“ – София, съобщиха организаторите на пресконференция днес.
В рамките на три месеца на пациентите от отделенията по кардиология и ендокринология в пилотните болници ще бъде изследвана глумерулната филтрация (eGFR) и наличието или липсата на албуминурия – основни показатели за функциониране на бъбречната функция. В случаите на данни за развитие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) при тези пациенти, те ще бъдат консултирани от нефролог и ще им бъдат предоставяни образователни материали, подготвени от двете сдружения.
„По този начин искаме да образоваме тези пациенти за бъбречното заболяване, което евентуално имат, и те да станат активната страна в своята по-нататъшна диагностика, проследяване и лечение, а не да разчитат на съответните лекари“, коментира председателката на АПБЗ адв. Христина Николова.
Почти 53% от всички, които страдат от ХБЗ, остават недиагностицирани до трети стадий на заболяването, който е вече късен за лечение. Според статистиката 9 от 10 души, които имат ХБЗ, не знаят, че го имат, стана ясно още от думите ѝ.
Нефрологът проф. Борис Богов пък посочи, че хората с ХБЗ са 10 пъти повече от онкоболните, а вероятността пациентите с ХБЗ да умрат от сърдечносъдово усложнение е в пъти по-висока от тази при хората без това заболяване.
ХБЗ няма симптоми. В началото човек не може да разбере, че има такова заболяване, проявява се с много лека умора, която не може да наведе човек на мисълта, че трябва да потърси специалист. Затова заболяването се нарича и „тиха пандемия“. Основни фактори за развитието му са диабет тип 2, високото кръвно налягане или други сърдечносъдови усложнения, наднорменото тегло, фамилната обремененост, злоупотребата с цигари, с добавки и протеини.
„Идеята на проекта е да повишим осведомеността на всички пациенти в България и резултатите от него да дадат възможност да покажем както на обществото, така и на законодателната и изпълнителната власт, че се намираме по отношение на ХБЗ в необходимост от корекция на правната рамка, която пряко ще доведе до намаляване на смъртността и инвалидизацията на пациентите“, отбеляза председателката на ББА адв. Свилена Димитрова.
