Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), Дружеството на кардиолозите в България и Националният експертен лекарски борд по кардиология към Българския лекарски съюз представиха нови аргументи пред Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса в подкрепа на създаването на специална амбулаторна процедура за пациентите със сърдечна недостатъчност, съобщиха от пациентската организация.
Предложението е изпратено и до Надзорния съвет на НЗОК и Експертния съвет по кардиология и е продължение на започналия преди месеци диалог за промяна на модела, по който пациентите се проследяват след болнично лечение. През юли Министерството на здравеопазването подкрепи позицията на НЗОК, че действащата нормативна рамка предоставя необходимите възможности за наблюдение на хората със сърдечна недостатъчност и поради това не е необходимо създаването на нова амбулаторна процедура.
АПАЗ и водещите кардиологични организации обаче не приемат, че съществуването на нормативно регламентирана възможност само по себе си означава, че пациентите реално получават необходимата грижа. В новото си становище те представят данни на самата НЗОК, според които между предвидената възможност за проследяване и реалния достъп до него има сериозна разлика.
Над 202 000 диспансеризирани пациенти, но едва 14 319 реално прегледани
По данни на НЗОК общият брой на диспансеризираните здравноосигурени лица с посочените диагнози за сърдечна недостатъчност е 202 428. Представените данни за 2025 г. обаче показват 42 957 диспансерни прегледа при едва 14 319 пациенти.
Според анализа на трите организации това означава, че броят на реално прегледаните пациенти е под 10% от хората, които се нуждаят и са подходящи за такова наблюдение.
Има и друг съществен проблем. От пациентите, които все пак са проследявани, 61% са диспансеризирани при общопрактикуващ лекар и само 39% – при специалист по кардиология.
Според АПАЗ и кардиолозите тези числа показват, че
сегашният модел не осигурява достатъчно специализирана извънболнична грижа за хората със сърдечна недостатъчност.
Това се потвърждава и от проведените от АПАЗ проучвания и дълбочинни интервюта с пациенти. Хората съобщават за дълго чакане, труден достъп до кардиолог, необходимост от многократни посещения в различни лечебни заведения и затруднения при намирането на необходимите консултации и изследвания в извънболничната помощ. Сред препоръките им е създаването на интегрирани кардиологични центрове, в които комплексната грижа да бъде достъпна на едно място.
Докато спорим за модела, хоспитализациите се увеличават
Организациите поставят акцент и върху друг показател – броя на болничните приеми.
През 2024 г. хоспитализираните пациенти със сърдечна недостатъчност са били 65 295, а през 2025 г. броят им достига 67 466 – увеличение с 3,32%.
Според представените в становището данни
увеличението на хоспитализациите през 2025 г. е довело и до допълнителни разходи от над 1,3 млн. евро
АПАЗ и кардиолозите обръщат внимание и на дисбаланса между болничната и извънболничната помощ. В Националната програма за развитие „България 2030“ делът на разходите за извънболнична медицинска помощ и рехабилитационни грижи е посочен като 13,9% от общите здравни разходи при целева стойност 25%.
Затова според организациите въпросът не е просто дали в нормативната уредба съществува възможност пациентът да бъде наблюдаван, а дали настоящият модел действително успява да предотврати влошаването на състоянието и връщането му обратно в болница.
Какво се предлага?
АПАЗ, Дружеството на кардиолозите и Националният експертен лекарски борд предлагат новата амбулаторна процедура да бъде насочена към пациентите със сърдечна недостатъчност III–IV функционален клас по NYHA през първата година след изписването им от болница.
Тя трябва да надгради съществуващото диспансерно наблюдение и да осигури структурирана специализирана грижа, включваща клинична оценка, ЕКГ, лабораторни показатели, оценка на бъбречната функция и електролитите, а при необходимост – NT-proBNP, ехокардиография и 6-минутен тест с ходене.
Предлага се в рамките на процедурата да могат да бъдат извършвани и терапевтични дейности като венозно приложение на диуретици, железни препарати и инотропни средства, когато състоянието на пациента го налага.
След първата година пациентите могат да продължат диспансерното си наблюдение, като според организациите е препоръчително то да се извършва от специалист по кардиология.
Българският опит показва, че моделът е възможен
Като пример е посочен специализираният кабинет за амбулаторно наблюдение на пациенти със сърдечна недостатъчност в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, създаден и ръководен от проф. д-р Йото Йотов.
Кабинетът работи от 2014 г., а до 2026 г. през него са преминали над 500 пациенти с хронична сърдечна недостатъчност. Моделът включва ранна оценка, индивидуализирана терапия, обучение на пациента и координация между кардиолози, общопрактикуващи лекари и други специалисти. Според становището опитът показва по-добър контрол на симптомите, подобрено качество на живот и намаляване на хоспитализациите.
Инвестицията в извънболнична грижа може да спести болнично лечение
В новото предложение се прави и финансов разчет. Организациите се позовават на международни данни, според които специализираното амбулаторно наблюдение може да намали повторните хоспитализации с около 26%.
При използване на този показател спрямо посочените в документа 75 869 хоспитализации през 2025 г. потенциалното намаление би било приблизително 19 725 хоспитализации. Според разчетите в становището това представлява потенциално спестяване от около 10,4 млн. евро, а при приблизителен годишен разход от 7 млн. евро за новата процедура нетният ефект би могъл да достигне около 3,4 млн. евро годишно. Организациите подчертават, че окончателният финансов анализ следва да бъде направен прецизно и дългосрочно от институциите.
За АПАЗ обаче най-важният резултат не се измерва в спестени средства. Зад всяка предотвратена хоспитализация стои човек, чието състояние не се е наложило да се влоши дотолкова, че отново да стигне до болница.
