Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) публикува препоръки относно постекспозиционната профилактика с доксициклин, известна като докси-ПЕП, за превенция на бактериални половопредавани инфекции (ППИ). Общият извод е, че този подход не трябва да се прилага като мярка към по-широката популация, а към рискови групи и след индивидуална оценка от специалист.
Новото ръководство се разпространява на фона на продължаващото нарастване на бактериалните ППИ в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП).
Повече от десетилетие се наблюдава обезпокоително увеличение на бактериалните ППИ в ЕС/ЕИП, тъй като известията за гонорея, сифилис и хламидия се увеличават рязко, припомнят от центъра. Групата на мъжете, които правят секс с мъже (МСМ), е непропорционално засегната – през 2023 г. процентите на съобщените случаи се увеличават с 16% за хламидия, 138% за гонорея и 53% за сифилис в сравнение с нивата от 2019 г., уточняват от там.
Докси-ПЕП се очертава като потенциална стратегия за превенция, която включва прием на еднократна доза от 200 mg доксициклин в рамките на 24 часа и не по-късно от 72 часа след сексуален контакт без презерватив. Клинични проучвания показват, че докси-ПЕП е ефективен за намаляване на честотата на хламидия и сифилис сред мъже, които правят секс с мъже (МСМ), както и при транссексуални жени с анамнеза за ППИ.
Въпреки това е малко вероятно докси-ПЕП ефективно да намали честотата на гонорея в повечето европейски страни, смятат от центъра и обясняват, че причината са съществуващите високи нива на резистентност към тетрациклин в щамовете на Neisseria gonorrhoeae, циркулиращи понастоящем в ЕС/ЕИП, които са докладвани при 58,4% от случаите през 2023 г.
Данните сочат, че широкото използване може да доведе до повишена резистентност не само при патогени на ППИ, но и при други бактерии, като Staphylococcus aureus, както и при коменсални организми (бактерии, които естествено живеят върху или в тялото, без да причиняват вреда) в човешкия микробиом. Това представлява риск както за отделните потребители, така и за по-широката общност, поясняват от ECDC.
Въз основа на тези доказателства ECDC не препоръчва докси-ПЕП като интервенция на ниво популация и съветва
решенията относно употребата му да се вземат на индивидуално ниво, въз основа на индивидуалния риск от инфекция, оценен от клиницист.
Ако докси-ПЕП се прилага, тя трябва да бъде фокусирана предимно върху превенцията на сифилис, подчертават от центъра. Тя трябва да бъде насочена специално към групи с най-висок риск от инфекция, а не към по-широката популация. Освен това, докси-ПЕП не трябва да бъде самостоятелна мярка и трябва да бъде интегрирана в цялостна стратегия за сексуално здраве, която включва достъп до редовно тестване, ваксинация, превенция на ХИВ и услуги за уведомяване на партньорите.
Препоръчва се също така периодична преоценка на индивидуалните нужди. Потребителите трябва да бъдат информирани за ползите и потенциалните рискове, включително несигурността относно дългосрочната безопасност и потенциалното развитие на антимикробна резистентност.
От съществено значение е да се осигури надежден мониторинг за въздействието на докси-ПЕП върху честотата на ППИ, консумацията на антибиотици и появата на антимикробна резистентност, подчертават от ECDC.
